В дневния ред на срещата между френския президент Еманюел Макрон и сръбския му колега Александър Вучич ще бъде поставен въпросът за достъпа до важни природни ресурси като литий.

Това е в съответствие с директивите на Европейската комисия и дългосрочната стратегия на ЕС за намаляване на зависимостта от Китай, коментира пред Euronews Милан Антониевич, старши научен сътрудник в Центъра за външна политика.

„Проектът за добив на литий „Емили“ във Франция, който се разработва от компанията Imerys, може да послужи като отправна точка за разговора между двамата президенти“, допълва Антониевич.

Тънката линия на дипломация между ЕС и Китай

Намирането на правилния баланс може да се окаже предизвикателство за Сърбия, която се стреми чрез визитата на Макрон да задълбочат икономическите и политическите отношения с ЕС, като същевременно гарантира, че един от основните инвеститори в страната – Китай, ще остане доволен.

Литий, екология, геополитика: Какво се случва в Сърбия?

Основен търговски въпрос в дневния ред както на ЕС, така и на Китай е достъпът до сръбския литий – важна суровина и ключов компонент на батериите, използвани в електрическите превозни средства.

Стратегическата цел за Сърбия? Да работи в хармония с Китай и ЕС, без да рискува напредъка и инвестициите.

Вук Вуксанович, старши изследовател в Белградския център за политика на сигурност, заяви пред Euronews: „Белград вярва, че може да поддържа този несигурен баланс, а логиката се свежда до факта, че Пекин е полезен за потока от леснодостъпни заеми и инвестиционен капитал.

„Но докато Китай не си постави за цел да се утвърди в стратегическите икономически области на Сърбия, като 5G инфраструктурата, отбраната и критичните минерали, например лития, сръбските власти вярват, че могат да поддържат отношения с Пекин, без да се превръщат във враг на ЕС или САЩ.“

Зеленият водород - новото поле за надпревара между Европа и Китай

Сделката за лития

Заместник-председателят на ЕК Марош Шефчович и германският канцлер Олаф Шулц подписаха меморандум в Белград миналия месец, само няколко дни след като столицата даде зелена светлина на англо-австралийската минна корпорация Rio Tinto да възобнови разработването на находище на литий в западната част на страната.

Изпълнителният орган на ЕС заяви, че остава „напълно ангажиран“ с партньорството - последното от повече от дузина подписани с цел да се намали зависимостта от Китай.

Димитрие Милич, програмен директор в базирания в Белград мозъчен тръст „Нов трети път“, коментира пред Euronews:

„Настоящият проект за добив на литий е в съответствие с интересите на ЕС, тясно свързан с Европейския закон за критичните суровини, въведен през март 2023 година. Това съгласуване беше предвидимо, като се има предвид, че значителна част от сръбския износ и преките чуждестранни инвестиции зависят от веригите за доставки на европейската автомобилна индустрия.“

Сделката за добив на литий от Сърбия с ЕС взриви обществеността

ЕС ограничава зависимостта си от Китай

Понастоящем 97% от лития, който Европейският съюз използва, е от Китай, подчерта Урсула фон дер Лайен по време на встъпителната си реч на Диалога на индустрията за чисти технологии в Брюксел на 22 февруари 2024 г.

„Наблюдаваме, че през последните 20-30 години Китай стратегически купува мина след мина в световен мащаб. Те взимат суровината, имат процедури за обработка и след това имат монопол за тази суровина, така че ние сме напълно зависими от тази от Китай“, заяви председателят на ЕК.

„Източникът на литий в Европа сам по себе си намалява транзакционните разходи за германските автомобилни компании, което прави германските електрически автомобили по-евтини и следователно по-достъпни за европейските клиенти. Още повече, че производството в Сърбия ще включва както добив, така и преработка“, обяснява Джордже Трикош, консултант по комуникации.

Страхът от китайските EV ражда три нови гигафабрики в Европа

„Европа трябва да диверсифицира източниците на литий. Рафинирането е особено важно. В идеалния случай Европа би имала широк спектър от страни източници за доставки. Проектите в Сърбия помагат за тази цел.“, заяви Никълъс Фредерик Поатие, научен сътрудник в Bruegel.

Достъп на Китай до лития в Сърбия

Китай разполага със значителни собствени ресурси на литий, така че не е толкова зависим от лития на Сърбия. Въпреки това, по време на последното посещение на китайския лидер Си Дзинпин, беше съобщено, че достъпът до доставките на литий е бил сред темите в дневния ред.

Понастоящем Китай притежава много мини и заводи в Сърбия, включително най-голямата медна. Освен това е направил милиарди инвестиции за пътища, мостове и съоръжения чрез инициативата „Един пояс, един път“, която финансира развитието на инфраструктурата.

Rio Tinto „съжалява“ за изгубената радиоактивна капсула в Австралия

Rio Tinto е най-големият инвеститор в Сърбия, а неотдавна влезе в сила споразумение за свободна търговия с Китай, според което литият може да се изнася при нулево мито.

„Така че със сигурност Китай ще се възползва от това“, твърди Джордже Димитров от Центъра за европейска политика в Белград. И

Инвестиции на Китай в Сърбия

По данни на Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN) в периода 2009-2021 г. Китай е инвестирал 32 млрд. евро в региона. Само в Сърбия китайските инвестиции са достигнали 10,3 млрд. евро.

Въпреки притока на китайски капитали обаче ЕС остава водещ икономически партньор със 70% от общите преки чуждестранни инвестиции и 81% от износа, посочва ЕП в доклад.

Си изтъкна задълбочаващото се „стоманено приятелството“ между Сърбия и Китай

„Сърбия има предимството, че е на път да стане член на ЕС и е тясно свързана с организацията. Китай също очаква, че един ден Сърбия ще стане член на ЕС, което ще има допълнително значение за икономическата стратегия в региона“, отбелязва Предраг Биелич, професор по международна търговия в Белградския университет.

Литият дава повече възможности за влияние на Сърбия

Rio Tinto прогнозира, че пиковото производство на литий в Сърбия може да достигне около 58 000 тона. Това би я поставило на картата на добива и рафинирането на литий и би дало повече възможности за влияние върху ЕС.

Вук Вуксанович обаче отбеляза: „Взаимозависимостта е двупосочна. Снабдяването на ЕС с литий със сигурност ще обвърже Сърбия с ЕС в нова верига за доставки, но също така ще увеличи до известна степен зависимостта на ЕС от Сърбия.“

Авторитаризъм или членство в ЕС – залогът, който ще реши съдбата на Сърбия

Балансът за Сърбия сега е да изпълни икономическите си обещания както към Китай, така и към ЕС, и да помогне за постигане на политическите им цели, но без да рискува собствените си.

„Сърбия балансира отношенията си с Китай и ЕС по отношение на лития, като съгласува проектите за добив с европейските интереси, като същевременно поддържа силни връзки с Китай. Този подход позволява да се възползва от инвестициите на ЕС и от веригите за доставки на автомобили, като същевременно използва китайското участие в ключови отрасли като минното дело и производството на стомана, гарантирайки, че ще извлече максимална икономическа полза от двете партньорства“, допълва Милич.