В понеделник сутринта германската гранична полиция беше готова да започне паспортни проверки по всички свои сухопътни граници.

Опашките по граничните пунктове, особено в северната и западната част на Германия, се очакваха предварително, а транспортните компании и пътуващите по границата се подготвяха за дълго чакане там, където такова доскоро нямаше. Но мнозина все още са озадачени: защо Германия въвежда отново гранични проверки през 2024 г., след толкова години на свободно движение - един от основните стълбове на ЕС?

„Германското правителство иска да покаже, че прави нещо, а с оглед на предстоящите и отминалите избори това е много важен политически сигнал, разбира се, и показва, че си връща контрола върху границите“, обяснява пред Euronews експертът по миграцията в Германския съвет за външни отношения Свеня Нидерфранке.

Поредицата смъртоносни нападения с ножове от мигранти в Германия през последните няколко месеца предизвика обществена реакция и се смята, че е допринесла за добрите резултати на антимигрантските крайнодесни и крайнолеви партии на последните избори в две провинции в Източна Германия. Третата провинция Бранденбург ще гласува след по-малко от седмица, а последните проучвания показват, че сигурността е на първо място в дневния ред на избирателите. Федералните избори в Германия пък са насрочени за следващата година.

Миналата седмица министърът на вътрешните работи Нанси Файзер нареди същите паспортни проверки, които вече се извършват на австрийската, полската, швейцарската и чешката граница, да бъдат разширени и на западната и северната граница на Германия, на сухопътния преход с Франция, Дания, Люксембург, Нидерландия и Белгия.

Източната част на Германия и следващият преврат на Путин

Ще бъдат ли ефективни тези проверки?

„Проучванията показват, че обикновено при тези гранични проверки се залавят не големите риби, а по-малките. Не всеки контрабандист ще бъде хванат, защото очевидно те знаят къде са граничните постове и ще намерят различни начини“, посочва Нидерфранке.

При последното нападение с нож на Фестивала на многообразието в Золинген бяха убити трима души и ранени други осем, а заподозреният от сирийски произход е бил набелязан за връщане в България миналата година. Но полицията не го е открила на мястото, където е трябвало да се намира, когато е отишла да го депортира.

Нидерфранке предупреждава, че тези проверки имат множество неблагоприятни последици, особено след като ЕС в Шенгенската зона се ползва със свобода на движение в рамките на вътрешните си граници. Транспортните предприятия, включително компаниите за превоз на товари, и хората, които живеят в една държава и пътуват през границата, вероятно ще бъдат най-засегнати от дългите опашки.

„На хората им се налага да пътуват по работа или да превозват стоки. Разбира се, ще бъде много неприятно всеки ден те да бъдат задържани на граничния контрол“, признава тя, като добавя, че юристи проучват дали е възможно да се връщат обратно търсещите убежище на германската граница и дали това е законно според правото на ЕС.

По думите ѝ разходите и броят на служителите, които трябва да бъдат разположени на германската граница, ще бъдат значителни. Полицейският профсъюз в страната вече поиска да бъдат създадени още 5000 длъжности за тази задача.

„Разходите, разбира се, са много големи, за да се създаде инфраструктура за разполагане на тези полицейски служители“, продължава Нидерфранке.

Историческата победа на AfD е сигнал за политическа промяна в Германия

Ще има ли политическа цена, която да бъде платена?

Полша, Гърция и Австрия остро разкритикуваха решението на германското правителство да въведе тези проверки, които биха могли да дестабилизират структурата на ЕС. Но Нидерфранке отбелязва, че макар Австрия да е била много гласовита в критиките си срещу тези засилени проверки, между двете страни от години съществува граничен контрол. Така че част от осъждането от страна на Виена може да е свързано с факта, че през септември в Австрия ще се проведат избори.

От друга страна, лидерът на Унгария Виктор Орбан приветства решението за удължаване на този контрол, заявявайки, че има чувството, че „сякаш германският канцлер Олаф Шолц сега се съгласява с моята политика, което не вярвам, че германското правителство непременно иска“.

Служителите на ЕС обаче не могат да бъдат особено доволни от въведения контрол.

„По отношение на обсъжданията на новия пакт, реформата на европейската система за предоставяне на убежище, Германия също беше по-прогресивен глас, а сега се обръща леко назад“, казва Нидерфранке. „Така че това всъщност не е ясен курс от страна на германското правителство и това разочарова много от европейските му партньори.“

Германия орязва помощта си за Украйна. Как ще се отрази това на войната?

Възможно ли е ЕС да блокира тези проверки и да изправи Германия пред съда?

„Комисията никога не е доволна, когато държава членка въвежда временен граничен контрол, защото това е против идеята на Европейския съюз и против идеята на Шенгенската зона“, продължава тя.

Граничният контрол е въведен като „крайна мярка“ срещу тероризма, а не срещу миграцията, така че е възможно ЕС да го сметне за незаконен и да даде Германия на съд.

„Съществуват много специфични правила за това кога една държава членка може да въведе временен граничен контрол“, казва Нидерфранке. „Но все още държавите членки трябва да се аргументират, че има сериозна заплаха за обществения ред или сигурността. Това е основата, на която трябва да се аргументира въвеждането на подобни гранични проверки.“

Според Нидерфранке е малко вероятно Комисията да даде Германия на съд, като се имат предвид предишни примери, когато държави членки са въвеждали вътрешен граничен контрол.

„Така че, дори ако Комисията смята, че това е незаконно, трябва да се види дали тя действително ще даде Германия на съд. А с Комисията, която също се обърна леко надясно след последните парламентарни избори на ниво ЕС, бих казал, че не е много вероятно да предприемат тази стъпка“, посочва Нидерфранке.

Ако ЕС все пак реши да даде Германия на съд, може да се очаква, че това ще бъде обявено следващите няколко месеца.

Въпреки това, при положение че броят на молбите за убежище е намалял с 20% в сравнение с миналата година, трудно би могло да се твърди, че Германия е трябвало да въведе проверки като крайна мярка.