Съединените щати натрупват арсенал от многобройни и лесни за производство противокорабни оръжия като част от усилията си да възпрат Китай в Индо-Тихоокеанския регион и да увеличат американските сили там.

Нахлуването на Русия в Украйна тласна мисленето на САЩ към нова философия - „достъпна маса“, както се изразява пред Reuters един от изпълнителните директори на ракетната индустрия, говорейки при условие за анонимност.

„Това е естествено противодействие на това, което прави Китай“, казва Юан Греъм, старши анализатор в австралийския мозъчен тръст Strategic Policy Institute, визирайки китайския арсенал от кораби и конвенционални балистични ракети, включително такива, предназначени за атакуване на плавателни съдове.

Съединените щати увеличиха тестовете на своето оръжие QUICKSINK - евтина и потенциално произвеждана в големи количества бомба, оборудвана с евтин комплект за насочване с GPS и търсач, който може да проследява движещи се обекти. ВВС на САЩ използваха бомбардировач B-2 стелт по време на тест миналия месец в Мексиканския залив, за да ударят кораб-мишена с QUICKSINK.

Според експертите Китай все още ще има голямо предимство в самия брой противокорабни ракети и може да ги базира на своята територия, когато става дума за Южнокитайско море. Но увеличаването на американското производство на QUICKSINK ще намали това изоставане, като изложи около 370-те военни кораба на Китай на по-голям риск по време на всеки потенциален бъдещ конфликт, отколкото те са били изправени преди Пекин да започне да модернизира армията си през 90-те години на миналия век.

QUICKSINK, която все още е в процес на разработване, се произвежда от Boeing, а неговото търсещо устройство - от BAE Systems. QUICKSINK може да се комбинира със стотиците хиляди комплекти Joint-Direct Attack Munition tail - системи, които могат да се пускат от американски или съюзнически военни самолети и евтино да превръщат „глухите“ 900-килограмови бомби в управляеми оръжия.

Далекобойната ракета AIM-174B на САЩ променя военния баланс в Южнокитайско море

Индо-тихоокеанското командване на американската армия иска хиляди QUICKSINK - и го прави от години - според ръководител от индустрията, който отказва да разкрие точната цифра, тъй като тя е класифицирана. Според него с достатъчно „достъпни масови“ оръжия, насочени към тях, защитата на китайските кораби ще бъде претоварена. При такъв сценарий американската армия би използвала противокорабни ракети с голям обсег (LRASM) или ракети SM-6, за да повреди китайските военни кораби и техните радари при евентуален сблъсък, за да може след това да ги бомбардира с по-евтини оръжия като QUICKSINK.

Голямо разнообразие

Съединените щати натрупват разнообразни противокорабни оръжия в Азия. През април американската армия разположи на Филипините по време на учение новите си мобилни ракетни батареи Typhon, които са разработени евтино от съществуващи компоненти и могат да изстрелват ракети SM-6 и Tomahawk срещу морски цели.

Такива оръжия са сравнително лесни за производство, като се използват големи запаси и проекти, които съществуват от десетилетие или повече, и биха могли да помогнат на САЩ и техните съюзници да наваксат бързо в ракетната надпревара в Индо-Тихоокеанския регион, в която Китай има голяма преднина.

Въпреки че американската армия отказва да съобщи колко от тях ще бъдат разположени там, според правителствени документи, описващи военните покупки, през следващите пет години трябва да бъдат закупени повече от 800 ракети SM-6. Няколко хиляди ракети Tomahawk и стотици хиляди ракети JDAM вече се намират в инвентара на САЩ, сочат документите.

„Играта на Китай е да ограничи движението на средствата на американските военноморски сили в западната част на Тихия океан и Първата островна верига“, посочва Греъм, визирайки най-близките големи архипелази от бреговете на Източна Азия.

Разполагането на противокорабни оръжия на места като Филипините би ги поставило в обсега на голяма част от Южнокитайско море. Китай претендира за 90% от него като своя суверенна територия, но среща противопоставяне от страна на пет държави от Югоизточна Азия и Тайван.

Колин Кох, учен от S. Rajaratnam School of International Studies в Сингапур, смята, че това „в известен смисъл е като изравняване на условията за игра“.

Кох дава пример със силите на хутите, подкрепяни от Иран, които използват нискотехнологични противокорабни оръжия срещу гражданския трафик в Червено море, което принуди САЩ и други страни да разположат скъпоструващи оръжия за защита срещу тях.

„Ако разгледате случая с Червено море, очевидно уравнението на разходите за противокорабни ракети не е на страната на защитника“, казва той. „Дори ако разполагате с по-малък арсенал от такива нападателни ракетни системи, все още можете да проектирате известно възпиране.“