Рейтингът на одобрение на германския канцлер е един от най-ниските, регистрирани някога от германски лидер - едва 18%, според проучване на Infratest Dimap.

За разлика от него дългогодишният канцлер Ангела Меркел до голяма степен се радваше на среден рейтинг на доверие от 76% през 16-годишния си мандат - като най-ниското ѝ ниво падна до 46% след политиката ѝ на отворени граници по време на бежанската криза през 2016 г.

Шолц, който е начело на дълбоко разделено коалиционно правителство отбеляза рязък спад на популярността си, което доведе до това, че партията му получи едва 14% от гласовете на европейските избори през юни - след основната опозиционна партия и крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD).

Въпреки че популярността на Шолц е особено ниска, други европейски лидери не се справят много по-добре, като много от най-разпознаваемите лица на континента имат ниски резултати според социологически проучвания, събрани през последните три месеца.

Защо европейците са недоволни от своите лидери?

Ян Кубик, директор на Училището по славянски и източноевропейски изследвания към Университетския колеж в Лондон, казва пред Euronews, че общото чувство на разочарование от „обичайната политика“ може да е причина за ниския рейтинг на лидерите в Европа.

„Налице е осезаемо чувство на недоволство, причинено от схващането, че светът не е в добро състояние и никой не знае как да подобри ситуацията“, казва Кубик, добавяйки, че Европа също така изпитва недостиг на „позитивни визионери“, който е белязан от две големи войни и нарастващата популярност на крайната десница.

Въпреки това някои лидери могат да въздъхнат с облекчение, тъй като техните рейтинги не са много по-ниски от тези на предшественици им.

Кубик отбелязва, че полският министър-председател Доналд Туск е видял как доверието бавно намалява, откакто е встъпил в длъжност. Засега обаче недоверието към него не е толкова високо, колкото беше към лидера на бившата управляваща партия „Право и справедливост“ (PiS) и основен политически съперник на Туск - Ярослав Качински.

Според Кубик постепенната ерозия на доверието към Туск може да се обясни с все по-нарастващата поляризация на Полша, както и с противоречивите опити на премиера да поправи щетите, нанесени от десните му предшественици.

„Бавността и трудно разбираемата сложност на този процес водят до нарастващото усещане, че правителството е некомпетентно“, казва Кубик.

Френският президент Еманюел Макрон, чийто последен рейтинг на одобрение е едва 30%, не е единствения неизвергнат в рамките на Франция, където лидерите исторически са били непопулярни. През 2016 г. бившият френски президент Франсоа Оланд се прочу с това, че получи едва 4% подкрепа.

Въпреки това френският политически анализатор Франсоа Валентин казва пред Euronews, че Макрон сам се е докарал до този статус във Франция, като публично се е поставил в центъра на политическите решения. По този начин президентът се е оставил на значителна обратна реакция, ако изборът на неговото правителство в крайна сметка не намери отклик сред обществеността.

„Това беше в негова полза, когато беше нов, а сега работи срещу него. Особено сега, когато той е все по-изолиран, дори в собствената си политическа сфера“, казва Валентин.

Що се отнася до Шолц, липсата на присъствие на публичната сцена често се посочва като причина за неговата непопулярност.

„За много хора той липсва на публичната сцена, където може да обяснява на избирателите своите решения и политиката на федералното правителство. Изглежда, че Шолц не реагира много на обществените искания“, обяснява Антониос Сурис, политолог от Свободния университет в Берлин.

„През тази година имаше периоди, в които той сякаш напълно изчезваше.“