Когато Урсула фон дер Лайен представи екипа си за следващата Европейска комисия, тя едновременно с това заглуши съмненията относно това кой наистина ще управлява в Брюксел.

Когато разкри пред обществеността 26-те комисари и техните роли, веднага стана ясно едно: тя ще има неограничен контрол върху политиката на Европейския съюз. В рамките на няколко минути главата на ЕК даде висок пост с малка отговорност на една от най-мощните държави в Европейския съюз, подкрепи приятелите си и разреди водещите ресори, като ги разпредели между няколко души.

По този начин заграбването на властта беше завършено, обобщава нейните действия в свой анализ POLITICO.

„Тя ще контролира още повече всичко“, казва служител на ЕС, поискал анонимност, пред изданието. „Кой е мислил, че това е възможно?“

Това беше кулминацията на месеци на публична и частна стратегия за отстраняване на несъгласните гласове от първия ѝ мандат като председател на Европейската комисия. От първия екип не остана нито един от скептиците. Големи личности като Тиери Бретон от Франция и Франс Тимерманс от Нидерландия вече ги няма.

По време на първия си мандат, в който се сблъска с глобална пандемия и война на прага на ЕС, Фон дер Лайен си спечели репутацията на човек, който взема едностранни решения, превишава служебните си задължения, изключва другите лидери на ЕС от процеса на вземане на решения и говори само с няколко съветници. В резултат на това тя получи прозвището „Кралица Урсула“ в Брюксел.

На сутринта, когато Фон дер Лайен обяви новия си екип, тя отказа да съобщи на Европейския парламент, който е неин партньор в процеса на одобряване на комисарите, кого назначава на определена длъжност. Вместо това напусна срещата с висшите ръководители на Парламента и се отправи директно към пресконференция, на която разкри всички подробности. По-късно тя беше обвинена в „неуважение“ към ЕП – единствения пряко избран от гражданите орган на блока.

Часове преди това тя убеди французите, че ще даде на техния кандидат за комисар изключително важен ресор, ако сменят Бретон. Във вторник, когато разкри длъжностните характеристики, те разбраха, че са били подведени да получат размита позиция.

„Всеки, който си е мислил, че тя може да промени стила си, желанието си да налага строг контрол, е бил най-малкото наивен“, казва дипломат от ЕС.

Една равноправна Комисия?

Публичният език около 26-те комисари, по един от всяка страна членка на ЕС (с изключение на Германия, защото Фон дер Лайен е неин комисар), беше дипломатичен. По думите на шефа на ЕК всички те са „равни“.

Разрушавайки старата организационна схема, Фон дер Лайен заяви, че освобождава Комисията от „предишните относително твърди стълбове“, като прави институцията по-малко йерархична. По думите ѝ това ще даде възможност за по-голямо сътрудничество между комисарите и техните държавни служители и ще им даде „еднаква отговорност“ да изпълняват приоритетите си. Но дипломати и служители на ЕС, включително някои от собствените ѝ подчинени в Комисията, твърдят, че новата структура ще ѝ позволи да прилага стратегията „разделяй и владей“.

„Не мисля, че това е грешка, а особеност в системата на новия колегиум“, казва Рене Репази, който ръководи германските социалисти в Европейския парламент, за стратегията на Фон дер Лайен.

Докато социалистите, втората по големина политическа сила в Европейския парламент, осигуриха мега портфейл за испанката Тереса Рибера, включително влиятелния ресор в областта на конкуренцията, на други места те останаха с по-малко важни портфейли и раздути длъжностни наименования. Фон дер Лайен обяви, че малко известната румънска кандидатка на социалистите Роксана Минацу ще бъде изпълнителен вицепрезидент по въпросите на хората, уменията и готовността, например.

Като допълнителен буфер тя назначи доверени хора като словака Марош Шефчович, латвиеца Валдис Домбровскис и нидерландеца Вопке Хукстра за „кучета пазачи“, които да държат под контрол новите си колеги, обяснява пред POLITICО друг дипломат от ЕС.

Тя беше безпощадна дори към своя съюзник Еманюел Макрон, който заедно с тогавашния германски канцлер Ангела Меркел настояваше тя да получи поста в Комисията през 2019 г. Един ден преди нейното изявление Франция смени Бретон с по-малко опитния Стефан Сежурне, на когото Фон дер Лайен гарантира по-важна роля, ако най-големият ѝ вътрешен критик бъде отстранен. Френски служители обаче смятат, че тя е изиграла Макрон, като е дала на протежето си Сежурне по-слаб ресор от този, който имаше Бретон.

„Макрон замени човек, който се осмели да се изправи срещу фон дер Лайен, с много по-слаба личност“, казва трети дипломат от ЕС.

Има, разбира се, и такива, които смятат, че сегашната структура позволява „по-цялостен“ подход.

„Логиката е да се опитаме да подобрим структурата и способността за координация“, казва служител, който подкрепя действията на шефа на ЕК. „В крайна сметка колегията е тази, която решава политическите въпроси, които ни предстоят“.

Второ действие

Натрупването на власт от Фон дер Лайен не би трябвало да е изненада. Някогашните силни лидери, които управляваха ЕС, са отслабени, а това оставя празнота, която тя трябва да запълни. Френският президент Макрон претърпя сериозна загуба на европейските избори през юни в полза на крайната десница, а след това премина през разтърсващ национален вот. Германският канцлер Олаф Шолц е притеснен за собственото си бъдеще, а полският министър-председател Доналд Туск е зает с вътрешната политика.

„Не е нужно да учите Фон дер Лайен как да играе играта на власт“, казва трети дипломат от ЕС. „Тя видя вакуума, оставен от европейските столици, и скочи в него“.

Новият стар шеф на ЕК има и късмет, че бившият португалски премиер Антониу Коща беше избран от лидерите на ЕС за неин колега в Европейския съвет. Той може и да се ползва с голямо уважение, но не се очаква да ѝ се противопостави (и със сигурност е малко вероятно да се сбие с нея, както направи напускащият шеф на Съвета Шарл Мишел).

Все пак тя няма да може да ръководи изцяло Европа сама през следващите пет години, тъй като се нуждае от това Европейският парламент да даде зелена светлина на нейния екип, за да може той да започне работа. Фон дер Лайен също така трябва да държи европейските лидери и техните посланици в Брюксел достатъчно близо, за да е сигурна, че те ще се съгласят с нейните планове за бъдещето на Европа - и че ще отворят портфейлите си, за да платят за тях. Това обаче не променя факта, че „кралицата“ има амбиции да се превърне в „императрица“.