Украйна забрани използването на приложението за изпращане на съобщения Telegram на устройства, използвани от държавни служители, военнослужещи и работници от критично важни сектори, тъй като смята, че Русия може да шпионира както съобщенията, така и потребителите.

Съветът за национална сигурност и отбрана обяви ограниченията, след като Кирил Буданов, ръководител на украинската агенция за военно разузнаване GUR, представи на съвета доказателства за способността на руските специални служби да шпионират в платформата, се казва в изявление, цитирано от Reuters.

Андрий Коваленко, ръководител на центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за сигурност на страната, обяви именно в Telegram, че ограниченията се отнасят само за служебни устройства, а не за лични.

Telegram се използва интензивно както в Украйна, така и в Русия и се превърна в критичен източник на информация след руското нахлуване през февруари 2022 г. В същото време украинските служители по сигурността неведнъж са изразявали загриженост относно използването на приложението по време на войната.

Базираната в Дубай компания е основана от родения в Русия Павел Дуров, който напусна родната си страна през 2014 г., след като отказа да се съобрази с исканията за закриване на опозиционните общности в своята социална мрежа ВКонтакте, която впоследствие продаде. Той беше арестуван при кацането си във Франция през август като част от разследване на престъпления, свързани с детска порнография, трафик на наркотици и измамни трансакции в Telegram.

Създателят на Тelegram Павел Дуров е арестуван във Франция

В изявлението на Съвета за сигурност на Украйна се казва, че Буданов е предоставил доказателства, че руските специални служби имат достъп до съобщенията в Telegram, включително изтритите, както и до личните данни на потребителите.

„Винаги съм подкрепял и продължавам да подкрепям свободата на словото, но въпросът за Telegram не е въпрос на свобода на словото, а въпрос на национална сигурност“, казва той.

След обявяването на решението Telegram излезе с позиция, в която се казва, че платформата никога не е разкривала ничии данни или съдържанието на някое съобщение.

„Telegram никога не е предоставял данни за съобщения на която и да е държава, включително на Русия. Изтритите съобщения се изтриват завинаги и е технически невъзможно да бъдат възстановени“, посочват от платформата, добавяйки, че всеки случай на „изтекли съобщения“ е „резултат от компрометирано устройство, било то чрез конфискация или зловреден софтуер“.

Според базата данни на Telemetrio в Украйна са активни около 33 000 Telegram канала. Президентът Володимир Зеленски, който е част от Съвета за сигурност, както и военните командири и регионалните и градските власти на страната редовно публикуват актуална информация за войната и съобщават за важни решения в Telegram.

Украинските медии изчисляват, че 75% от украинците използват приложението за комуникация, и установяват, че 72% от тях го смятат за основен източник на информация към края на миналата година.

Три мистерии с главния изпълнителен директор на Telegram

Украинските военни се включиха в анти-дрон учение на НАТО

Междувременно украинските военни за първи път се включиха в голямо учение на НАТО, посветено на противодействието на безпилотни системи. В неговите рамки алиансът се опитва спешно да извлече поуки от бързото развитие и широкото използване на дронове във военни действия.

11-дневните учения в нидерландска военна база, в които участваха повече от 20 държави и около 50 компании, тестваха най-съвременните системи за откриване и противодействие на безпилотни летателни апарати и оцениха как те работят заедно. Те завършиха с демонстрация на заглушаване и хакване на безпилотни летателни апарати в седмицата, в която критичната им роля във войната в Украйна беше демонстрирана за пореден път.

В сряда масирана украинска атака с дронове предизвика взрив в голям руски оръжеен склад. На следващия ден руският президент Владимир Путин заяви, че Москва увеличава десетократно производството на дронове до близо 1,4 милиона през тази година.

"Стена от дронове" срещу Русия: Шест държави от НАТО обявиха план за защита на границите

Разпространението на безпилотни летателни апарати във войната - за унищожаване на цели и проучване на бойното поле - накара НАТО да засили вниманието си към заплахата, която те могат да представляват за неговите страни членки.

„НАТО приема тази заплаха много, много сериозно“, коментира пред Reuters Мат Ропър, ръководител на Съвместния център за разузнаване, наблюдение и разузнаване към технологичната агенция на военния блок. „Това не е област, в която можем да си позволим да седим и да бъдем пасивни“.

През септември миналата година експерти предупредиха НАТО, че трябва бързо да навакса изоставането си в областта на войната с дронове.

„НАТО разполага с твърде малко безпилотни летателни апарати за високоинтензивна борба срещу равностоен противник“, посочиха в свой доклад от мозъчния тръст Център за анализ на европейската политика.