Цените на петрола могат да се повишат с 20 долара за барел, ако иранското производство претърпи удар, смятат от Goldman Sachs.

Фючърсите на американския суров петрол поскъпнаха с около 5% в четвъртък и се повишиха отново в петък сутринта заради опасенията, че Израел може да нанесе удар по иранската петролна индустрия в отговор на ракетното нападение на Техеран тази седмица.

„Ако иранското производство трайно намалее с 1 млн. барела на ден, тогава ще видим пиков ръст на цените на петрола през следващата година от около 20 долара за барел“, коментира пред CNBC Дан Струйвен, съпредседател на отдела за глобални изследвания на суровините в Goldman Sachs. „Това е при условие, че петролният картел ОПЕК+ се въздържи от отговор чрез увеличаване на производството“.

Ако ключови членове на ОПЕК+, като Саудитска Арабия и ОАЕ, компенсират част от загубите в производството, петролните пазари биха могли да отбележат по-малък ръст от малко под 10 долара за барел, добавя той.

След началото на въоръжения конфликт между Израел и „Хамас“ на 7 октомври миналата година имаше ограничени смущения на петролния пазар, като цените останаха под натиск заради увеличеното производство в САЩ и вялото търсене от страна на Китай. Тази седмица обаче настроенията се променят. Цените на суровия петрол в САЩ току-що отбелязаха трета поредна сесия на повишение, след като Иран извърши нападение с балистична ракета срещу Израел, засилвайки напрежението в региона. През последните дни наблюдателите в сектора бият тревога, предупреждавайки за реална заплаха за предлагането.

Рияд се кани да започне да изнася повече петрол, което ще свали цените и ще удари военния бюджет на Москва

„Да се запасим с пуканки“: Саудитска Арабия готви петролна клопка на Русия

Иран, който е член на ОПЕК, е ключов играч на световния пазар на петрол. Той произвежда почти 4 млн. барела петрол дневно и около 4% от световните доставки могат да бъдат изложени на риск, ако иранската петролна инфраструктура стане мишена за Израел, който обмисля контрамерки.

Саул Кавоник, старши енергиен анализатор в MST Marquee, повдига въпроса за възможността иранският остров Харг, който осигурява 90% от износа на суров петрол от страната, да се превърне в мишена.

„По-голямата загриженост е, че това е един вид непосредствено начало на по-широко разпалване на конфликта, което може да повлияе на транзита през Ормузкия проток“, акцентира той.

Ако Израел удари иранската петролна промишленост, прекъсванията на доставките през Ормузкия проток могат да станат проблем, съгласни са и други анализатори.

Иран и преди е заплашвал да прекъсне потоците през Ормузкия проток, ако бъде засегнат петролният му сектор. Протокът между Оман и Иран е ключов канал, през който преминава приблизително една пета от дневното производство на петрол в света, според Администрацията за енергийна информация на САЩ. Този стратегически важен воден път свързва производителите на суров петрол в Близкия изток с основните световни пазари.

До 4% от световното предлагане на петрол е изложено на риск, тъй като конфликтът сега директно обгръща Иран, а атака или по-строги санкции може да доведе цените отново до 100 долара за барел

Има реална заплаха от прекъсване на доставките на петрол след ескалацията между Иран и Израел

Запитан от репортери в четвъртък дали САЩ биха подкрепили израелски удар по ирански петролни съоръжения, президентът на САЩ Джо Байдън заяви: „Обсъждаме това“. Петролните анализатори смятат, че този отговор е бил катализаторът, който е довел до повишаване на цените.

„В случай на пълномащабна война цената на сорта Брент вероятно ще се покачи над 100 долара за барел, като евентуално затваряне на пролива заплашва с цени от 150 долара за барел или повече“, пише в бележка, публикувана в сряда, BMI на Fitch Solutions.

Макар че вероятността за пълномащабна война остава „сравнително ниска“, рисковете от грешна стъпка на някоя от страните сега са повишени, смятат анализаторите на BMI.

Въпреки че някои анализатори от бранша смятат, че ОПЕК+ разполага с достатъчно свободен капацитет, за да компенсира прекъсването на иранския износ, ако Израел се насочи към петролната си инфраструктура, световният свободен петролен капацитет остава съсредоточен предимно в Близкия изток, особено сред държавите от Персийския залив, които биха могли да бъдат изложени на риск при разрастване на конфликта.