Само на 23 години Тео Николов вече е прекарал по-голямата част от живота си в прегръдката на китарата. И въпреки че е чудесен образ за музикално риалити, предпочита да обитава сцена, от която да насочва светлината към другите.

Тео е нещо като Бенджамин Бътън на музиката. Преди да се обърне към Моцарт и Бетовен, историята му стартира с тежките рифове и химни на Metallica и AC/DC, които отекват от високоговорителите по време на концерт в двора на гимназията, където учи сестра му.

“Бях някъде първи-втори клас и особено впечатление ми направи китаристът на бандата. На всеки техен концерт след това исках да си говоря с него, да ме научи да правя солови изпълнения, да ми разкаже за китарата. Така започнах доста усърдно да „мрънкам“ на майка ми за тази прословута китара. Тя се примири и ме записа на уроци в кварталното читалище“, разказва Тео. „Скоро след това получих като подарък електрическа китара - светло син металик с шантави извивки и много джаджи. Какво повече може да иска от живота едно 7-8 годишно хлапе?”

От тези първи електрически ноти пътуването на Тео прави неочакван завой към по-нежния и сложен свят на класическата китара.

“Уроците вървяха добре, до момента в който изтипосах на майка ми: „Мамо, трябва ми нова китара – класическа. Господинът ми каза, че трябва първо на такава да се науча. Трябваше доста още да помрънкам, докато реши да се консултира с експерт от Софийската Филхармония, за да реши дали наистина има смисъл от тази нова покупка. В крайна сметка получихме потвърждение, както и препоръка за преподавател по класическа китара – Росен Балкански, човекът на когото дължа всичко.”

Gen Z пишат историята: Христиана Забунова, която ви помага да продавате в Amazon. И да се забавлявате преди 10 вечерта🥳

Страст към преподаването

Въпреки че Тео започва музикалния си път, мечтаейки да стане рок звезда, животът го отвежда към нещо също толкова удовлетворяващо - преподаването. Днес той прекарва дните си в обучение на ученици, предавайки им любовта си към класическата китара. И подобно на повечето неща, които се случват в живота на младите хора - новата страст се появява от нищото.

„Бях студент в първи курс в Музикалната академия, когато родителите на приятелката ми ме попитаха дали мога да замествам учителя им по китара в частната им школа“, разказва той. „Предполагаше се, че това ще е само временно, но няколко нови деца също искаха уроци - и преди да се усетя, станах редовен учител. В тази школа научих много за преподаването, а покрай него – и за себе си.”

Подходът на Тео към преподаването е различен от традиционния. Той вярва в създаването на интересна и подкрепяща атмосфера в класната стая, в баланса между менторството и усещането за приятелство. Но това, че е близък по възраст с много от учениците си, си има своите предизвикателства.

„Понякога те ме възприемат повече като приятел, отколкото като учител, което може да направи поддържането на дисциплина трудно. Тоталното отдалечаване обаче също не върши работа“, казва той. „Опитвам се да създам здравословна среда, в която те се чувстват комфортно да споделят и да учат, като същевременно се спазва необходимата дистанция „Учител-Ученик“.

Освен техниките и мелодиите, Тео учи учениците си на изкуството на търпението и дисциплината. „Има погрешно схващане, че да си музикант означава само забавление и свобода“, казва той. „Разбира се, любовта към музиката е в основата на това, което правим, но професионализмът изисква огромна всеотдайност. Децата и техните родители често очакват бързи резултати, но няма такава лесна формула. Да станеш по-добър в музиката е дълъг и сложен процес, който учи на дисциплина - умение, което ти е от полза, независимо с какво се занимаваш в живота”, казва Тео и допълва:

“От друга страна, любовта, или поне уважението към изкуството е нещо, което ние като общество трябва да възпитаваме у децата, за да можем някой ден да живеем в един по-човешки свят.”

Колекция без име от баш майстора на дизайна: Какво разказват тениските с щрихи от българското кино

Творец по душа

“Не мога да отрека, че възнаграждението в сферата на изкуството в България не е особено цветущо, но ако си малко по-креативен, винаги можеш да намериш начин да увеличиш дохода си”, казва Тео, който има амбициозни планове за бъдещето, както като преподавател, така и като изпълнител. „След пет или десет години се виждам все още в класната стая през деня и на сцената през нощта. Искам да бъда много активен в соловите и камерните изпълнения.“

Към този момент той е съсредоточен върху предстоящия си солов рецитал, който ще бъде част от фестивала „Музикални зографи“ в София в края на октомври. Това е шанс за него да покаже красотата на класическата китара и да сподели страстта, която е оформила живота му.

По думите на Тео успехът не се определя от славата или богатството. За него това е пламъкът в очите на ученика, когато той най-накрая усвои произведението, или тихото удовлетворение от усъвършенстването на труден аранжимент на сцената под блясъка на концертните светлини. Това е живот, съставен не от грандиозни аплодисменти, а от малки, значими моменти - като финия резонанс на струна на китара, която вибрира в перфектна хармония.

„Независимо дали моите ученици ще се занимават професионално с музика, ще бъда щастлив, ако съм им помогнал да станат по-добри хора“, казва Тео, за когото да преподава музика на децата означава да ги учиш децата на изкуството на постоянството и откриването на красотата в битката за усъвършенстване.

Може да научите повече за концерта на Тео (29 октомври, 2024 г..) на страницата на фестивала "Музикални зографи" във Facebook.