НАСА ще изстреля космически апарат към луната на Юпитер - Европа, смятана за едно от най-обещаващите места в Слънчевата система за търсене на живот извън Земята. Целта на мисията е да се разбере дали този покрит с лед свят, за който се смята, че крие огромен подземен океан, е обитаем.

Роботизираният космически кораб Europa Clipper на американската космическа агенция, задвижван от слънчева енергия, ще бъде изстрелян с ракетата на SpaceX Falcon Heavy от космическия център Кенеди в Кейп Канаверал, като ще носи девет научни инструмента. След като измине 2,9 млрд. км за около пет години и половина, Europa Clipper трябва да влезе в орбита около Юпитер през 2030 г.

Учените проявяват голям интерес към соления океан от течна вода, който според предишни наблюдения се намира под ледената обвивка на Европа.

„Има много силни доказателства, че на Европа съществуват съставките за живот. Но ние трябва да отидем там, за да разберем“, коментира пред Reuters планетарният учен Бони Бурати от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. „Само да подчертая: ние не сме мисия за откриване на живот. Просто търсим условията за живот“.

Europa Clipper е най-големият космически апарат, който НАСА някога е изграждала за планетарна мисия, с дължина около 30,5 метра, ширина около 17,6 метра и тегло около 6 000 кг. Той е по-голям от баскетболно игрище заради огромните си слънчеви панели за захранване на научните инструменти, електрониката и другите му подсистеми.

Космическият апарат трябва да прелети покрай Марс, а след това обратно покрай Земята, като използва гравитацията на всяка планета като прашка, за да увеличи инерцията си. Космическият апарат има три основни научни цели: измерване на дебелината на външния леден слой на Европа и взаимодействието му с подземната повърхност под него, установяване на състава на луната и определяне на нейната геология. НАСА планира той да извърши 49 близки прелитания над спътника на Юпитер в продължение на три години.

„Горещ Юпитер“ или защо странна планета с орбита като краставица изуми астрономите

Диаметърът на Европа е около 3100 км на екватора, което е приблизително 90% от този на нашата Луна. Понастоящем се смята, че дебелината на ледената обвивка там е 15-25 км, като тя плава върху океан с дълбочина 60-150 км.

Океански свят

Тази луна се смята за „океански свят“. Въпреки че Европа е само една четвърт от диаметъра на Земята, нейният подземен океан може да съдържа два пъти повече вода от земните океани.

„Като океански свят Европа е много интригуваща. И тази мисия ще ни помогне да разберем една сложна част от нашата Слънчева система“, коментира Джина ДиБрачо, изпълняваща длъжността директор на отдела за планетарни науки на НАСА, според която океанските светове може да са често срещан тип космически тела извън нашата Слънчева система.

По думите ѝ Clipper ще бъде първата задълбочена мисия, „която ще ни позволи да характеризираме обитаемостта на това, което би могло да бъде най-разпространеният тип обитаем свят в нашата Вселена“.

Въпреки враждебната и студена повърхност, учените смятат, че Европа може да е способна да осигури живот. Бурати отбелязва, че има три основни изисквания за формиране на такъв: течна вода, определени химични вещества - по-специално органични съединения, които биха могли да служат като храна за всякакви примитивни организми - и източник на енергия.

Спътникът на Юпитер получава едва около 4% от слънчевата радиация, която достига Земята - пет пъти по-близо до Слънцето. Но Бурати отбелязва, че Европа се огъва, когато орбитата ѝ се приближава и отдалечава от Юпитер, благодарение на силното гравитационно привличане на огромната планета - процес, който произвежда топлина на луната.

„Това е източникът на енергия, с който разполагаме“, казва Бурати.

На дъното на океана на Европа, където водата се среща със скалистата мантия, може да има термични отвори, в които топлината освобождава химическа енергия.

Юпитер е хищникът на Слънчевата система

„Те може да са подобни на термичните отвори в дълбоките океани на Земята, където съществува примитивен живот и където може да се е зародил животът на нашата планета“, посочва Бурати.

Инструментът MASPEX на космическия апарат ще вземе проби от газове, за да изследва химическия състав на океана, повърхността и атмосферата на Европа. Той ще търси сложни органични молекули, които биха могли да осигурят храна, ако има примитивни организми.

Юпитер е най-голямата планета в нашата Слънчева система. Сред нейните 95 официално признати луни Европа е четвърта по големина след Ганимед, Калисто и Йо. Тя обикаля на около 671 000 км от Юпитер.

Бурати казва, че изследователски мисии като тази винаги откриват нещо, „което не можехме да си представим преди тях“.

„Там ще има нещо - непознато - което ще бъде толкова прекрасно, че не можем да си го представим в момента“, добавя тя. „Това е нещото, което ме вълнува най-много.“