Технологичните гиганти се обръщат към ядрената енергия, за да захранват енергоемките центрове за данни, необходими за обучението и работата на огромните модели на изкуствен интелект. Те стоят в основата на съвременните генеративни AI приложения.

Microsoft и Google са сред компаниите, които сключват сделки за закупуване на ядрена енергия от определени доставчици в САЩ, за да си осигурят допълнителен енергиен капацитет за своите центрове за данни.

Тази седмица Google обяви, че ще закупува енергия от Kairos Power, разработчик на малки модулни реактори, за да помогне за „постигане на напредък в областта на AI“.

„Мрежата се нуждае от този вид чисти и надеждни източници на енергия, които могат да подпомогнат изграждането на тези технологии“, заяви Майкъл Терел, старши директор по въпросите на енергетиката и климата в Google, в понеделник, цитиран от CNBC. „Смятаме, че ядрената енергия може да играе важна роля в задоволяването на нашето търсене по чист начин. По начин, който осигурява постоянство.“

Първият ядрен реактор от Kairos Power ще бъде пуснат в експлоатация до 2030 г., а до 2035 г. ще бъдат пуснати още такива.

Технологичният гигант не е единствената компания, която търси ядрена енергия, за да реализира амбициите си в областта на изкуствения интелект. Миналия месец Microsoft подписа споразумение с американската енергийна компания Constellation за съживяване на неработещ реактор в атомната електроцентрала Three Mile Island в Пенсилвания, който не работи от пет години. През март 1979 г. в нея се случи най-сериозният ядрен срив и изтичане на радиация в историята на САЩ, когато загубата на охлаждаща вода заради дефектен клапан доведе до прегряване на реактора.

Защо технологичните гиганти се обръщат към ядрената енергетика

Технологичните компании са подложени на натиск да намерят енергийни източници за захранване на центровете си за данни - ключова част от инфраструктурата, която стои зад съвременните облачни изчисления и приложенията за изкуствен интелект.

Много разработчици наемат сървъри, оборудвани с графични процесори (GPU) от т.нар. „хиперскалери“ на облачни услуги като Amazon, Microsoft и Google. Причината за това е, че те обикновено са твърде скъпи, за да бъдат притежавани изцяло. Тези технологични гиганти се възползваха от нарастващия интерес към генеративните приложения за изкуствен интелект, но това нарастване на търсенето доведе и до непредвиден ефект: огромни скокове в количеството необходима енергия.

Според изследователски доклад на Международната агенция по енергетика глобалното потребление на електроенергия от центровете за данни, изкуствения интелект и сектора на криптовалутите се очаква да се удвои от приблизително 460 тераватчаса (TWh) през 2022 г. до над 1000 TWh през 2026 г.

Изследователи от University of California, Riverside, публикуваха през април миналата година проучване, което установява, че ChatGPT консумира 500 милилитра вода на всеки 10 до 50 подкани, в зависимост от това кога и къде е внедрен моделът на AI.

По данни на OpenAI към август всяка седмица повече от 200 милиона души са задавали въпроси на популярния чатбот ChatGPT. Това е два пъти повече от 100-те милиона активни потребители седмично, за които компанията съобщи през ноември миналата година.

Екологична опозиция

Ядрената енергия обаче предизвиква противоречия. Много активисти за климата се противопоставят на нейното използване, като се позовават на рисковете за околната среда и безопасността, както и на факта, че ядрените централи не са истински източник на възобновяема енергия.

„Ядрената енергия е невероятно скъпа, опасна и се изгражда бавно“, се казва на уебсайта на Greenpeace. „Често я наричат „чиста“ енергия, тъй като при производството ѝ не се отделя въглероден двуокис или други парникови газове, но в действителност тя не е истинска алтернатива на възобновяемите енергийни източници.“

От друга страна, поддръжниците на ядрената енергия твърдят, че тя предлага почти безвъглеродна алтернатива на твърдите горива и е по-надеждна от възобновяемите източници.

„Ако бъде изградена и подсигурена по правилния начин, наистина смятам, че ядрената енергия е бъдещето“, коментира пред CNBC Розан Кинкейд-Смит, главен оперативен директор на Northern Data Group, глобален доставчик на центрове за данни. „Хората се страхуват от ядрената енергетика заради катастрофите, които сме имали в миналото. Но не виждам традиционните мрежи да са устойчива сила, която да гарантира развитието на изкуствения интелект“.

Въпреки че Northern Data Group не използва ядрена енергия - нито пък активно проучва тази възможност - тя иска да „допринесе за този разговор, защото той е важен за по-широката екосистема, за по-широката икономика“.