Демографският натиск, създаващ криза с липсата на работна ръка, недостатъчната конкурентоспособност в Европа и тромавото прилагане на законодателните регулации са най-големите предизвикателства, пред които е изправен ритейл секторът.

Това стана ясно по време на второто издание на форума MORE THAN TRADE, организиран от българското Сдружение за модерна търговия. Тази година събитието включваше международно участие на представители от Eurocommerce – водещата европейска организация в сектора на търговията, която представлява националните асоциации на 27 държави и над 5 милиона компании – както водещи световни корпорации, така и малки бизнеси.

От ляво надясно: Кристел Делбърге, генерален директор на EuroCommerce, Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ) Милена Милотинова, журналист и модератор на дискусията

През последните дни от Брюксел пристигнаха две важни решения, коментира Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.

Първото е за регулацията на цените на храните в Унгария, призната за незаконна с решение на Съда на ЕС, а второто е наказателна процедура, открита от ЕС срещу Унгария за специалния данък върху търговците на едро.

„Темата с регулирането на цени и надценки у нас също периодично се появява“, допълни Вълканов, давайки за пример „чудото на пределната търговска надценка при три вида хляб“, приета в последния момент от законодателите у нас. „Това беше нещо мъртвородено, но много ясен пример как бизнес средата може да се влоши от едно лошо политическо решение“, обясни експертът.

НС удължи срока на нулевата ставка за хляба и брашното до края на годината

Той посочи още, че търговията на дребно е вторият най-голям работодател в България, като само модерната търговия допринася за 8% от БВП за миналата година по последни данни на НСИ и анализ на ИПИ.

„Компаниите в сектора са най-големите данъкоплатци със заплати над средните за страната и 100% на светло. Ето защо е време е да се погледне отговорно към този сектор, който е един от двигателите на икономиката“, категоричен е Вълканов.

Може ли държавата да е модератор между бизнеса и гражданите

Той очерта основните акценти, от които зависи развитието на ритейл търговията в бъдеще:

1. Стабилно правителство

Въпреки че, ние не таим огромни надежди затова, призна Вълканов. Но и служебното показва, че може да върши работа и да решава проблемите на бизнеса, в добър диалог сме с министерството на икономиката. Правителството обаче трябва да е справедлив модератор между гражданите и бизнеса, допълни той.

2. Гъвкав пазар на труда

България е изправена пред остър дефицит на работна ръка, който ще продължи и бизнесът ще се влошава, убеден е Вълканов.

Образователната система в България - трагедия с отворен край

3. Прилагане на еднакви регулации към всички играчи на пазара

4. Партньорство с институциите към качествено законодателство, което може да се прилага лесно и без тежест за бизнеса и което ще позволи по-плавно прилагане на множеството регулации, идващи от Брюксел

5. По-добра бизнес среда

Това означава унифициране практиките на едни и същи институции, които обаче ги прилагат различно; освен това – разрешаване на проблемите с логистичните тапи по границите, защото България изостава безнадеждно и всички плащаме цената през логистичните разходи, които се прехвърлят върху нас като потребители, обясни експертът.

Пазарът на труда у нас: Дисбалансите нямат лесно решение

Конкурентоспособността – фокус в бъдещето на европейската икономика

В събитието все участие взе и Кристел Делбърге, генерален директор на Eurocommerce. Тя обясни, че ръководената от нея организация осигурява 26 милиона работни места и 10% в Европа.

„Ние сме в основата на икономическия растеж като водещи лидери. По отношение конкурентоспособността на ЕС на световната сцена, 92% от нея са малки и микро- предприятия, в основата на европейската икономика.“, обясни тя.

По думите ѝ, секторът в момента преживява трансформация по отношение на цифровата устойчивост и умения, а предвид това, че Eurocommerce допринася за ръста и създаването на работни места в Европа, организацията трябва да издържа на непрекъснатите предизвикателства в сектора.

От ляво надясно: Николай Вълканов, СМТ, Иван Чернев, Кауфланд България, Кристел Делбърге, EuroCommerce Николай Павлов, зам.-министър на икономиката и индустрията, Андрей Евтимов, Доверие Брико АД, Иван Александров, eBag, Доника Ризова, СМТ

„По време на пандемията осигурявахме доставките до потребителите в цяла Европа, но предизвикателства не спряха. Войната в Украйна наруши обичайните вериги на доставки, последвалата финансова криза също оказва натиск и се отразява неблагоприятно на процентите от печалбата.

Ето защо трябва да сме по-конкурентоспособни, да инвестираме в цифровизация, в нови разработки и не последно място – в модели, осигуряващи екологична устойчивост. Трябва да увеличим нивото на присъствие на световните пазари, като пречките за това са свързани с огромни разходи.“, посочи изпълнителният директор на Eurocommerce.

Според нея, трябва да се оптимизира качеството на нормативната уредба, тъй като разходите за спазване на нормативните изисквания може да бъдат от решаващо значение. Освен това, трябва да се работи по-добре и по-често със самите законодатели, така че законодателството да бъде кохерентно, да може да се чува и гласа на бизнес лидерите.

„В следващия мандат на Европейската комисия ще работим новото законодателство така, че то да бъде съобразено с предизвикателствата на нашия сектор. Трябва да бъдат очертани нови приоритети, което се очаква от новия състав на ЕК“, допълни тя и заяви категорично:

От твърдо срещу Путин до жест към Юга: Първи послания след обявения от Фон дер Лайен ЕК отбор

Главният ни приоритет е конкурентоспособността.

„За много от нашите членове това е въпрос за оцеляване на пазара. Ето защо и единният пазар е изключително важен предвид войната на границата на ЕС, България в частно има огромна важност по отношение на логистиката“, допълни ръководителят на Eurocommerce.

Тя отбеляза, че в следващия период по-голямата част от бюджета на ЕС ще бъде заделена за отбрана, а политиците обръщат повече внимание на геополитическите рискове и съображения. В този план трябва да се разглежда и конкурентоспособността, смята Делбърге.

Относно темата за екологичната устойчивост и декарбонизация тя заяви, че ангажиментите от Парижкото споразумение ще останат в сила, но фокусът ще бъде върху изпълнението и на програмата за декарбонизация така, че да може да се реализира на практика.

„Няма хора“: Затварящи заводи, инфлация и Марио Драги

Делбърге коментира и представения преди месец доклад на бившия президент на ЕЦБ Марио Драги, като посочи, че това е една от най-коментираните теми в Брюксел.

„На първо място в доклада на г-н Драги е значението на конкурентоспособността като водещ приоритет, както и ролята на капиталовите пазари. Нужно е повишаване на ролята на единния пазар и огромна мобилизация в посока на иновациите и прилагане на нови умения, необходими, за да се увеличи европейската конкурентоспособност.“

Дебърге посочи, че демографските показатели са другият фактор, който оказва натиск и той ще продължава да се усеща в работната сила, тъй като в целия европейски пазар на труда се наблюдава дефицит на кадри.

Докладът на Драги за ЕС: Радикални реформи за 800 млрд. евро годишно

Именно този проблем беше посочен и като най-голямо предизвикателство за ритейл сектора в България от водещи представители, които взеха участие в дискусията.

Дефицит на кадри: Работодателите плащат – желаещи за работа няма

„Ритейлът е труден за управление сектор, защото на практика ние сме посредници между производителите и крайното потребление.

Но имаме не само един пазар на продажбите, на който действаме. Имаме и пазар на доставчиците, пазар на труда, както и пазар на недвижимите имоти, защото нашият бизнес е в реалната търговия, която на първо място стъпва на локацията, за разлика от електронната.

На всички тези пазари се засилва конкуренцията, което води до покачване на цените“, посочи Андрей Евтимов, главен изпълнителен директор на „Доверие Брико“.

От ляво надясно: Андрей Евтимов, изпълнителен директор на Доверие Брико АД Иван Александров, основател и изпълнителен директор на eBag

Той отбеляза, че в компанията му е регистрирано почти двойно увеличение на средната брутна заплата от 2018 г. насам, като най-важните фактори за това са демографската криза и дефицитът на работна ръка.

„Това е трудна работа – от 7 сутринта до 10-11 вечерта, седем дни в седмицата и 364 дни в годината. Изисква работа на крак за служителите в магазините, както и работа с клиенти, което е най-особеното и най-трудното“, допълни експертът.

Минималната заплата – големите отраслови и регионални проблеми остават

Като втори фактор за увеличението на средната брутна заплата той посочи инфлацията след 2021 г., която от една страна е увеличила покупателната способност на населението, но от друга и натиска на заплатите.

„Когато през 2000 г. отворихме първия си магазин в София, нямахме проблем с кадрите, първите ни продавачи бяха с висше инженерно образование. За съжаление, репутацията на работата в ритейла много пострада през последните десетилетия, тя се счита за непрестижна, затова трябва всички да помислим как да променим тази тенденция“, допълни експертът.

„Регистрираме 11% по-малко работна сила за последните 10 години. В момента при нас има 200 отворени работни позиции за шестте филиала в София“, коментира Иван Чернев изпълнителен директор на „Кауфланд България“.

Според него, не само заплатата е проблем. Такъв има и с вноса на работна ръка от трети страни, като посочи за пример наемането на шест лица от Казахстан, за които на търговската верига са били необходими шест месеца, за да бъдат установени в България.

Пазарът на труда ще се движи на първа скорост в следващите 6 месеца според Българската конфедерация по заетостта

„Трябва ни спешна помощ за импорт на кадри от други държави. Говорим не само за позиции на консултанти, но и за хора, които обслужват ритейла в складове, доставки и т.н. Ритейлът е жива екосистема – не е само магазин, в който да сложиш една стока и да продаваш. Ние имаме клиент, екип, общество“, обясни Чернев и допълни:

„Вече няма никаква разлика дали си в Брюксел или в София – клиентът изисква качество на всичко, което консумира.“

Той допълни, че хранителната верига стимулира и стартъпи. „Имаме малки компании, които спокойно могат да използват нашата бизнес етика и бизнес култура – дали ще говорим за шоколад с рози или протеинов сладолед например“, обясни експертът.

„Без иновации, нямаме никакъв шанс. Нашият бранш е иновационен двигател в държавата, инвестирайки и в софтуер, и в хардуер.“, завърши Чернев.

Пазарът иска нови умения, а хората – високи заплати. Резултатът е глобална криза на труда

Дигитализация, автоматизация, роботизация

Според Иван Александров, главен изпълнителен директор на платформата за електронна търговия ebag, българският бизнес има само един шанс и той е „дигитализация, автоматизация, роботизация“.

„В ДНК-то на нашата компания е заложена дигитализация, ние целим да правим всичко само с 1/3 от хората, което дава възможност за значително по-високи възнаграждения, служителите ни да са по-доволни и по-лоялни, а другите 2/3 да се разпределят в други бизнеси, които имат нужда от работна ръка.

За мен това е пътят, защото тези хора няма да се появят отнякъде и ако искаме да живеем по-добре, трябва да работим по-умно и да сме по-производителни“, категоричен е Александров.

81% от заетите у нас са дигитално некомпетентни за длъжността си

Той коментира и въпроса кое основно оскъпява продуктите за потребителите и посочи като главен проблем ваучерите за храна от държавата, които костват 6% от разходите за малкия и среден бизнес с хранителни стоки.

„Една голяма част от тях дори не знаят колко пари плащат за осребряването на тези ваучери. Трябва да се намери дългосрочно решение, защото комисионните за осребряване от банките са непосилни“, допълни експертът.

Опасна ли е за потребителите експанзията на китайски стоки

„Имаме толкова много кризи, които оказват влияние на пазара, потребителите са по-несигурни“, това становище изрази Иля Бругеман, директор за „Дигитален, единен пазар и потребителски политики“ в Eurocommerce.

„Ние сме сектор, който много зависи от потребителите – имаме техните търсения, потребности. Те искат повече иновации, увеличение на онлайн продажбите и затова трябва да инвестираме в тези насоки. Така че, има потенциал за растеж на покупателната способност, както и много възможности за промяна“, допълни той.

Шест държави искат ЕС да затегне контрола над Shein и Temu

По думите му, основен фактор дали една стока ще се купи или не е цената, така че на този фон, устойчивостта също е много важна, но на първо място потребителите трябва да могат да си позволят да си купят продуктите.

„Има все повече и повече изисквания свързани с вноса, с опазването околната среда и всичко това се отразява върху цената на продукта. В много случаи не е лесно законодателството да се приложи на практика, например никой не мисли за продукти извън държави от ЕС, които не винаги отговарят на изискванията. Ние трябва да гарантираме, че всички се ръководят от едни и същи правила и изисквания“, допълни експертът.

Иван Чернев, главен изпълнителен директор на Кауфланд България Иля Бругеман, директор дигитален, единен пазар и потребителски политики в EuroCommerce

Той посочи като пример за неизпълнението на всички законодателни изисквания нелоялната в някои случаи конкуренция от чужди пазари като китайските големи онлайн платформи, които могат да внесат и опасни за потребителите стоки в Европа.

„Ние губим пазарен дял, защото търговци извън ЕС по нелоялен начин заграбват по-голям дял от пазара като осъществяват експанзия. Много от продуктите, които навлизат от там изпълняват изискванията, но нямат експертните познания и капацитет да извършват всички необходими проверки, стига се до разпокъсано прилагане на законодателството. Затова трябва да има по-ефективен начин за гарантиране на спазването на законодателството, трябва всички играчи да спазват еднакви правила, без значение откъде са.“

Експертът допълни, че законодателните изменения за сектор ще засегнат всички, които се занимават с търговия, а това са 5 милиона субекта в Европа. Първо трябва да проверим дали съществуващите правила са целесъобразнни, доколко се спазва тяхното прилагане и какъв е ефектът, отбеляза той.

Следващия месец предстои да излезе проучване за сектора на търговията на дребно и законодателството на ЕС, от което става ясно, че нормативната база на този етап е достатъчна, допълни в заключение експертът.