Как ще успеем да интегрираме смарт системи, изкуствен интелект, адаптивни IT програми в училищата, при положение, че много от тях не могат да се справят с парното през зимата? Как очакваме да подобрим брутния си вътрешен продукт в бъдеще, като повече от половината български ученици са неграмотни според статистиките?

На този фон наложителен призив за образователна реформа прозвуча по време на дискусия, организирана от Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). Предизвикана от мащабно проучване, проведено от Института за пазарна икономика (ИПИ), дискусията очерта значителните недостатъци на българската образователна система, както и икономическите последици от неспособността на страната ни да се адаптира към развитието на най-важното – децата ни.

Проучването на ИПИ, представено от икономиста Петър Ганев, подчертава задълбочаващата се пропаст между образователните резултати на България и бързо променящите се изисквания на пазара на труда.

На събитието присъстваха представители на водещите технологични организации у нас, както и зам.-министрите на образованието и науката Наталия Митева и Таня Методиева-Михайлова.

В коя европейска държава младежите са най-нещастни?

Статистиката на падението

Докладът на ИПИ разкрива тревожни статистически данни, най-вече, че 54% от българските ученици са функционално неграмотни по математика, а само една трета притежават основни цифрови умения.

Професионалното образование, друг критичен аспект, не успява да отговори на изискванията на пазара - само 0,3% от учениците се обучават в 15 от 20-те най-търсени професии.

Заместник-министър Митева посочи, че въпреки националния бюджет, насочен към образованието, институционалният капацитет на България за цифрова трансформация остава слаб в сравнение с други държави от Централна и Източна Европа.

„Бизнесът е нашият основен партньор, не само като работодател, но и като източник на идеи. За съжаление, ние нямаме достатъчно силен капацитет за цифрова трансформация“, каза тя, добавяйки, че сътрудничеството с частния сектор ще бъде от съществено значение за успеха.

Имайки това предвид през следващите 25 години населението от 20 до 69 години ще се свие с 800 хиляди души, според проучването на ИПИ. На този фон обществото вече се се адаптира към застаряването - над 25% от всички заети през 2023 г. са над 55 години. За пръв път в историята заетите над 55 са повече от тези до 34. Това означава, че или трябва да се направят стъпки към драстична промяна, или ще се наложи да се облегнем на гръбнаците на работещите над 55 годишна възраст.

Има ли автомобилна индустрия в България?

Тласък за промяна

По време на събитието бизнес лидерите изразиха ангажимент да подпомогнат процеса на реформи. Доброслав Димитров, председател на БРАИТ, обрисува ясна визия за бъдещето на образованието. Той подчерта, че технологиите трябва да се възприемат като новата грамотност и призова за промяна в начина на работа на училищата и учителите.

“Живеем в много динамични времена, в които технологичността се очертава като новата форма на грамотност. Изкуственият интелект предоставя неограничени възможности за самообучение, което поставя редица предизвикателства пред училищата и учителската професия. При наличието на лесен достъп до множество източници на информация автоматичното зазубряне и възпроизвеждане на факти вече не е ценност. Учителят трябва да премине към естествената си роля на ментор, не на ретранслатор на информация. И всички ние трябва да свикнем, че ученето наистина е през целия живот, защото няма да е изключение в рамките на един живот да сменяме по няколко професии”, коментира той.

Това виждане споделиха и другите говорители, които смятат, че образователната реформа е от съществено значение не само за конкурентоспособността, но и за дългосрочното оцеляване на България в глобалната икономика, която все повече се движи от технологиите и иновациите.

Илия Кръстев, председател на AIBEST и член на БРАИТ, предупреди за рисковете от бездействие: „Образованието е централен проблем за националната сигурност на държавата. Това е дълъг и сложен процес, но са необходими спешни първи стъпки, ако искаме да останем конкурентоспособни в бързо развиващия се свят. За хората с ниско образование ще има все по-малко работа.“

Икономиката на България в деня на Независимостта - 30 години на един дъх

Засилване на минимума

Говорителите се обединиха около обща тема - реформата в образованието не е просто секторен въпрос, а критична част от дългосрочното развитие на България.

„Невъзможно е да говорим за развитието на страната ни през следващите десетилетия, без да обърнем внимание на това как образователната ни система трябва да се адаптира към безпрецедентно бързо променящия се свят“, заяви Добромир Иванов, главен изпълнителен директор на BESCO.

“Но днес е нужна политическа воля, за да може да направим първите крачки - нови учебни програми, работещ стандарт за качество, езикова интеграция, нови форми за оценяване и много други подобрения, зад които бизнесът застава.”

Една от основните пречки пред напредъка обаче остава несъответствието между образованието и нуждите на пазара на труда. Въпреки че завършилите висше образование се радват на 90% заетост, само 18% от хората с бакалавърска степен в областта на ИТ постъпват на работа, създавайки сериозен недостиг на умения в сектор, който е от решаващо значение за бъдещия растеж.

Според анализа на ИПИ това води до сериозно разминаване между икономическите реалности, нуждите на работодателите и предлагането на квалифицирани кадри на пазара на труда. Липсата на ефективни образователни политики води до икономически загуби и пропуснати ползи за страната, което прави реформите в сектора приоритетни, категорични са членовете на БРАИТ.

Румъния и България са с най-малко незаети работни места в ЕС през второто тримесечие

Пътят към бъдещето

Докладът на ИПИ рисува бъдеще, в което България не може да стане лидер в образованието, но поне няма да е на дъното. Тази визия все пак изисква политическа реакция и незабавни действия. Предложените реформи - от преработване на учебните програми до укрепване на връзките между образованието и бизнеса - звучат амбициозно, но са от съществено значение, за да може страната да просперира в съвременната глобална икономика.

Събитието завърши с категоричен призив за действие, като всички сектори се съгласиха, че реформата в образованието е спешна. Теодора Тодорова, представител на образователния сектор в БРАИТ, изтъкна единния стремеж за промяна на критериите за прием в училищата по ИТ и математика, отбелязвайки, че настоящата система не успява да измери истинския талант и интерес.

„Времето е динамично, такъв трябва да бъде и подходът ни към образованието. Учителите, бизнесът и правителството трябва да обединят усилията си, за да гарантират, че днешните ученици са подготвени за утрешните предизвикателства“, завърши Доброслав Димитров.