В коя европейска държава младежите са най-нещастни?
България се нарежда на 20-то място, като 19,3% от 15-годишните у нас не са удволетворени от живота си
Европа, и по-специално ЕС, се счита за един от най-проспериращите региони в света. Въпреки това обаче много млади хора в нейните граници са изправени пред все по-голямо влошаване на благосъстоянието, което увеличава опасенията за психичното им здраве.
Миналия месец британската благотворителна организация Children's Society публикува доклад, в който се разглежда благосъстоянието на младите хора в Обединеното кралство, като се сравнява с това на техните връстници в Европа.
2024 Good Childhood Report установява, че средно 16,6% от европейските младежи (или всеки шести респондент) са недоволни от живота си.
Най-нисък е процентът в Нидерландия, където едва 6,7% от 15-годишните съобщават, че не са доволни от живота си. Скандинавските страни Финландия (2) и Дания (3) също се класират добре – съответно с 10,8% и 11,3% ниска удовлетвореност.
От друга страна, в Обединеното кралство отчитат най-високо ниво на ниска удовлетвореност от живота сред младите хора (25,2%), следвано плътно от Полша (24,4%) и Малта (23,6%).
България се нарежда на 20-то място, като 19,3% от 15-годишните у нас не са удволетворени от живота си. От балканските страни преди нас са Румъния (4-то място с 11,4%), Хърватия (6-12,3%) и Гърция (19-19%).
„Констатациите от 2024 Good Childhood Report са тревожни и илюстрират неприемлива картина на благосъстоянието на децата в Обединеното кралство. Тя ясно показва, че младите хора там изпитват по-ниска удовлетвореност от живота в сравнение с връстниците си в Европа, както и че благосъстоянието на младите хора е в упадък навсякъде“, коментира пред Euronews Джак О'Нийл, мениджър по обществените въпроси в The Children's Society.
Основни причини за неудовлетвореност на младежите в Европа
Докладът сочи спад в благосъстоянието на младите хора в няколко държави. УНИЦЕФ потвърждава, че процентът на 15-годишните, които отчитат висока удовлетвореност от живота, е спаднал от около 74% през 2018 г. до 69% през 2022 г. в 23 държави, за които има налични данни.
Един от основните фактори, които допринасят за това, са високите нива на бедност, като според доклад на УНИЦЕФ около 20 милиона деца в ЕС, т.е. приблизително едно от всеки четири, са изложени на риск от бедност или социално изключване.
„Бедността има дългосрочно въздействие върху децата. Това не е просто дете, което живее в бедност, и веднага щом порасне и си намери работа, ще се измъкне от нея. Тя се отразява на телата им, на съзнанието им и на перспективите им за бъдещето“, казва пред Euronews д-р Али Дънхил, директор по политиката, застъпничеството и комуникациите в Eurochild.
Според нея децата, които растат в бедност, често се затрудняват да си позволят стоки от първа необходимост като храна, дрехи, училищни пособия или спортна екипировка, което ограничава участието им в нормални детски дейности и води до социална изолация.
Бедността се отразява и на психичното здраве, като децата, живеещи в лишения, са по-склонни да изпитват стрес, тревожност и депресия.
Лошото хранене е друг критичен проблем, свързан с бедността, тъй като семействата често имат по-лесен достъп до евтина, по-малко питателна храна, което оказва отрицателно въздействие върху физическото здраве на децата както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Дънхил отбелязва също така, че бедността оказва силно влияние върху способността на децата да се ангажират в училище.
„Тези деца наистина не участват в образованието, някои от тях дори не ходят на училище или ходят, но са толкова уморени, толкова им е студено или са толкова гладни, че може да не са в състояние да седят и да учат, да слушат и да се включат“, казва тя.
Тази липса на образователна ангажираност ги връща назад и намалява шансовете им да се измъкнат от бедността в бъдеще, създавайки цикъл, при който децата, израснали в бедност, е по-вероятно да останат бедни и като възрастни.
„Очакването е, че ако не направим нещо, за да изведем и подкрепим тези деца от бедността, то те ще пораснат и ще имат деца, които също ще живеят в бедност“, предупреждава Дънхил.
Освен това нарастващите разходи за храна, жилище и отопление, заедно със загубата на работни места и здравните предизвикателства, тласкат още повече семейства в Европа към бедност.