В Световния доклад за щастието, който класира 143 държави по показателите за удовлетвореност от живота, тази година САЩ падат с осем места от 15-то на 23-то в списъка. За първи път в 20-годишната история на доклада те не са сред 20-те най-щастливи държави.

Изследователите откриват тревожен виновник за това: младите хора. Докато американците над 60-годишна възраст заемат 10-то място по щастие, тези под 30 години са на 62-ро – сериозно разделение между поколенията.

Откритието идва на фона на все повече доказателства, че перспективите и психичното здраве на младите хора са се влошили в последните години, което има опустошителни последици, пише CNBC.

Според Джонатан Хайд, социален психолог от Нюйоркския университет и автор на бестселърa „Тревожното поколение“, процентът на тревожност и депресия сред тийнейджърите „се е увеличил с над 50% в изследванията от 2010 до 2019 г.“ Междувременно броят самоубийства на възраст от 10 до 24 години е нараснал с 62% от 2007 г. до 2021 г., особено при момичетата,

Проблемът е ясен, но основната причина не е.

Хайд и други изследователи твърдят, че технологиите и социалните медии са довели до епидемия от изолация и самота.

Все повече изследвания обаче разкриват различни причини за спада, включително икономически и системни неуспехи, недоверие към институциите и нарастващ страх на младите, че ще живеят по-зле от своите родители, баби и дядовци.

Социалните мрежи могат да „настроят към състояние на отбранителност“

В доклада „Нашата епидемия от самота и изолация“ от 2023 г. социалните медии са една от основните причини младите хора да се чувстват по-самотни.

„Технологиите изместват личното участие, монополизират вниманието, намаляват качеството на взаимодействията и дори понижават самочувствието. Това може да доведе до по-голямо чувство за самота, страх от пропускане, конфликти и намаляване на социалните връзки.“, пишат авторите.

Хайдт смята, че социалните медии могат да навредят на развиващия се мозък на младите хора.

„Децата, които преминават през пубертета онлайн, вероятно ще изпитват много повече социално сравнение, самосъзнание, публичен срам и хронична тревожност, отколкото юношите от предишните поколения, което потенциално може да настрои развиващите се мозъци в обичайно състояние на защита“, пише той за The Atlantic.

Зак Рауш, водещ изследовател и асоцииран научен сътрудник в Stern School of Business на Нюйоркския университет, казва, че разговорите в Instagram или текстовите съобщения често не преминават от дигиталния във физическия свят.

„Тревожното поколение“ не твърди, че премахването на социалните медии е панацея за самотата и депресията.

Разбира се, вярно е, че има много фактори, които обуславят психичните проблеми на подрастващите, и социалните медии не са единственото. И се надявам, че това става ясно в книгата.“, допълва той.

За Хайд е ясно, че това, което се е променило, са технологиите.

„Когато разглеждаме какво се е случило с младите хора, особено с подрастващите, и особено с момичетата, това, което откриваме, е, че процентът на лошо психично здраве, тревожност, депресия, самонараняване - не само в САЩ, но и в много страни по света, като цяло е стабилен до около 2010 г. След това започва покачване. Нашата книга се опитва да установи какво се е случило през този период.“, допълва Рауш.

Има ли наистина връзка между социалните мрежи и самотата

Връзката между използването на социалните медии и нещастието или самотата може да се окаже по-слаба, отколкото се смяташе досега, казва Джефри Хол, професор по комуникации в Канзаския университет, който изучава взаимоотношенията.

„Връзката между социалните медии и самотата не съществува в няколко различни мета-анализа“, казва Хол.

Неговите открития сочат съвкупност от системни грешки, характерни за САЩ: „Парите, липсата на възможност да се установят, недоверието в институциите – това са основните фактори, които карат хората да се чувстват така, сякаш не могат да бъдат позитивно настроени за бъдещето“, казва той.

Кандис Л. Оджърс, професор по психологически науки в Калифорнийския университет, казва, че изводите на Хайд не са подкрепени от изследвания.

„Стотици изследователи, включително и аз, са търсили такива големи ефекти, каквито предлага Хайд“, пише Оджърс в Nature. „Усилията ни доведоха до смесица от малки и смесени асоциации. Повечето данни са корелативни. Когато се откриват асоциации във времето, те не предполагат, че използването на социални медии предсказва или причинява депресия, а че младите хора, които имат проблеми с психичното здраве, използват такива платформи по-често или по различен начин от здравите си връстници.“

За Хол ефектите от платформи като Instagram и TikTok са най-малко преувеличени и не отчитат колко разнообразна може да бъде употребата на социалните медии.

„Социалните медии не са монолитно преживяване, при което всички изпитват едно и също нещо“, казва той.

Това не означава, че платформи като Instagram са полезни или здравословни за всички.

„Мисля, че за хората, които отчаяно се нуждаят от връзка, социалните медии вероятно са в най-добрия случай непълно решение“, казва Хол.

Друга промяна, която може да повлияе на регистрираните проценти на психични заболявания при младите хора: Законът за достъпно здравеопазване, който беше приет през 2010 г. и осигури здравноосигурително покритие и услуги за психично здраве на повече американци. С увеличаването на покритието се увеличиха и грижите и диагнозите, което може да доведе до разкриване на повече случаи.

Марк Зъкърбърг, основателят на Facebook, заяви, че „психичното здраве е сложен въпрос“ и че съществуващите изследвания не показват „причинно-следствена връзка между използването на социалните медии и по-лошите резултати на младите хора в областта на психичното здраве“.

Все пак той призна, че приема въпроса сериозно и компанията е добавила предпазни мерки, като например скриване на съдържание и резултати от търсене по чувствителни въпроси, като самонараняване например.

Социалните мрежи и социалното неравенство

Множество икономисти и социолози твърдят, че тезата в книгата на Хайд и тенденцията да се обвиняват социалните медии пренебрегват някои от по-големите, хронични фактори, които вредят на психичното здраве на младите хора.

Непрекъснатата виртуална връзка с милиони хора може да доведе до по-остър фокус върху пропастта между имащите и нямащите, обяснява Дженифър Брини Уолъс, автор на „Никога достатъчно: Когато културата на постиженията се превръща в токсична - и какво можем да направим по въпроса.“

„Не вярвам, че социалните медии са в основата на проблемите, но те изострят социалното сравнение, което е широко разпространено в нашето общество. Увеличават рязко това неравенство в нашата страна.“

Според Pew Research около 44% от тийнейджърите в САЩ на възраст между 13 и 17 години казват, че днес е по-трудно да бъдеш тийнейджър, отколкото преди 20 години.

Причината номер 1, която посочват, е „по-голям натиск и очаквания“ (31%), следвана от „социалните медии“ (25%) и „светът/страната се е променил по лош начин“ (15%).

Много от пътищата към богатството, които са били достъпни за бейби бумърите или дори за поколението Х, са много по-тесни за поколението Z, казва Кайл К. Мур, икономист в Института за икономическа политика и дава пример със собствеността върху жилище, която става все по-недостъпна.

Настроенията се разпростират и върху пенсионирането и цялостното финансово щастие, допълва той. „Ако питате поколението Z дали ще се пенсионират, много от тях може да ви се изсмеят в лицето“.

Дори ако техните родители или баби и дядовци са успели да се пенсионират на 65 години, много млади хора стават свидетели как възрастните в техния живот се борят за комфортно съществуване.

„Мисля, че поколението Z и милениалите имат живия пример да виждат как родителите, бабите и дядовците им нямат това, което са си мислели, че ще имат, и продължават да работят по-дълго, отколкото са очаквали, че ще работят“, казва Мур.

Убеждението, че имат още по-малко възможности за финансова сигурност от родителите си, може да бъде обезкуражаващо, добавя той.

Рауш е на друго мнение и представя аргументи за него.

„Ако икономиката беше основният фактор, който води до кризата в психичното здраве, тогава бихме очаквали, че с промяната на икономиката ще го подобри, а не открихме това. Нивата на безработица започнаха да се повишават след финансовата криза от 2008 г., а след това започнаха да спадат, докато депресията и самонараняването на подрастващите продължават да се покачват.“

Усещането е за мрачно бъдеще

Възприемането на собствената финансова стабилност от поколението Z може да повлияе и на взаимоотношенията им, които допринасят за цялостната удовлетвореност от живота, казва Хол.

Според 85-годишно проучване на Харвардския университет положителните взаимоотношения са един от най-важните стълбове на щастието.

През 1990 г. 29% от американците на възраст между 25 и 54 години са живеели сами и не са имали партньорски отношения, според данни на Pew Research Center. През 2019 г. техният брой е 38%. А по-новите данни показват, че женените хора са склонни да бъдат значително по-щастливи от неженените, според доклад на Чикагския университет от 2023 г.

„Много млади хора не се женят и не се установяват да живеят и да имат деца, защото не могат да си го позволят“, казва Хол.

Да имаш деца не е пряк път към щастието, но причините, поради които младите са по-малко заинтересовани от отглеждането на деца от предишните поколения, може да разкрият по-дълбоки истини как те гледат на бъдещето.

Според данни на Pew Research Center 38% от хората между 18 и 49 години, които нямат деца и твърдят, че е малко вероятно да имат, посочват като основна причина за това загрижеността за състоянието на света, а 26% посочват загрижеността си за околната среда.

Междувременно Рауш е скептичен, че мащабни стресови фактори като изменението на климата са причина за нещастието на младите хора, като казва, че „няма ясни причини, поради които изменението на климата само по себе си да оказва влияние върху децата“, различно от това, което оказва върху други възрастови групи.

Навигация към неизвестното

Хайд предлага няколко решения за поколението Z и техните родители, за да ограничат зависимостта от социалните медии и смартфоните.

Някои, като заглушаването на известията, могат да бъдат лесно приложени. Други, като например да не използват телефони в училище, са по-трудни, но вече започнаха да се прилагат.

През юни от организацията на нюйоркските общински училища заявиха, че районът планира да забрани смартфоните. Това последва съобщението на обединения училищен район на Лос Анджелис, че от следващата година ще забрани използването на мобилни телефони и социални медии от учениците.

Макар че ограничаването на използването на социалните медии може да доведе до повече и по-добри контакти, то не отговаря на културните и икономическите реалности, пред които са изправени днешните млади хора.

Изследователите са все по-съгласни, че ограничаването на времето пред екрана, не е панацея за нещастието и младите не са самотни заради Instagram или TikTok.

„Самотните деца се обръщат към социалните медии, за да се справят – много различен сюжет от този, че социалните медии ги правят самотни и съсипват живота им“, допълва Хол.