В наши дни има едно универсално средство за борба със скуката. Нарича се смартфон. Но дали наистина е толкова ефективно? На пръв поглед – да. С няколко движения на пръстите всеки има достъп до безкрайно количество информация. Ново проучване обаче прави противоположни изводи. Всъщност безкрайното скролване не просто не премахва скуката, а дори я засилва, пише CNN.

Социалните мрежи са неизчерпаем извор на снимки и видеа с кучета, котета, сладки бебета и клюки за богатите и известните. Но навикът да се търси утеха там, когато обстановката стане досадна, само влошава положението, пише един от авторите на изследването – психологът д-р Кейти Там от University of Toronto.

„Безкрайното скролване става безсмислено и не носи удовлетворение“, посочва тя.

С широкия набор от забавления и лесния достъп до тях би следвало хората да не скучаят. Но е точно обратното. Проучването посочва, че в периода 2008-2020 г. тенденцията за засилване на скуката сред младите хора се увеличава непрекъснато.

„Това е тревожно, защото състоянието на скука е свързано с психическото здраве, способността да се учи, с депересивните състояния и дори с проявите на агресия“, казва Там.

За да изследват ефектите от това тя и колегите ѝ провеждат експеримент с участието на 1200 души. Поставени са им няколко задачи. Първо трябва да изгледат 10-минутно видео без да могат да го превъртат или превключват. В следващите десет минути имат възможност да скролват между седем 5-минутни видеа. В третата част, те гледат 50-минутен запис, но с възможност да превъртат напред и да връщат назад.

Първоначално нагласите сред участниците били, че ще се отегчат по-малко, ако имат възможност да скролват и превъртат. След експеримента обаче твърдят, че да изгледат нещо до край е по-смислено и не толкова изнервящо.

“Скуката е тясно свързана с вниманието. Човек се отегчава, когато има разлика между това колко е ангажиран с определена дейност и колко ангажиран иска да бъде с нея. При постоянното превключване потребителят всъщност не иска нещо конкретно, а се опитва да намери онова, което ще му е интересно“, посочва Там.

Резултатите от това проучване лесно могат да бъдат разтълкувани по грешен начин, казва пък д-р Памела Рътлидж, директор на организация, изследваща медиите и технологиите в Лас Вегас.

„Скуката трябва да бъде разбрана в качеството ѝ на мотивация“, казва тя.

Подобно на гнева или тъгата, скуката е неприятна емоция. И вероятно затова често е отхвърляна, но според Рътлидж тя има своите положителни страни.

„Хората я приравняват с мързела или липсата на амбиция. Но тя може и да ни мотивира да променим това, което правим. В този смисъл може да е полезна.“

Ако хората приемат това свое състояние като сигнал за промяна, реакцията им ще е различна.

Безкрайното скролване е омагьосан кръг – превърташ, защото ти е скучно, а после ти става скучно от превъртането. Но излизането от него не е невъзможно. Една от стъпките е повече концентрация.

„Не бързайте със следващото видео, опитайте се да се фокусирате върху съдържанието, което гледате. Когато ходим на кино, плащаме, за да изживеем нещо вълнуващо. В салона част от удоволствието е и в това, че вниманието ни е насочено към филма, който не можем да превъртим напред“, казва Там.

И обратното – когато един човек знае, че го чака неспирен поток от различно (а може би и по-добро) съдържание, може да се засили страхът му, че ще пропусне нещо стойностно. Важно е да се мисли какво се опитваме да избегнем със скролването. В крайна сметка няма как всичко да бъде интересно и вълнуващо непрекъснато.

Според Рътлидж човек не бива се чувства виновен, ако му е досадно. Тя съветва такива моменти да се приемат като възможност отегчените да се променят в положителна посока. Но е важно, посочва тя, човек също да следи и как му се отразява ползването на различните социални мрежи.

„Така може да прецените кога положителното преживяване става отрицателно. Няколко минути гледане на клипчета със смешни животни може и да действат ободряващо. Но след това човек може да попадне в безкрайната спирала“, казва тя.