Проучване: 84% от Gen Z гледат сериали в работно време
Младите служители признават, че стриймват сериали и филми вкъщи - и около половината от тях лъжат шефовете си за това
&format=webp)
Работата от вкъщи крие риск от създаване на чувство за изолация.
Наоколо няма колеги, с които да си бъбрим, а срещите в Zoom невинаги задоволяват социалните нужди.
Но ако си пуснем любим сериал или филм, докато работим, това може и да запълни част от тихото пространство - или да послужи като начин за разсейване от задачите, пише Fortune.
Според резултатите от проучване, публикувано на 18 март от услугата за стрийминг на телевизия Tubi, 84% от работещите от поколението Z признават, че гледат сериали и филми, докато работят от вкъщи. 53% пък са заявили, че са отлагали задачи, за да догледат съдържанието си.
Проучването е проведено сред 2 502 възрастни, които стриймват видео поне един час седмично.
„Тъй като хибридните модели продължават да бъдат норма, границата между работа и забавление става все по-размита“, коментира пред Fortune Синтия Клевънджър, старши вицепрезидент на B2B маркетинга в Tubi.
„Това не е просто пасивен фонов шум, а част от начина, по който тези служители правят почивки, поддържат стимула си или дори управляват фокуса си през деня.“
Но хибридната работа води до недоверие от страна на работодателите, които не могат да следят отблизо какво правят служителите им, така, както го правят в офиса. Според някои, работещите от вкъщи не са толкова продуктивни, отделят по-малко часове и създават по-малко връзки с колегите си.
Джейми Даймън, главен изпълнителен директор на JPMorgan Chase, открито изразява своето пренебрежение към дистанционната работа, като наскоро принуди служителите си да се върнат в офиса пет дни в седмицата. Смята, че дистанционната работа не е особено подходяща за по-младите поколения.
Workhuman, софтуерна компания за ангажиране на служителите, установява, че милениалите и поколението Z са най-склонни към „фалшива работа“ - явление, което те наричат „фалшива продуктивност“.
Според проучване, проведено през 2024 г. сред 3000 служители на пълно работно време в САЩ, Великобритания и Ирландия, над 30% от тези две поколения са заявили, че биха признали, че симулират активност за работа.
Според експерти по човешки ресурси, тези тенденции са причинени от по-сериозни проблеми на работното място.
„Днешните служители са изправени пред трудности: Професионалният и личният стрес, прегарянето, преумората и неангажираността могат да допринесат за ниското благосъстояние“, коментира Мейша-Ан Мартин, старши директор в отдел „Анализи и проучвания на хора“ в Workhuman.
Експертите по човешки ресурси призовават работодателите да се съобразят с тази поведенческа промяна. Особено след като поколението Z е израснало в среда, ориентирана към цифровите технологии, техните навици и тенденции се различават от тези на по-старите поколения.
„За много хора гледането на сериал, слушането на подкаст или музика не е разсейване, а начин за подобряване на фокуса“, казва пред Fortune Симран Бхатия, ръководител на човешките ресурси в компанията за откриване на дийпфейк Reality Defender.
„Вместо да контролират това, прогресивните работодатели трябва да обмислят как да проектират работна среда - в офиса или от разстояние, която да отразява оптималното функциониране на Gen Z. Всяко поколение води до промяна в културата на работното място и те не са изключение.“
Вместо да приемат, че това е липса на дисциплина, работодателите трябва да се доверяват, а не да подозират, съветва той.
Все пак обаче, почти 50% от служителите от Gen Z признават, че са излъгали шефовете за стрийминг по време на работния ден, според проучването на Tubi. Освен това повече от половината са заявили, че се колебаят дали да се върнат в офиса, защото ще загубят времето си за стрийминг.
Други ръководители на човешки ресурси обаче се опасяват, че Gen Z се тревожи не за стрийминга, а за своята автономност.
„Стриймингът в работно време не винаги е убийство на продуктивността“, казва пред Fortune Патрис Линдо, главен изпълнителен директор на компанията за кариерно обучение Career Nomad. „Това е знак, че трябва да преосмислим вниманието им, а не да го наказваме.“, допълва той.