Една от трайните последици от избухването на пандемията от COVID-19 през 2019 г. беше преоткриването на българското село. Дори представителите на най-иновативните индустрии обърнаха гръб на големите градове в търсене на социална изолация, която обаче не ги затваря между четири страни.

Но моят събеседник не се нуждае от глобален катаклизъм, за да се върне назад към корените на българина. Той не само го прави далеч преди това, но и обвързва бъдещето си с това решение, създавайки демонстрационната ферма „Санта Клаус“.

„Преди 20 години бях дошъл с приятели да караме сноуборд, колата се развали и...останах да живея в Момчиловци и срещнах любовта. Обикаляхме България и света, но винаги се връщахме тук, в Родопа планина, защото се чувствахме най-спокойно и добре. Решихме да отгледаме децата си тук, на село и така се зароди моята идея“, разказва Драгни Георгиев в сайта на фермата.

Домът на Дядо Коледа в България

А въпросната идея става реалност в последните месеци на 2015 г.

„В началото тръгнахме с идеята фермата да бъде истинският дом на Дядо Коледа в България и първата ни инвестиция беше в северни еленчета. Но твърде бързо натрупахме известност, завидяха ни и ни ги отровиха. Ние обаче нямаше как да дадем назад“, разказва ми той.

Решението е да бъдат закупени други уникални породи животни, които и днес обитават пасищата на „Санта Клаус“. По този начин освен да се отдадат на разходки в сърцето на Родопите, посетителите могат да се запознаят с произхода и особеностите на обитателите на фермата.

„Първо започнахме само с животните, но така и така сме на хубаво място в планината, бях направил въжена линия на моите децата. Нашите гости постоянно питаха дали техните деца могат да ги ползват. Затова и разширихме детския парк и го направихме за всеобщо ползване“, спомня си Драгни Георгиев.

Но когато се заиграят, децата в един момент огладняват и се налага родителите да взимат спешни мерки. Това е причината фермата да се сдобие и със заведение за хранене, което разширява първоначалния бизнес план за „Санта Клаус“.

„Ще направим и работилницата на Дядо Коледа за подаръци, където децата да творят в ролята на елфи. Искаме хората да прекарват повече време в планината, да са далеч от електронните устройства и близо до природата. Да са близо до семействата и децата си. В забързания ден на градските хора се наблюдава едно отсъствие в това отношение. Искаме да помогнем това да се промени“, споделя визията си основателят на „Санта Клаус“.

Но това всъщност е само част от нея.

Висококачественото животновъдство като бъдеще за България

В търсенията покрай изграждането на своята ферма Драгни Георгиев създава връзки в цяла Европа, които впоследствие решава да използва в по-широк контекст. Започва да внася животни и за други фермери, но с една особеност – той залага не на големия брой, а на висококачествената генетика.

„Превозвам малък брой животни и клиентът, който ме наема, може да си поръча точно определена генетика, която му е важна. При транспорта в големи количества трябва да се запълни камиона и се качва всичко, а при мен всяко животно е селектирано. Това е основната разлика“, обяснява ми той.

По думите му по този начин не просто се взимат животни с добри гени, а се дава и икономически смисъл на фермата. Стопанствата с качествена генетика дават качествена продукция, което им позволява да отстояват цени и им дава потенциал на пазара.

А България има чудесни условия за развитие на висококачествено животновъдство – въпреки че в Западна Европа има повече дъждове, разнообразието в тревната смеска у нас е много по-голямо.

„Има огромен потенциал в България, но хората рядко търсят новите технологии и работещите модели. Те по-скоро пробват с животни, които дават посредствен резултат. В същото време, ако постигнем премиум клас месо и имаме количество, ще се превърнем в голям фактор“, казва ми създателят на фермата „Санта Клаус“. „Имаме вариант да продаваме висококачествено говеждо месо на най-голямата борса в Нидерландия. Но до момента сме уредили само 15 тона на месец. Един тир. Много малко количество, за да сме фактор. А когато не сме фактор, няма как да се борим за добри цени“.

Затова той не само превозва животните, но и изгражда бизнес плановете за своите клиенти.

„Ако няма план за развитие, все едно да искаш да прекосиш една гора, без да знеш откъде да минеш. Много пъти хората, които подхождат така, се отказват, защото след 3-4 години не виждат никаква светлина в тунела. Обратно, когато се прави всичко осмислено, потенциалите са много по-различни“, обяснява ми Драгни Георгиев, а мотивацията си да прави това обрисува така:

„Колкото по-развито е животновъдството в една държава, толкова по-добре е за целия сектор. Аз не гледам на другите като на конкуренция, усещам ги като партньори“.

Математика без европейски средства

Логично, стигаме и до темата за инвестиците. В момента той очаква финансиране по бизнес проект, за което се е обърнал изцяло към банкови институции. По думите условията, които един фермер може да получи по този начин у нас, са повече от добри. Още повече, че „ако математиката не ти излиза без европейски фондове, трудно ще ти излезе и с тях“.

„Няколко пъти съм пробвал с европейски фондове и всеки път се сблъсквах с груби корупционни практитки, които ме отблъснаха, защото никога не съм си позволявал да взимам пари, които не съм изработил. Освен това в един момент вместо да играеш по плана, който ти си си изградил като цели, трябва да се съобразяваш с нечии виждания“, категоричен е Драгни Георгиев.

Той все пак не е заклет противник на европейското финансиране. Ако има възможност да използва такова, което обаче не променя представите му за собственото му бъдеще, би се възползвал.

А какви са те?

„Когато виждам потенциал, аз се хвърлям. Така че ако видя потенциал в това да се произвежда висококачествена храна, рано или късно ще започна да го правя. Но времето ми не стига за всички планове, така че правя нещата стъпка по стъпка“, споделя в заключение основателят на „Санта Клаус“. „Има дни в които ни посещават повече от 300 човека. Така че в момента, в който започнем да отглеждаме животни за продукти, ние имаме вече изградена клиентела. Ще се прицелим в най-високото качество, тъй като в целия свят има все по-голям глад за хубава храна“.