Икономиката на Испания е в подем, докато еврозоната се спъва
Consensus Economics очаква икономиката на Испания да нарасне с 2,7% тази година, стимулирана от комбинация от имиграция, туризъм, чуждестранни инвестиции и публични разходи
Испания е напът да надмине САЩ и да стане най-бързо развиващата се голяма икономика в света през тази година, разширявайки се с три пъти по-бърз темп от еврозоната.
Consensus Economics очаква данните за БВП тази седмица да покажат, че икономиката на Испания е нараснала с 2,7% тази година, стимулирана от комбинация от имиграция, туризъм, чуждестранни инвестиции и публични разходи.
МВФ, който включва Испания наред с държавите от Г-7 в прогнозата си за големите развити икономики, е по-оптимистично настроен. Миналата седмица фондът заяви, че очаква растеж от 2,9%, което е с малко повече от прогнозираните 2,8% за САЩ.
Четвъртата по големина икономика в еврозоната е водеща в разминаването, което се превръща в най-отчетливата икономическа тенденция в региона през тази година, пише Financial Times. Най-голямата икономика в региона, Германия, и други по-богати северни държави, като Нидерландия, се борят за растеж. В същото време традиционно по-слабите южни държави, като Испания и Гърция, се представят силно.
Данните за БВП на Испания за третото тримесечие ще бъдат публикувани в сряда сутринта, малко преди тези за еврозоната като цяло.
Политиците от опозицията в Испания и някои икономисти твърдят, че растежът в страната има и обратна страна, като отбелязват, че БВП на глава от населението нараства по-бавно от общия БВП. Това отчасти се дължи на факта, че през последните три години 700 000 имигранти в трудоспособна възраст са навлезли в работната сила, по данни на Funcas, фондация на спестовна банка.
Те са допринесли за увеличаване на общото население на страната от 47,4 млн. на почти 49 млн. души, но много от тях работят на нискоквалифицирани и нископлатени работни места.
В същото време критиците на ръководеното от социалистите правителство твърдят, че твърде много испански семейства се борят с високите разходи за живот и че е направено прекалено малко за намаляване на острия недостиг на жилища на достъпни цени.
Според прогнозите растежът на Испания ще се забави до 2,1% през следващата година, но неговата сила остава стимул за министър-председателя Педро Санчес, който се стреми да укрепи международния авторитет на страната, посочва FT.
„Мога да кажа, че Испания изживява изключителен момент“, заяви той миналата седмица.
Въпреки че испанската икономика се е възстановила по-бавно от влиянието на пандемията в сравнение с много от своите колеги, сега тя е с 5,7% по-голяма, отколкото през 2019 г., докато еврозоната се е разширила с 4,2%.
Според оценки на Funcas увеличеното държавно потребление - включително свързаната с пандемията подкрепа и работните места в публичния сектор - е допринесло за 59% от този растеж.
Хуан Браво, ръководител на икономиката на опозиционната Народна партия, заяви: „Когато растежът се основава на публични разходи, които не могат да се поддържат в страна с високо съотношение на дълга към БВП, някой трябва да е загрижен.“
По данни на МВФ държавният дълг на Испания се равнява на 102% от БВП.
Инвеститорите обаче не са разтревожени. На пазара на държавни облигации разликата между доходността на испанския и германския държавен дълг е на най-ниското си ниво от януари 2022 г. насам.
Доходността по 10-годишните облигации на Испания, която сега е 2,98%, в момента е под тази на Франция. Ричард Макгуайър, ръководител на отдела за лихвена стратегия в Rabobank, заяви, че това отчасти отразява зеещия бюджетен дефицит на Франция, който тази година ще достигне 6,1%, както и „положителните фундаментални резултати“ на Испания.
Туризмът, който е стълб на испанската икономика, обяснява част от нейния растеж, с това, че страната е на път да надмине миналогодишния рекорд от 85 млн. посетители. Но Карлос Куерпо, министър на икономиката, подчерта, че износът на услуги, различни от туризма, расте по-бързо.
Докато туризмът се очаква да генерира 90 млрд. евро приходи на Испания през 2024 г., износът на други услуги ще донесе 100 млрд. евро, заяви Куерпо миналата седмица. Те включват дейности за чуждестранни клиенти, вариращи от банкови до инженерни услуги и ИТ консултации, както и университети, които приемат чуждестранни студенти.
От 2019 г. насам Испания е и шестата по големина дестинация в света за преки чуждестранни инвестиции, според fDi Markets, база данни, собственост на Financial Times.
В сектора на възобновяемите енергийни източници, който е една от силните страни на страната, тя си е осигурила 77 нови проекта през миналата година, с което се нарежда на първо място в световен мащаб заедно със САЩ.
Но Реймънд Торес, директор на отдела за макроикономически анализи във Funcas, отбелязва, че инвестициите като цяло - измерени чрез брутното образуване на основен капитал - почти не нарастват. Причината за това според него е, че много испански компании имат по-мрачна представа за страната - и за нейната раздробена политика - от чуждестранните си колеги.
„В сравнителен план в световен мащаб Испания не е в лошо положение“, казва Торес пред FT. „Но, разбира се, един испански инвеститор, особено малка компания, не мисли за международното сравнение. Той разсъждава според собственото си виждане за нещата и възприема много по-пряко всички политически несигурности.“
Въпреки че нивото на безработица в Испания от 11,2% все още е високо, през третото тримесечие на тази година страната се похвали с рекордните 21,8 млн. заети лица. Funcas изчислява, че през последните три години имигрантите са заели 40% от всички новосъздадени работни места.
Адриан Претеджон, икономист в Capital Economics, казва, че по-високата имиграция е „гарантирала, че работната ръка не е била толкова значителен фактор за ограничаване на производството, както е било другаде в еврозоната“, което е помогнало на предприятията да задържат ръста на заплатите, но също така е стимулирало индивидуалното потребление.
Въпреки това най-голям брой имигранти работят в сектори като селското стопанство, хотелиерството и строителството, където производителността на труда е ниска.
Игнасио де ла Торе, главен икономист в инвестиционната банка Arcano, посочва, че зависимостта на Испания от имиграцията означава, че тя преживява „количествен растеж“, дължащ се на запълване на работни места, а не на качествен растеж.
„Растежът на качеството би означавал повишаване на производителността, което би довело до увеличаване на БВП на глава от населението, а оттам и до по-добър стандарт на живот. Германците са по-продуктивни от испанците, имат повече доходи, така че живеят по-добре и могат да работят по-малко часове.“