Европейските банки са изправени пред още по-трудната задача да намалят разликата в приходите си спрямо американските си конкуренти, тъй като Уолстрийт очаква нова ера на финансова дерегулация при второто президентство на Доналд Тръмп.

Кредиторите в еврозоната и Великобритания се сблъскват със слаба рентабилност и слаби икономики след световната финансова криза от 2008-2009 г., докато американските банки увеличиха стойността си и откраднаха пазарен дял, особено в инвестиционното банкиране.

През тази година някои от тях започнаха да възстановяват загубените си позиции. До тази седмица акциите на европейските банки се представяха по-добре от тези на американските и нарастваха надеждите, че САЩ ще приемат някои елементи от разпоредбите на Базел III, изискващи от тях да поддържат повече капитал. Това би спомогнало за изравняване на условията на конкуренция.

Но победата на Тръмп на президентските избори тази седмица обърна нещата. JPMorgan, Goldman Sachs и Morgan Stanley поскъпнаха, докато индексът STOXX Europe 600 Banks се понижи с повече от 1% за седмицата.

„Очакванията са прости: дерегулацията и намаляването на данъците в САЩ контрастират със строгия надзор и мелето на ниските лихвени проценти в Европа“, казва пред CNBC Дейвид Матераци, главен изпълнителен директор на базираната в Италия платформа за автоматизирана търговия Galileo FX. „Ако американските банки получат очакваната политическа подкрепа, те биха могли да увеличат обема на кредитите и да оптимизират капитала по начин, който европейските банки просто не могат да постигнат в момента“.

От началото на 2010 г. акциите на европейските банки са спаднали с 10%, докато тези на американските кредитори са се увеличили повече от три пъти.

Подготвени ли са банките за следваща финансова криза?

Европейската централна банка е изчислила, че възвръщаемостта на собствения капитал на банките от еврозоната се колебае около 5% спрямо 10% в САЩ. Причината за това са по-високите приходи от такси зад океана и наследените необслужвани кредити, с които европейските банки все още се борят.

Нов лост за лобиране?

Вече има признаци, че европейските политици се подготвят за нов пейзаж при Тръмп. В четвъртък швейцарският министър на финансите Карин Келер-Сутер заяви, че заедно с британския си колега Рейчъл Рийвс са обсъдили перспективите пред банковото регулиране в САЩ.

„Предварително беше казано, че в САЩ предстои вълна от дерегулация“, коментира тя пред Reuters, като добави, че двете са се съгласили, че е важно да се постигне баланс между конкурентоспособността и стабилността.

Вълната от дерегулация би трябвало да даде на европейските банки известен лост за лобиране за облекчаване на правилата в Европа, които вече са по-обременителни, посочва пред информационната агенция банков мениджър.

Банковата индустрия в САЩ очаква Тръмп да въведе републикански регулатори, които да облекчат капиталовите правила и одобренията за сливания и да отслабят още повече спорното предложение Базел III.

Но темпото на всяко дерегулиране ще се определя от новите регулатори и ключови политици, които Тръмп все още не е назначил. Това прави перспективите много несигурни.

Идва ли краят на високите печалби за европейските банки?

Майкъл Ашли Шулман, главен инвестиционен директор в Running Point Capital Advisors, смята, че Тръмп може също така да отмени части от закона за финансовата реформа Дод-Франк от 2010 г., който увеличи регулациите на банките, за да се избегне нова имплозия, подобна на тази през 2008 г.

„Освен това, ръстът на очакваните корпоративни сливания и придобивания поради по-малко рестриктивната FTC би трябвало да доведе до увеличаване на таксите за инвестиционно банкиране“, казва той. „Можем да очакваме и ръст на сливанията на регионални банки. В сравнение с тях европейските банки с техния по-рестриктивен регулаторен надзор ще се конкурират с една ръка вързана зад гърба си.“

Дългоочакваните сливания и придобивания в европейското банкиране започнаха отново тази година с потенциално поглъщане от страна на UniCredit на Commerzbank и на BBVA на Sabadell, но нито една от двете сделки не е сигурна, тъй като се сблъскват с политическа опозиция.

Филипо Мария Алоати, ръководител на отдел „Финансови кредити“ във Federated Hermes, смята, че при управлението на Тръмп основните бенефициенти ще бъдат американските банки. Но международните трезори със значителни операции в САЩ, като Barclays, Deutsche Bank и UBS, според него също би трябвало да усетят „положително въздействие“.