Трима противници, една стратегия: САЩ са изправени пред нова ядрена дилема
Високопоставени членове на администрацията на Байдън казват, че САЩ трябва да са готови да разширят ядрените си сили
САЩ трябва да са готови да разширят ядрените си сили, за да възпрат нарастващите заплахи от Китай, Русия и Северна Корея, смятат висши служители от администрацията на Байдън.
На този фон решенията дали да се разполагат повече ядрени оръжия се оставят на бъдещата администрация на Доналд Тръмп, която все още не е уточнила плановете си в областта на отбраната.
По време на първия си мандат Тръмп одобри всички основни програми за ядрени оръжия, които наследи от администрацията на Обама, и добави две нови ядрени системи.
Политиката на президенството на Байдън е кодифицирана в „Ръководство за планиране на използването на ядрени оръжия“ и идва в момент, когато Китай продължава с мащабно ядрено строителство, Русия се противопоставя на преговорите за контрол на въоръженията, а Северна Корея увеличава арсенала си.
Тази строго секретна директива, подписана от президента Байдън по-рано тази година, инструктира Пентагона да разработи варианти за едновременно възпиране на агресията на Китай, Русия и Северна Корея.
Тези държави, които си сътрудничат по военни въпроси, повишават риска на Вашингтон да се наложи да се бори с няколко конфликта едновременно.
Политиката на Байдън, казват пред The Wall Street Journal анонимни представители на администрацията, подчертава значението на разработването на съвременни неядрени системи и задълбочаването на военното сътрудничество със съюзниците в Азия и Европа.
Пентагонът обаче подготвя и варианти за разполагане на повече бойни глави, ако тези усилия се окажат недостатъчни, предвид възможността за неуспехи в контрола на въоръженията и по-нататъшно забавяне на следващото поколение американски ядрени системи.
„Ако настоящите тенденции продължат в негативна посока, като Русия каже „не“ на контрола върху въоръженията, а Китай и Северна Корея се разрастват, може да се наложи в бъдеще да се увеличи броят на разположените американски ядрени оръжия“, казва високопоставен служител от администрацията на Байдън.
„Въпросът е дали можете да намалите тази необходимост като се интегрирате тясно със съюзниците.“
Разсекретеният доклад за насоките за използване на ядрените оръжия, който ще бъде изпратен на Конгреса в петък, не очертава конкретни варианти, но отбелязва, че „може да се наложи да се адаптират настоящите възможности, позиция, състав или размер на ядрените сили на САЩ“, за да се справят с „многобройните противници, които превръщат ядрените оръжия в централна част от стратегиите си за национална сигурност“.
Тръмп ще разполага с някои готови опции, които да добави и към трите крака на така наречената ядрена триада на САЩ, която се състои от ракети с наземно и морско базиране, както и бомбардировачи.
Тези потенциални стъпки включват добавянето на няколко бойни глави към ракетите Minuteman III, разполагането на повече ядрени оръжия на подводници, оборудвани с балистични ракети, и разработването на подводница, която да носи снаряди - програма, която администрацията на Байдън първоначално отмени, но Конгресът възстанови.
Администрацията на Тръмп „ще наследи някои строги доклади и възможности“, казва през WSJ Випин Наранг, който до август е бил старши служител на Министерството на отбраната по ядрените въпроси.
„Така че те могат да поемат топката и да продължат да я управляват.“
Някои експерти по контрол на въоръженията обаче твърдят, че акцентът върху изграждането на ядрения потенциал на САЩ е неуместен.
„Инвестирането в конвенционални способности изглежда е много по-ефективен начин за въздействие върху противниците, отколкото разходите за повече ядрени оръжия“, казва Ханс Кристенсен от Федерацията на американските учени, организация с нестопанска цел, която разглежда въпроси на сигурността.
„Може да се използват конвенционални оръжия, а ние разполагаме с ядрен арсенал, който е структуриран така, че да се справя с широк спектър от различни сценарии.“
Настоящата програма за ядрена модернизация на САЩ беше разработена, когато Вашингтон активно се стремеше да преговаря за нови военни ограничения с Русия, а Китай все още не беше започнал голямо ядрено разширяване. Сега планирането се осъществява, когато споразуменията за контрол на въоръженията, които регулираха ядрената конкуренция - се разпадат.
В продължение на десетилетия основното мнение беше, че ядрените оръжия на САЩ и Русия могат да бъдат постепенно намалени чрез реципрочни споразумения. Но договорът „Нов старт“, който беше подписан през 2010 г. и ограничава двете страни до 1550 стратегически оръжия, изтича през февруари 2026 г., а в момента между Вашингтон и Москва не се водят преговори за това какво следва.
Въпреки че Русия е преустановила участието си в споразумението, тя вероятно все още спазва ограниченията за бойните глави, предвидени в него, коментира Държавният департамент на САЩ в доклад от януари.
Това ще даде възможност на Тръмп да се опита да изработи ново споразумение за контрол с Москва, което би намалило част от натиска за увеличаване на ядрения арсенал, поне в краткосрочен план.
По-голямото предизвикателство обаче идва от Китай, който по време на първия мандат на Тръмп и на администрацията на Байдън отхвърли усилията да бъде въвлечен в ядрените дискусии. Един от признаците, че Пекин може да е готов да предприеме малки стъпки за намаляване на ядрените рискове, дойде през септември, когато Пекин предварително уведоми за извършен от него тест на балистична ракета с голям обсег над Тихия океан.
Според скорошен доклад на Агенцията за отбранително разузнаване на САЩ Китай, който през 2018 г. разполага с около 200 оперативни ядрени бойни глави, до 2030 г. се очаква да има над 1000, повечето от които ще бъдат внедрени в системи, способни да достигнат САЩ.
С нарастването на китайските сили САЩ за първи път ще трябва да възпират двама ядрени конкуренти.
Администрацията на Байдън предприе няколко стъпки за модернизиране, но не и за увеличаване на ядрените си сили, като обяви, че ще се стреми към нов и по-мощен вариант на гравитационната бомба B-61.
Тя също така стартира процес на удължаване на живота на подводниците от клас „Охайо“, за да се предпази от закъснения при пускането на пазара на техния наследник клас „Колумбия“.
„Фокусирахме се върху по-добра стратегия, а не непременно върху по-голяма“, коментира Пранай Вади, висш ядрен служител в Съвета за национална сигурност, по време на изказване през юни пред Асоциацията за контрол на въоръженията.
„Но нека бъда ясен. При липса на промяна в траекторията на противниковите арсенали, през следващите години може да достигнем до момент, в който ще се наложи увеличаване на сегашния брой разгърнати оръжия. И ние трябва да сме напълно подготвени да изпълним това, ако президентът вземе такова решение.“