Изкопаемите горива са основният двигател на изменението на климата, но въпреки това те все още се субсидират в голяма степен от правителствата по света. Въпреки че много държави изрично обещаха да ги намалят, за да се борят с изменението на климата, това се оказва трудно постижимо. Резултатът - изкопаемите горива остават сравнително евтини, а употребата им и емисиите на парникови газове продължават да нарастват, пише в свой анализ Fast Company.

Как се субсидират изкопаемите горива?

Субсидията е финансово предимство, което правителството предоставя на даден субект или индустрия. Някои субсидии са сравнително очевидни, като тези за научни изследвания, които помагат на фармацевтичните компании да разработват нови лекарства.

Други са по-малко видими. Митата за внос на даден продукт например може да субсидира местните производители на този продукт. Някои експерти твърдят, че когато правителството не принуди дадена индустрия да плати за причинените от нея вреди, като например замърсяване на въздуха или водата, това също е равносилно на субсидия.

Субсидиите, особено в този по-широк смисъл, са много разпространени в световната икономика. Много отрасли получават предимства чрез публични политики, които са отказани на други отрасли в същата юрисдикция - данъчни облекчения, облекчени разпоредби или търговска подкрепа.

Правителствата използват субсидии по политически и практически причини. От политическа гледна точка те са полезни за сключване на сделки или за укрепване на подкрепата. В демократичните държави те могат да успокоят избирателите, които иначе не са склонни да се съгласят с дадена промяна в политиката. Пример за това е Законът за намаляване на инфлацията, приет в САЩ през 2022 г., който субсидира възобновяемата енергия и добива на нефт и газ.

Eвропейските авторитарни лидери използват COP29, за да прокарат дневния си ред

На практика субсидиите могат да дадат тласък на обещаващ млад отрасъл, като например електромобилите, да привлекат бизнес в дадена община или да помогнат на зрял сектор да оцелее при икономически спад, по подобие на спасяването на автомобилната индустрия през 2008 г. Разбира се, политиките могат да надживеят първоначалната си цел - някои от днешните субсидии за петрол могат да бъдат проследени до Голямата депресия.

Как се субсидират изкопаемите горива

Субсидиите за изкопаемите горива са под различни форми по света.

В Саудитска Арабия например цените на горивата се определят от правителството, а не от пазара. В същото време цената, която гражданите плащат за бензин, се субсидира през ценови тавани. Разходите на държавните производители на петрол там се компенсират от износа на суровината, който е по-голям от вътрешното потребление.

Индонезия също ограничава цените на енергията, след което компенсира държавните енергийни компании за загубите, които те понасят.

В Съединените щати петролните компании могат да приспадат от данъците си голяма част от разходите за сондиране.

Други субсидии не са толкова директни - например когато правителствата занижават цените на разрешителните за добив или сондиране на изкопаеми горива или не събират всички данъци, дължими от производителите на такива.

Оценките на общата стойност на глобалните субсидии за изкопаеми горива варират значително в зависимост от това дали анализаторите използват широко или тясно определение. Според изчисленията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2022 г. общата годишна сума е била около 1,5 трилиона долара. Международният валутен фонд съобщи за над четири пъти по-високо число - около 7 трилиона долара.

Дилемата на европейските банки за инвестициите в изкопаеми горива

Защо оценките се различават толкова драстично

Анализаторите спорят дали в таблиците за субсидиите трябва да се включват екологичните щети от добива и използването на изкопаеми горива, които не са включени в цената им. МВФ третира разходите за глобално затопляне, замърсяване на въздуха и дори задръствания по пътищата като скрити субсидии, тъй като компаниите за изкопаеми горива не плащат за отстраняването на тези проблеми. ОИСР не ги отчита. Но независимо от това кое определение се прилага, комбинираното въздействие на националните политики върху цените на изкопаемите горива, плащани от потребителите, е драстично.

Например петролът се търгува на глобален пазар, но цената на галон бензин (3,7 литра) варира в огромни граници по света - от около 10 цента в Иран, Либия и Венецуела, където той е силно субсидиран, до над 7 долара в Хонконг, Нидерландия и голяма част от Скандинавия, където данъците върху горивата противодействат на субсидиите.

Какво прави светът по отношение на субсидиите за изкопаеми горива

Световните лидери признават, че субсидиите за изкопаеми горива подкопават усилията за справяне с изменението на климата, тъй като ги правят по-евтини, отколкото биха били в противен случай.

През 2009 г. ръководителите на Г-20, която включва много от най-големите икономики в света, направиха изявление, в което решиха да „рационализират и постепенно да премахнат в средносрочен план неефективните субсидии за изкопаеми горива, които насърчават разточителното потребление“. По-късно същата година правителствата на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (APEC) поеха идентичен ангажимент.

През 2010 г. 10 други държави, сред които Нидерландия и Нова Зеландия, създадоха групата Friends of Fossil Fuel Subsidy Reform, за да „постигнат политически консенсус относно важността на реформата на субсидиите за изкопаеми горива“.

Водещите икономики все още захранват с милиарди добива на изкопаеми горива в бедните държави

И все пак тези ангажименти не са довели до нещо кой знае какво. Голямо проучване, обхванало 157 държави в периода 2003-2015 г., установява, че правителствата „колективно са постигнали малък или никакъв напредък“ към намаляване на субсидиите. А ОИСР установява, че общият размер на субсидиите в световен мащаб почти се е удвоил през 2021 и 2022 г.

Защо е трудно да се премахнат субсидиите

Има различни причини, заради които е трудно да се премахнат субсидиите за изкопаеми горива. Много от тях засягат пряко разходите на производителите на такива, така че намаляването обикновено води до увеличаване на цените за потребителите. Тъй като изкопаемите горива засягат почти всички икономически сектори, нарастващите разходи за горива повишават цените на безброй стоки и услуги.

Реформата на субсидиите има тенденция да бъде повсеместно инфлационна. И ако не е внимателно планирана, тя може да бъде регресивна, принуждавайки жителите с ниски доходи да изразходват по-голям процент от доходите си за енергия.

Така че, дори в страни, в които има широка подкрепа за стабилни политики в областта на климата, намаляването на субсидиите може да се окаже крайно непопулярно и да предизвика обществени вълнения. Показателен е скокът на субсидиите за изкопаеми горива през 2021-22 г.

След нахлуването на Русия в Украйна цените на енергията скочиха в цяла Европа. Правителствата побързаха да осигурят помощ за своите граждани, което доведе до най-големите досега субсидии за изкопаеми горива. Принудена да избира между климатичните цели и достъпната енергия, Европа в огромното си мнозинство избра второто.

Разбира се, икономистите отбелязват, че повишаването на цената на изкопаемите горива може да намали търсенето, като по този начин се намалят емисиите, които са причина за изменението на климата и вредят на околната среда и човешкото здраве. Погледнато в тази светлина, скоковете на цените представляват възможност за реформи.

Както отбеляза МВФ, когато цените се понижат след рязко покачване, това е „подходящ момент за определяне на цените на въглеродните емисии и на емисиите за замърсяване на въздуха, без да е задължително да се повишават тези на енергията над неотдавнашните нива“.