Международният наказателен съд (ICC) издаде заповеди за арест на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант „за престъпления срещу човечеството и военни престъпления“, съобщава Financial Times.

Този ход е драматична ескалация на съдебното производство във връзка с войната в Газа и означава, че 124-те държави - членки на ICC, ще бъдат задължени да арестуват Нетаняху и Галант, ако те влязат на тяхна територия.

В четвъртък съдът заяви, че единодушно е решил да отхвърли жалбата на Израел относно юрисдикцията на МНС.

Той заяви, че има „разумни основания“ да се смята, че Нетаняху и Галант „носят наказателна отговорност за военното престъпление глад като метод на водене на война“.

Премиерът казва, че са се появили „значителни разминавания“ в управлението на войната

Липса на доверие: Нетаняху уволни министъра на отбраната на Израел Йоав Галант

ICC обяви, че има и основателни причини да се смята, че те „умишлено и съзнателно са лишили“ цивилното население на Газа от храна, вода, лекарства, медицински консумативи и гориво и електричество.

По-рано Нетаняху отхвърли искането на прокурора на съда за издаване на заповеди за арест като „абсурдно, невярно и изопачаващо действителността“.

Израел твърди, че нито една друга демокрация не е била третирана по такъв „предубеден начин“ от ICC и че остава ангажиран с върховенството на закона.

Новината от Международния наказателен съд може да се превърне в спасителен пояс за Биби, обединявайки опозицията зад него

Искането за арест – удар или спасение за Нетаняху?

Международният наказателен съд поиска издаването на заповедите през май, като получи похвала от много държави, но предизвика възмущението на администрацията на Байдън и на голяма част от Конгреса на САЩ. В искането за издаване на заповеди бяха посочени и няколко лидери на Хамас, но впоследствие стана ясно, че те са убити от Израел.

По-конкретно е издадена и заповед за арест на лидера на Хамас Мохамед Дейф за престъпления срещу човечеството, но през август Израел заяви, че е убил Дейф при въздушен удар в Газа месец по-рано.

Последното развитие идва в момент, когато Израел е подложен на остра критика заради жертвите на офанзивата си в Газа, която подхрани хуманитарната катастрофа в анклава. Бойните действия започнаха, когато през октомври миналата година бойци на Хамас нахлуха в южната част на Израел, като според официалните данни убиха 1200 души и взеха още 250 за заложници.

В отговор на това Израел започна ожесточена атака срещу Газа, която досега е отнела живота на почти 44 000 души, според палестински данни, както и е разселила 1,9 млн. от 2,3 млн. жители на анклава и е превърнала по-голямата част от него в развалини. Сраженията предизвикаха и съдебни процедури в Международния съд, който разглежда дела срещу държави, а не срещу отделни лица.

Този съд, най-висшата инстанция в системата на ООН, разглежда дело, заведено от Южна Африка, в което Израел е обвинен в геноцид срещу палестинците в Газа. Израел категорично отрича обвиненията.