Помните ми ли онази сцена, в която Нео за първи път влезе в матрицата? Изкачвайки се по едни стълби, той видя черна котка, а веднага след това същата черна котка. А когато другите чуха, че е имал дежа вю, веднага разбраха, че нещо не е наред. Последва преследване и стрелба с агентите.

Но защо дежа вю-то на Нео се оказа толкова важно? Както Тринити обясни – това е знак, че в Матрицата има някакъв бъг, т.е. грешка.

Оказва се, че дежа вю е знак за нещо неправилно не само в киното, а и в науката. С уточнението, че този феномен не е докрай изяснен, но поне има теория, с която повечето специалисти като че ли се съгласяват.

Накратко – дежа вю означава нещо познато, вече преживяно. Терминът е въведен в употреба от френския психолог Емил Боарак. Хората от векове се опитват да обяснят това явление като понякога му придават свръхестествен оттенък – спомен от минал живот, ясновидски способности и т.н.

От гледна точка на науката обаче става дума за грешка в мозъка, пише PopularScience. Но не каква да е, а полезна грешка.

„Дежа вю е спонтанно, неуловимо усещане, което разкрива как работи съзнанието ни и ни позволява да разберем разликата между онова, което наистина знаем и това, което чувстваме“, казва психологът, преподавател и изследовател в университета „Сейн Аднрюс“ Акира О‘Конър.

В такива моменти се задействат онези части от мозъка, чрез които се възприемат познатите неща. Те изпращат сигнал, че онова, което човекът вижда или преживява, вече му се е случвало. Това обаче е фалшив сигнал, който предизвиква объркване, защото е в конфликт с възприеманото в момента. Иначе казано – човек има усещането, че вече е преживял нещо, но в същото време знае, че това не е вярно, защото го преживява в момента.

Този конфликт обаче показва, че мозъкът работи правилно и е здрав. Иначе той не би могъл да коригира усещането за дежа вю и да подаде информация за реалността в момента.

„Усещането за дежа вю е всъщност процес по корекция и гаранция, че вие няма да се държите така сякаш помните онова, което се случва в момента. Има много причини да се стигне до този извод и една от тях, че такава грешка обикновено се случва на здрави мозъци“, казва О‘Конър.

Ученият дава следния пример – при хората със заболявания от типа на деменция тази част от мозъка не успява да направи правилна проверка на фактите. Това води до продължително измамно усещане, че случващото се е познато. Така всъщност може и да не се постави правилната диагноза на болния. Защото той изглежда сякаш си връща спомените, а всъщност се лута из собственото си съзнание. Друг показател, че мозъкът е здрав е това, че дежа-вю се появява предимно при млади хора. С напредването на възрастта явлението е доста по-рядко.

Каква е точната причина за появата на дежа-вю не е съвсем ясно. Предполага се, че то е свързано с начина, по който мозъкът извлича спомени. Например влизането в една стая може да е сигналът, предизвикващ този процес, т.е. мозъкът няма информация за конкретното място, но припомня нещо подобно и създава усещане за нещо случило се в миналото.

Едно проучване от 2012 г. се опитва да обясни феномена чрез експеримент с виртуална реалност. С този инструмент се създават определени картини или сцени от ежедневието – например стая, спортна зала или парк. После те се показват на участниците в експеримента. След това им е показан друг образ, подобен на първия, но със съществени разлики. Изводът е, че хората са склонни да приемат за познато нещо, което виждат за първи път, стига то да напомня, макар и само структурно, за предишно преживяване. Дори и приликата да не е особено голяма, за човешкия мозък няма значение - и той бързо може да създаде усещането за познатост до степен, че да не може да пресъздаде оригиналния спомен.

Най-голямата ирония при дежа-вю е склоността на мозъка едновременно да греши, но и да обяснява странното човешко поведение.

Ние винаги се опитваме да разберем и обясним всичко около себе си. И когато мозъкът ни направи дежа-вю, задължително отбелязваме, че това е странно. А после бързо продължаваме напред“, обяснява специалистът.

И все пак важното е, че макар и странно, всичко това показва, че мозъкът работи правилно.