Когато през 1996 г. легендарният бивш главен изпълнителен директор на Intel Анди Гроув пише своя бестселър „Само параноиците оцеляват“ за това как да се предвиждат технологичните преломни моменти, които могат да подкопаят бизнеса, идеята, че компанията му може да се изправи пред такъв риск, е чисто теоретична.

По онова време Intel е най-големият производител на компютърни чипове в света, а технологията му се намира в почти всеки персонален компютър. Мисията на Гроув компания не само да доставя части, но и да реализира амбициозна визия за бъдещето на компютрите, в която те се използват за всичко - от гледане на филми и играене на игри до съхраняване на снимки и поддържане на връзка с приятели. Планът е Intel да захранва всички това.

Някогашният лидер на технологичната индустрия може и да е предвидил еволюцията на персоналните компютри, но се оказа, че е пропуснал мобилните устройства и бума на изкуствения интелект - двете основни технологични вълни, които определиха последното десетилетие и половина. Това означава, че близо две десетилетия след като Гроув излага своята визия, Intel е само черупка от предишното си аз.

Акциите на компанията достигнаха своя исторически връх преди близо четвърт век: на 31 август 2000 г. През последните години тя се срина и в момента е със зашеметяващите 68% под рекордната си стойност. През Intel обяви, че ще съкрати 15% от персонала си като част от усилията за намаляване на разходите с 10 млрд. долара. Миналия месец компанията отстъпи мястото си в индекса Dow Jones Industrial Average на Nvidia, с което сложи край на 25-годишната си история, започнала, когато беше сред първите две технологични организации, влезли в индекса на сините чипове.

В понеделник Intel обяви пенсионирането на главния изпълнителен директор Пат Гелсингър, ветеран, за когото се смяташе, че е нещо като блуден син, който ще се върне, за да оправи компанията, когато пое ръководния пост преди почти три години. Но той не успя да пренасочи кораба. Сега инвеститорите и наблюдателите на компанията сериозно се питат дали някога ще може да възвърне водещата си позиция в индустрията, въпреки значението ѝ за американското производство на чипове.

„Перспективите да се върнат към славните дни в този момент изглеждат много мрачни“, казва Анджело Зино, технологичен анализатор в CFRA Research, пред CNN.

Пропускане на мобилната вълна

Пукнатините в господството на Intel започнаха да се проявяват около 2010 г. Първият iPhone на Apple беше пуснат на пазара три години по-рано, а компанията избра малко известния британски дизайнер на чипове ARM за разработчик на процесора му. До този момент той се разглеждаше като по-малък играч, който доставя технологии за нишов пазар с по-нисък марж. Но изведнъж мобилните устройства се превърнаха в следващото голямо нещо, което предлагаше на потребителите много от предимствата на персоналните компютри в джоба им. И тъй като ARM беше готова с технологията, тя бързо измести Intel като лидер в производството на мобилни чипове.

Тази промяна също така предвещаваше времето, дошло години по-късно, когато Apple и други производители на устройства нанесоха нов удар на Intel, като замениха процесорите му в някои персонални компютри с по-ефективни чипове, базирани на ARM.

Други съперници, като AMD, също откраднаха пазарен дял в бизнеса с персонални компютри, тъй като предвидиха възхода на изчислителните облаци и тъй като Intel се бореше да не изостава от интензивния график на иновациите, станал известен като „закона на Мур“. Той е кръстен на съоснователя на Intel Гордън Мур, който изчислява, че на всеки две години могат да се правят чипове с два пъти повече транзистори, което увеличава тяхната мощност и скорост.

През 2019 г. Intel беше принудена да публикува рядко срещано публично извинение, след като спирането на усилията ѝ за производство на по-модерни чипове изостри недостига и забавянето на съществуващите ѝ продукти.

„Дори и сега Intel продължава да отстъпва дяловете си в персоналните компютри и сървърите на AMD и ARM“, казва анализаторът на Bank of America Securities Вивек Аря. „Междувременно перспективите за търсенето на персонални компютри остават мрачни”.

Според доклад от понеделник на технологичния анализатор на Edward Jones Логан Пурк, компанията вече има около 65% пазарен дял при традиционните персонални компютри и 85% при сървърите.

Изоставане в областта на AI

Когато Гелсингър пое поста през 2021 г., той беше натоварен със задачата да съживи капацитета на Intel за усъвършенствано производство и да върне компанията към редовен темп на иновации.

„И по време на своя мандат той свърши чудесна работа на този фронт“, казва Зино.

Но докато Гелсингър се фокусираше върху подобряването на производството на съществуваща линия продукти, в ход беше друга фундаментална технологична промяна, която имаше забележителни прилики с еволюцията на мобилните устройства, хванала Intel натясно десетилетие по-рано.

Nvidia - някога малък конкурент на Intel, който произвеждаше графични процесори (GPU) за игри - за няколко години се превърна в ключов фактор за технологичната индустрия. Причината - същите чипове са необходими за ефективното захранване на огромните нужди от обработка на данни за изкуствения интелект. Сега Nvidia е втората най-ценна компания в света. Пазарната ѝ стойност от 3,4 трилиона долара е 33 пъти по-голяма от тази на Intel (104 милиарда долара).

За пореден път Intel не разполагаше с продукти, за да се конкурира със съперници като Nvidia и AMD в областта на изкуствения интелект, чиито иновации тласкат напред следващата голяма технологична вълна. Чипът за ускоряване на AI, наречен Gaudi, който Intel пусна тази година в опит да си извоюва някакъв дял, не успя да получи такава популярност, на каквато компанията се надяваше.

Главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг заяви по време на интервю на събитие на Wired във вторник, че „вероятно не е неочаквано и дори е разбираемо“, че Intel е била твърде фокусирана върху основните си чипове за централни процесори (CPU), за да предвиди, че бумът на AI ще изисква преминаване към графични процесори.

„Поради невероятния темп на иновациите около дълбочинното и машинното обучение, светът премина от кодиране на инструкции, които се изпълняваха на процесори, към машинно обучение и невронни мрежи, които се изпълняват на графични процесори. Тази сила е толкова невероятна“, казва Хуанг, наричайки Intel „наистина важна компания“.

Несигурно бъдеще

В същото време Гелсингър настояваше за рискована и скъпа оферта за разширяване на използването на леярните на Intel - исторически гордост за компанията - за производство на процесори за конкуренти като Apple. Това не само я постави в по-пряка конкуренция с гиганта в производството на чипове TSMC, но и беше част стремежа на администрацията на Байдън да съживи производството на чипове на американска земя.

Несигурността по отношение на бъдещата продуктова гама на Intel и дали ще успее да намери достатъчно клиенти за своя леярски бизнес, за да оправдае инвестициите от десетки милиарди долари, също изнервя инвеститорите.

„От историята си те знаят, че наличието на големи леярски възможности, както и на големи продукти, осигурява синергия“, посочва старши анализаторът на Forrester Алвин Нгуен пред CNN. „Но въпросът е, че синергията се реализира само когато и двете части, продуктите и аспектите на леярната за полупроводници, са здрави. А това очевидно не е така в момента.“

За новите временни изпълнителни директори - финансовия директор Дейвид Зинснер и Мишел Джонстън Холтхаус - има известна надежда, че производството на по-евтини, по-нископроизводителни, но по-енергийно ефективни продукти с изкуствен интелект може да бъде хит за по-малките компании, които не се нуждаят от огромен изчислителен капацитет. Все пак те ще бъдат изправени пред реални въпроси за това дали компанията може да бъде продадена на конкурент или определени части да бъдат отделени.

Проблемите на Intel повдигнаха въпроси за потенциално поглъщане от конкурент като Qualcomm - възможност, която може да нарасне при бъдещата администрация на Тръмп, тъй като тя се очаква да бъде по-малко агресивна в преследването на антитръстови прояви.

Анализаторите повдигат и въпроса за възможността за отделяне на леярското звено на Intel или за продажба на активи, но това може да се усложни от огромната инвестиция, която компанията получи от правителството на САЩ чрез закона CHIPS.

„Intel трябва да запази мажоритарната си собственост върху бизнеса с леярски машини, за да получи финансиране по CHIPS Act, което възпрепятства потенциалните възможности за придобиване или отделяне на този капиталоемък бизнес“, казва Пурк.

Компанията може да извлече ползи и ако напрежението между Китай и Тайван, където гигантът TSMC произвежда много от процесорите в света за други производители на чипове, се засили, добавя Зино. В такъв случай производителите на чипове биха могли да се обърнат към американските предприятия на Intel, за да произвеждат повече от техните продукти.

Засега компанията се фокусира върху превръщането си в „по-икономична, по-проста и по-гъвкава Intel“, обяви в изявление в понеделник Франк Йери, независим председател на борда, който беше назначен за временен изпълнителен председател след напускането на Гелсингър. Сега инвеститорите с нетърпение ще очакват да научат дали това включва точно предвиждане на следващата голяма технологична вълна.