„Денят на освобождението“, който слага край на ерата на глобализацията
Тръмп иска компаниите да върнат производството в САЩ, но това няма да е лесно
&format=webp)
Най-мащабната тарифна атака на президента на САЩ Доналд Тръмп изпраща ясно послание както към американските, така и към чуждестранните компании: ерата на глобализацията е приключила.
Планът на Тръмп, наречен „Ден на освобождението“, предвижда въвеждането на мащабни нови мита върху внос на стойност трилиони долари. Това показва, че Белият дом иска стоките, продавани на американските потребители, да се произвеждат в американски фабрики, слагайки край на десетилетията подкрепа от страна на САЩ за ускорената глобализация, която движеше световната икономика, обобщава The Wall Street Journal.
Новите мита включват базова ставка от 10% върху чуждестранния внос и т.нар. по-високи реципрочни мита, като Китай ще бъде обложен с обща ставка от 54%, Виетнам с 46%, а Европейският съюз с 20%.
„Работните места и фабриките ще се завърнат с гръм и трясък в нашата страна, и вече виждате как това се случва“, заяви Тръмп на церемония в Белия Дом в сряда. На компаниите и държавите, които възразяват, той каза: „Ако искате вашата тарифна ставка да бъде нулева, тогава произвеждайте вашите продукти тук, в Америка.“
Амбициите на Тръмп за производство в Америка означават, че огромните инвестиции, които през последните години се насочваха към нискобюджетни производствени дестинации като Виетнам, както и към съюзници на САЩ като Южна Корея и Япония, вероятно ще пресъхнат. Компаниите преоценяват къде да инвестират средствата си.
„САЩ бяха в центъра на глобализацията“, казва Андре Сапир, бивш служител на ЕС и професор по икономика в Свободния университет в Брюксел. „Сега САЩ, този център, искат да се оттеглят.“
След встъпването в длъжност на Тръмп множество компании, включително производителят на iPhone Apple, южнокорейският автомобилен гигант Hyundai и фармацевтичните гиганти Johnson & Johnson и Eli Lilly, обявиха планове за разширяване на дейността си в САЩ в отговор на тарифната политика на президента.
Но разплитането на световните вериги за доставки и преместването на производството в САЩ, както желае Тръмп, е изключително сложна задача заради свързаните разходи.
Освен това има вероятност Тръмп да понижи митата, ако може да ги използва като лост за договаряне на търговски отстъпки от други държави, предупреждават ръководители на компании. Икономисти алармират, че светът може да се изправи пред криза на инвестициите, докато компаниите изчакват да се разсеят несигурностите от търговската война.
„Пренасочването на производството ще бъде изключително сложно“, казва пред WSJ Дерик Кам, икономист за Азия в Morgan Stanley. „Този процес ще бъде бавен, скъп и предизвикателен“, добавя той.
Най-големите търговски партньори на САЩ – Мексико и Канада – бяха пощадени от новите мита в сряда, като стоките, отговарящи на условията на свободнотърговското споразумение, останаха безмитни. Въпреки това и двете държави продължават да са обект на 25% мита върху част от своя износ, който не е обхванат от споразумението, както и на постоянната заплаха, че президентът може да анулира сделката поради въпроси, които не са свързани с търговията, като наркотрафика и миграцията.
Президентът на САЩ се надява, че високите търговски бариери ще доведат до златна ера на индустриализацията в САЩ, създавайки множество нови работни места и просперитет. Той обвинява Китай, Европейския съюз и други търговски партньори в нечестни търговски практики, довели до изтичане на работни места и индустрии в чужбина, които той сега иска да върне обратно.
В сряда Тръмп отправи специални тарифи към Китай. Страната бе най-големият печеливш от глобализацията, изграждайки мощна производствена база за стоки – от детски играчки до високотехнологични автомобили и електроника. През 2024 г. търговският излишък на Китай достигна 1 трилион долара.
Обявеното в сряда ново 34% мито върху китайския внос ще се добави към предишните налози, включително 20% мито, наложено от Тръмп заради ролята на Китай в трафика на фентанил. Това означава, че базовата митническа ставка върху китайския внос ще достигне 54% след 9 април. Ако Тръмп наложи допълнителни 25% мита заради покупките на венецуелски петрол от Китай, общата ставка ще скочи до 79%.
Заради геополитическото напрежение между Вашингтон и Пекин и последствията от пандемията, мултинационалните компании започнаха да разширяват производствените си бази извън Китай. Apple, например, започна производство на iPhone в Индия.
В същото време китайски компании също създават свои производствени мощности в чужбина, за да избегнат американските мита и да останат конкурентоспособни. Популярни дестинации са Мексико и Виетнам.
Резултатът за САЩ е намаляване на дела на вноса от Китай, но увеличаване на търговския дефицит с Виетнам, Мексико и други страни. През 2024 г. общият текущ търговски дефицит на САЩ достигна 1.1 трилиона долара, което според Тръмп и съюзниците му подчертава необходимостта от промяна в глобалната търговска система.
С връщането си в Белия дом, Тръмп подновява търговската си война както с противници, така и със съюзници, обвинявайки ги в злоупотреба с американската търговска система.
Има признаци, че стратегията на Тръмп дава резултат. Около половината от германските инженерингови компании планират да увеличат инвестициите си в САЩ – както заради митата, така и заради размера на пазара, според ноемврийско проучване на Германската асоциация на машиностроителната индустрия (VDMA), лобистка организация.
„Повечето членове гледат на САЩ като на възможност за растеж“, казва Андрю Адер, представител на VDMA, цитиран от WSJ.
Германският инженерингов гигант Siemens обяви миналия месец, че ще увеличи инвестициите си в САЩ с 10 милиарда долара. Това включва изграждането на нови производствени съоръжения за електрически продукти във Форт Уърт, Тексас, и Помона, Калифорния, което ще създаде над 900 квалифицирани работни места, съобщи компанията.
TSMC обяви миналия месец, че планира да инвестира поне още 100 милиарда долара в заводи за производство на чипове в САЩ през следващите няколко години. В сряда Тръмп заяви, че Тайван ще бъде обложен с мита от 32%, но полупроводниците ще бъдат освободени от тях.
„Трябва да можем да произвеждаме чиповете и полупроводниците, от които се нуждаем, точно тук, в американски фабрики, с американски умения и американски труд – и точно това правим“, заяви Тръмп, когато обяви сделката заедно с главния изпълнителен директор на TSMC Си Си Вей в Белия дом.
Тайванските електронни компании Foxconn, Compal и Inventec също съобщиха, че търсят възможности за нови инвестиции в Тексас, като планират да осигурят земя за производство на AI-сървъри, които биха могли да съперничат по мащаб на съществуващите им операции в Мексико.
Мексико се превърна в център за производство на сървъри, необходими на големите американски технологични компании за захранване на изкуствения интелект – около 70% от вноса на сървъри в САЩ идва оттам, а още 20% – от Тайван, според доклад на тайванското Министерство на икономиката.
Въпреки тези инвестиционни вълни, данните на Федералния резерв за бизнес намеренията показват, че като цяло компаниите намаляват разходите си заради несигурността, свързана с митата.
Друг проблем е, че американското производство е насочено към напреднали технологии и няма готови местни доставки на основни материали и компоненти, които могат да се произвеждат много по-евтино в чужбина. Американските производители вече изпитват затруднения с нарастващите разходи за винтове, гайки и болтове, което подчертава необходимостта от лесен достъп до глобалните вериги за доставки.
„Не можеш просто да наложиш мита, да натиснеш копче и изведнъж Америка да се превърне в индустриална нация“, казва пред WSJ Дан Дигре, президент и главен изпълнителен директор на Misco Speakers – компания от Сейнт Пол, Минесота, която произвежда аудиосистеми за увеселителни паркове, медицински устройства и космически апарати.
Около половината от производството на Misco е в САЩ, но компанията все още разчита на чуждестранни фабрики за основни компоненти, като много от тях се доставят от Китай.
Дигре казва, че компанията му е похарчила около 14 милиона долара за плащане на мита от 2018 г. насам, като е търсила алтернативни доставчици във Виетнам и други части на Азия. Сега, с новите всеобхватни тарифи, които се спускат, „е много е трудно да предвидиш каква стратегия да предприемеш“, коментира той и добавя: „Няма място, което да е безопасно.“