Сделката с Mercosur: „Бялото злато“ е големият залог за ЕС след 25 години чакане
Не всички обаче са доволни: Франция и Полша се противопоставиха на търговското споразумение и предупредиха, че може да създаде нелоялна конкуренция за европейското селско стопанство
След 25 години преговори, на 6 декември ЕС и петте държави от Mercosur (Бразилия, Аржентина, Парагвай, Уругвай и отскоро Боливия) най-сетне постигнаха търговско споразумение.
Ако бъде ратифицирано от 27-те държави членки на Блока, партньорството ще създаде една от най-големите зони за свободна търговия в света, обхващаща приблизително над 700 милиона души и представляваща около 20% от световния Брутен вътрешен продукт.
Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, заяви, че споразумението има за цел да увеличи двустранната търговия и инвестициите, да намали тарифните и нетарифните бариери пред търговията, да създаде по-стабилни правила и да насърчи общите ценности, като например устойчивото развитие, отбелязва в анализ CNBC.
Не всички обаче подкрепят споразумението.
Франция и Полша са сред страните, които изразиха несъгласие, като предупредиха, че това може да създаде нелоялна конкуренция за европейското селско стопанство.
Анализатори от нидерланската банка ING заявиха, че значението на важни суровини като лития изглежда „не е било толкова отразено“ в публичната информация за споразумението за свободна търговия, въпреки важността на метала за икономическото бъдеще на Европа.
„Това е изненадващо, като се има предвид, че:
а) ЕС е много зависим от Китай по отношение на критичните суровини;
б) страни като Аржентина, Боливия и Бразилия притежават големи запаси от някои от тези критични суровини;
в) търсенето на тези материали в ЕС се очаква да нарасне значително“.
Може да е трудно да се определи точната икономическа стойност на по-добрия достъп до тези материали чрез по-тесни връзки с Mercosur, но смятаме, че този конкретен елемент е имал голяма стратегическа тежест за ЕС при сключването на сделката - особено като се има предвид, че диверсификацията или снабдяването и осигуряването на доставките в момента са на първо място“, заявиха анализаторите на ING в коментар от миналата седмица.
Литият, наричан „бяло злато“ поради светлия си цвят и високата си пазарна стойност, се счита за важен компонент в процеса на отказ от изкопаеми горива. Той обикновено се използва в електромобилите, мобилните телефони и акумулаторните батерии за лаптопи.
По данни на Международната агенция по енергетика Латинска Америка доставя около 35% от лития в света, като водещи са Чили (26%) и Аржентина (6%). Смята се, че регионът притежава над половината от световните запаси на литий, които се намират главно в Аржентина (21%) и Чили (11%).
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен определи търговското споразумение като „печелившо за всички“, което може да спести на дружествата от ЕС експортни мита на стойност 4 млрд. евро годишно.
Междувременно Кая Калас, ръководител на външната политика на ЕС, изтъкна значението на достъпа до критични суровини в изказването си за споразумението.
„За европейците то открива обширен регион, с който да търгуват свободно, включително достъп до критични суровини, и намалява риска конкуренти да ни заместят в наше отсъствие“, заяви Калас.
This is a good day for the EU and our partners in Latin America.
— Kaja Kallas (@kajakallas) December 6, 2024
The historic EU-Mercosur agreement will create the world's biggest trade zone – leading to more jobs, more choices and more opportunities for Europeans. pic.twitter.com/PW70VWmu9M
Според Федерико Щайнберг, гост-изследовател в програмата „Европа, Русия и Евразия“ на Центъра за стратегически и международни изследвания, известен американски мозъчен тръст, три фактора са направили възможно сключването на споразумение след четвърт век застой в преговорите.
Това са възходът на протекционизма, „чийто пример е преизбирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ“, това, бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва и аржентинският Хавиер Милей са силни застъпници на сделката ,както и „важни стратегически съображения от страна на ЕС“, като например продължаващите опасения във връзка с бързото разрастване на китайската търговия и инвестиции в Латинска Америка.
Съгласно условията на споразумението Щайнберг заяви, че европейските компании вероятно ще получат по-добър достъп до пазарите на обществени поръчки, секторите на услуги с висока стойност и критични суровини, като литий.
„В замяна на това Европейският съюз ще намали митата за селскостопански продукти и други стоки, и ще допринесе с 1,8 млрд. евро чрез инициативата Global Gateway за подпомагане на екологичния и дигиталния преход на Mercosur“, допълва още Щайнберг.
Въпреки че някои в Европа са недоволни от предложените условия, търговското споразумение между беше приветствано от Федерацията на германската индустрия (BDI), обединяваща производителите на услуги, свързани с промишлеността, в която работят около 8 милиона души.
„Търговското споразумение предоставя огромна възможност за диверсифициране на достъпа до критични суровини като литий и мед, които са от съществено значение за ключови индустрии като електромобилността и възобновяемата енергия“, се казва в изявление на BDI. „Във времена на нарастваща фрагментация на световната търговия това споразумение изпраща ясно и стратегическо послание в подкрепа на свободната и основана на правила търговия“, допълват те.