Ново поколение предприемачи превръща Атина във винената сцена на Европа

Крис Контос отваря бар в Атина.

Това е голяма новина в гръцката столица, защото какъвто и проект да поеме Контос, той е мерило накъде върви градът в културно отношение.

Неговата фотография е отчасти отговорна за оформянето на образа на „Нова Атина“: объркана, хаотична, но и магическа.

Той е и основател на Kennedy Magazine, което се продава два пъти годишно от Токио до Ню Йорк. Въпросният Контос е диджей, а от октомври е собственик на Kennedy Vins, бар за вино и музика в центъра на Атина, разказва Financial Times.

„Това е най-удовлетворяващото нещо, което съм правил“, казва той преди откриването на заведението, а зад гърба му безразборно се трупат празни кашони от вино. „Чувствах се толкова горд, че наредих всички бутилки по рафтовете. Това място ще бъде мое продължение: вината, които харесвам, и музиката, която искам да слушам.“

Контос познава всички най-добри адреси на винени барове в Атина като Oinoscent и Heteroclito близо до площад Синтагма, определян като „мястото, което направи гръцкото вино значимо“. Днес към тези барове се присъединява ново поколение собственици и сомелиери, които заедно превръщат качественото вино в достъпно предложение.

„Преди, репутацията на виното в Гърция беше, че то е евтино и се пие в таверната“, казва Контос. „Сега виждам, че младите хора излизат навън за чаша вино или вечеря с любимите си вина, вместо в коктейл баровете. Това никога не е било нещо обичайно в Атина.“

Това е така, защото за разлика от Париж и Лондон атинските винени барове обикновено са квартални заведения, а не само за ценители.

Атина е най-добре ухаещият град в света, сочи ново проучване

Сред посетителите са хипстъри, много от които са на 30 и 40 години, студенти, по-възрастни влюбени и завръщащото се след финансовата криза поколение гърци.

Последните се вписват в ренесанса на изкуството и ресторантьорството в Атина, вдъхновен от устойчивостта на града, постепенно подобряващата се икономика и нарастващата емигрантска общност, която е привлечена в града заради неговата достъпност и предприемачески дух.

Декорът на баровете обикновено е модерен и елегантен, като се опира на парижката естествена винена сцена (много от собствениците, включително Контос, са придобили своя опит във виното в Париж). Но често се забелязват и намеци за традиционните гръцки кафенета: ниски столчета, рустикални стени, богата растителност.

Дори и посред зима, ако мястото е недостатъчно, посетителите излизат на улицата: все още е достатъчно меко, за да седнете навън, а през деня е приятно.

Окото на Лондон или Босфора: Топ дестинациите за Instagram през 2025 г.

Сцената е разнообразна. И тъй като много собственици на барове са живели в чужбина, има всякакви влияния.

Някои, като Контос, се фокусират върху чуждестранните вина, а други защитават гръцките производители.

Атинските квартали също се промянт. Най-популярните барове се простират от Epta Martyres в Neos Kosmos до Materia Prima в бохемския Pangrati. Gamay и Tanini Agapi Mou са в алтернативния Екзархия - квартал, свързван преди с анархизма.

Нова класация: Виното в Кордоба и Рим е най-евтино в света

Разрастването е довело до процъфтяваща общност: много от собствениците, сомелиерите и производителите сега са приятели и сътрудници.

„Ние трябва да се подкрепяме взаимно“, казва Контос. „Ние сме уникални по свой собствен начин.“

Василеос Бакасис например е управител на Gallina, ресторант, който предизвиква радостна суматоха в града.

„Те имат най-добрата винена листа не само в Атина, но и в Европа“, настоява Контос.

Ресторантът се намира близо до Акропола и предлага модерни и традиционни ястия за до 60 гости - обикновено творци и бизнесмени, с рядка колекция съвременно гръцко изкуство и мраморни мебели, изработени по поръчка.

Бакасис напомня, че най-популярните ресторанти в Атина са „гастрокафенио“ - микс между бистро и традиционни таверни. В много от тях приоритет са качествените вина, а Gallina дори има директор по вината.

Най-отличителните представители на това движение в Атина са французи: Томас Бренгу и Рафаел Валон-Браунстоун от популярното издание Wine is Fine и техният бар на улица „Висис“. Менюто от класически ястия, вдъхновени от галската кухня, се приготвя от съоснователя и главен готвач Ставрос Хрисафидис.

„Двамата с Раф сме от Париж, където има милиони винени барове с различна идентичност: това искаме да видим и в Атина. Когато пристигнахме, тя беше по-традиционна. Сега това се променя.“

Колоритният Николаос Симеонидис стои зад акаунта @habiba.wine в Instagram (и е модел на непълно работно време за Lemaire). Прави собствено вино под етикета Hotline 33744812190, организира партита из Атина с предимно немски вина, а наскоро се настани в хотел Mona.

„Атина е мултисензорна, както и сцената“, казва той. „Музиката и виното вървят заедно. Вълнуващо е, защото се чувствам нов и неограничен от традициите на други места.“

Догодина Симеонидис ще отвори магазин за вино в града, наречен Hotline; възнамерява и да организира международен панаир на виното с други собственици на барове.

„Натуралното вино ни позволява да действаме осъзнато, да създаваме култура и да вдъхновим следващо поколение гърци. Всички трябва да се обединим. Бих бил щастлив, ако в Атина има стотици нови винени барове.“

Междувременно, Kennedy Vins вече е отворен и предлага мозайка от вкусни идеи от пътуванията на Контос по света, но най-вече във Франция и Япония.

В задната част на бара има помещение, в което Контос провежда „сесии за слушане“ с аудио оборудване от най-висок клас (само неговата винилова плоча струва 4000 евро). Клиентите са както атиняни, така и чуждестранни пътешественици.

Вино за вторник вечер. Индустрията лансира по-малко алкохол и калории

През зимата, когато туристическата суматоха се забавя, винените барове процъфтяват като уютни убежища за забавления и сезонни ястия.

Но именно гръцката филоксения (гостоприемство към непознати) прави общността толкова достъпна и обяснява защо тези барове се превръщат в център на атинския социален живот както за туристите, така и за местните.

„Искам всеки, който се отбие тук, да се чувства у дома си. Не само атиняните.“, казва накрая Контос.