В един студен ноемврийски ден стотици хора се стичат в арена в Ковънтри, която преди е била домакин на концерти на световни звезди като Oasis, Риана и Хари Стайлс, но този път събитието е нещо коренно различно.

Около 500 души, включително участници от далечни места като Монголия и Канада, се събират за състезание по "спийдкюбинг" – изключително бързо решаване на емблематичното кубче на Рубик, пише BBC.

Арената е подредена с редици от маси, а в рамките на три дни се провеждат 15 различни дисциплини. Някои от тях включват решаване на пъзела с една ръка, други – със завързани очи.

Голямата победа в най-важната категория – класическия 3x3 куб – отива при тийнейджъра Джеймс Алонсо, който постига средно време от впечатляващите 6.3 секунди за подреждането на кубчето.

Спийдкюбингът набира популярност още през 80-те години на миналия век, като настоящият световен рекорд за единично решение е 3.13 секунди и принадлежи на американеца Макс Парк. Това е невероятен контраст спрямо първите опити на създателя на куба – унгарския архитект Ерньо Рубик, който през 1974 г. е успял да го реши за около месец.

Днес спийдкюбингът се радва на световен успех, като по данни над 412 хиляди души са участвали в състезания по бързо подреждане на кубове. Популярността на това хоби расте, подкрепена от отчетени глобални продажби на Rubik продукти за 86.6 милиона долара през 2023 г. – ръст от 13.5% спрямо 2022 г. (Брандът беше придобит от канадската мултинационална компания Spin Master през 2021 г.)

Тези числа не включват продажбите на друг тип пъзел кубове от различни марки – някои от тях са дървени, други електронни с вграден Bluetooth, а трети предлагат всякакви разноцветни дизайни.

Сега обаче учените подчертават, че спийдкюбингът не е просто популярно хоби, но може да има и ползи за благосъстоянието на хората.

„Бързото подреждане на Рубик кубчета предлага уникална комбинация от когнитивно предизвикателство, социална връзка и лично постижение, които допринасят за щастието ни“, споделя Полина Белобородова, изследовател от Центъра за здрав ум към Университета на Уисконсин-Мадисън.

И тези ползи не се изчерпват само с моментен прилив на радост – те могат да имат по-дълбок и траен ефект.

„Спийдкюбингът задоволява основната психологическа нужда от компетентност – усещането за ефективност и овладяване на уменията“, обяснява д-р Белобородова. Тази дейност включва разнообразни аспекти като решаване на проблеми, подобряване на паметта, пространствено мислене и моторна координация.

Решаването на куба може да носи щастие и поради способността му да предизвиква различни емоции.

Според д-р Джулия Кристенсен, старши изследовател в Института за емпирична естетика „Макс Планк“ в Германия, това са емоции като възхищение – естетически чувства, които допринасят да почувстваме щастие.

„Например, когато моделът е правилен или когато дадено движение на куба е особено впечатляващо, тези естетически емоции могат да доведат до трансформиращи преживявания“, добавя тя.

Някои спийдкюбъри описват състоянието, до което ги довежда тази дейност, като почти медитативно.

„Това състояние се постига, когато трудността на задачата съвпада с вашите умения, разсейванията са минимални, целите са ясни, а обратната връзка е мигновена – всички тези характеристики са присъщи на спийдкюбинга“, уточнява д-р Белобородова.

„Попадате в състояние, в което мислите и не мислите едновременно – реагирате на това, което кубът ви показва, но по почти инстинктивен начин", казва Иън Шефлър, автор на Cracking the Cube, който е изпитал това лично. "Това е вид осъзнатост, която е дълбоко удовлетворяваща - едно спокойно и хармонично състояние, в което сте напълно настроени към всяко завъртане на пъзела“, добавя той.

Според д-р Джулия Кристенсен има основателна причина да се стремим редовно към това състояние. „Научните изследвания показват, че хората, които често го изпитват, имат по-добро психическо, а вероятно и физическо здраве, и са в хармония със себе си“, казва тя.

Никълъс Арчър, 17-годишен спийдкюбър от Уест Йоркшър, който тази година спечели категорията за решаване с една ръка в Обединеното кралство със средно време от 8.69 секунди, споделя личния си опит: „Когато решавам куба, определено не мисля твърде много за това, което правя. Всичко е автоматично.“

„Решаването на Рубик куб самостоятелно може да увеличи щастието ви“, казва д-р Адил Хан, преподавател по невронауки в King’s College London. „Но когато това се комбинира със социалния аспект, ползите могат да бъдат още по-големи.“

Тъй като спийдкюбингът е социално явление, този елемент допълва решаването на пъзела и създава едно дълбоко удовлетворяващо преживяване, обяснява той.

BBC разказва за Ян Хамер, който започва да се занимава със спийдкюбинг на 44-годишна възраст, вдъхновен от своята 13-годишна дъщеря. Оттогава е решил куба около 10 хиляди пъти, но признава, че едва ли би поддържал тази страст, ако редеше сам. „Фактът, че мога да правя това с дъщеря си и че се подкрепяме взаимно, е невероятен. Освен това, принадлежността към общността на спийдкюбърите ми дава огромна мотивация“, споделя той.

Състезанията привличат предимно деца и тийнейджъри – не е необичайно участниците да са на едва шест години. Активността е също значително по-популярна сред мъжете.

Според данни на World Cube Association, 221 117 мъже са участвали в техни събития, в сравнение с едва 24 311 жени.

Независимо от демографските различия, спийдкюбингът може да предложи дълбоко усещане за щастие на тези, които го приемат като значима част от живота си, като участниците в турнири.

„Той може да донесе евдемонично щастие, създавайки чувство за цел и смисъл чрез отдаденост, постижения и принадлежност към общност от съмишленици“, казва д-р Полина Белобородова.

Психолозите разграничават два аспекта на щастието: „хедонично благополучие“, свързано с емоционалните преживявания, и „евдемонично благополучие“, което засяга смисъла и целта в живота.

„И двете са важни за цялостното щастие, а спийдкюбингът може да допринесе и за двата типа благополучие“, допълва д-р Белобородова. Това съчетание на радост и смисъл, според нея, води и до по-добро психическо здраве.

Ефектите на спийдкюбинга върху мозъка и когнитивната функция остават неясни.

Докато решава куб, мозъкът предвижда възможни резултати от различни ходове, обяснява д-р Тоби Уайз от King’s College London. Въпреки това, дългосрочни ползи като подобрение на паметта не са доказани, защото мозъкът не функционира като мускул, който може да се „тренира“.

Изследване от 2018 г. установява, че редовните интелектуални дейности водят до по-висока когнитивна основа, но не забавят когнитивния спад. „Решаването на пъзели не подобрява мозъчната функция извън самия пъзел и не предотвратява стареенето“, допълва д-р Адил Хан.

Ползи като бягство от напрегнатото ежедневие и яснота на целите все пак правят спийдкюбинга достатъчно привлекателен.

„Решаването на куба носи усещане за ред в хаоса“, казва Иън Шефлър. Ян Хамер добавя, че кубът му помага да влезе във фокусирано състояние, дори и на работното място.