„Спирам да ям пица с размера на Аржентина и почвам да тичам“: Как работят новогодишните обещания
Науката зад новогодишните резолюции, които наистина се спазват, гласи, че започването на нова дейност е по-приятно от отказването на стара
Има едно пожелание, което гласи:
Нека всичките ви проблеми продължат толкова дълго, колкото новогодишните ви обещания.
Сред хилядите цитати по темата, които циркулират онлайн, ще намерите и мъдрости като:
Щях да се откажа от всичките си лоши навици за новата година, но се сетих, че никой не обича хора, които се отказват.
Или пък:
Нова годината е нова възможност да повторите стари грешки по иновативни начини.
Всички тези сентенции, разбира се, са родени от факта, че още в първата седмица на новата година много хора започват да се питат “Защо си дадох този новогодишен обет”, страхувайки се, че ще го нарушат до дни или пък, защото вече са го нарушили.
Има обаче един учен, който отдавна следи как всъщност новогодишните резолюции могат да проработят и да ни водят към промяна за по-добро.
Дори и да сте убедени, че ще се откажете от плановете си още следващата седмица, Джон С. Норкрос, професор по психология в университета в Скрантън, е открил, че изненадващо висок процент от хората ги следват поне 6 месеца.
Новогодишните обещания обаче могат да доведат до значителна промяна само когато са реалистични, конкретни и ориентирани към постигане на нещо добро, вместо към избягване на нещо лошо, казва д-р Норкрос, който е един от първите учени, изследвали ритуала преди десетилетия.
С други думи, за да не провалите новогодишните си обещания, не трябва да се целите твърде високо, но пък нещо малко от рода на „Ще направя всичко възможно да не ям сам пица с размерите на цялото семейство“ също не е добро начало.
По-добре започнете нещо ново, отколкото да борите стар порок без особен успех
Новогодишните обещания могат да се окажат полезни, когато дават важен урок за напредъка, който не е нещо моментално, а въпрос на постоянство, е посланието на д-р Норкрос.
Обетите да се храним по-добре, да пием по-малко, да тичаме повече, да овладеем ново изкуство, да спрем да се ядосваме, да бъдем по-добри колеги или мениджъри и стотици други неща, които хората си обещават в стремеж за самоусъвършенстване, очароват д-р Норкрос, който казва, че изучава новогодишните обещания заради това, което представляват. „Вълнувам се от това как хората се стремят да се променят сами“, казва той.
Най-ранната му работа, свързана с новогодишните резолюции, започва в края на декември 1985 г., когато той моли местна телевизионна станция в Пенсилвания да пусне банер, насърчаващ хората да се обадят на неговия екип за проучване на новогодишните обещания. Скоро се събират 200 доброволци, които се съгласяват да дадат последващи интервюта, за да се наблюдава напредъка им в спазването на обетите.
Когато изследователите правят прогноза колко от тях ще се придържат към решенията си след 6 месеца, техните очаквания варират от 10% до 25%. Реалният брой се оказа 40%.
Въпреки че по-голямата част от хората се “провалят” в спазването на обещанията си, д-р Норкрос е впечатлен от степента на успех.
След като това първо проучване е публикувано през 1989 г., през 1995 г. той провежда друг експеримент. Неговите асистенти хващат телефонните указатели и започват да звънят на случаен принцип на непознати в седмицата след Коледа. До новата година те интервюират 159 души с твърди обети и 123 с не толкова строги цели, чието поведение проследяват през следващите шест месеца.
Оказва се, че повече от 40% от хората с твърдо дадени обети се придържат към тях, но само 4% от хората с по-неангажиращи обещания са постигнали промените в поведението си.
И все пак, повечето обещания, които си даваме на Нова година, наистина са временни. Онези 40%, които са спазвали резолюциите си шест месеца в първото проучване на д-р Норкрос, са паднали до 19% след две години. От друга страна, всеки пети човек е успял да промени нещо в себе си благодарение на новогодишните резолюции. Въпрос на гледна точка.
Пер Карлбринг, професор по клинична психология в Стокхолмския университет, също решава да направи подобно проучване, когато забеляза, че той вярва в новогодишните обещания, но приятелите му не.
Той иска да разбере кой е прав.
След като проследява поведението на повече от 1000 души през 2017 г., д-р Карлбринг и неговите сътрудници откриват нещо по-практично: начинът, по който са формулирани новогодишните обещания, помага да се определи колко ефективни са те.
Например, ако сте си дали дума да прекарвате по-малко време на телефона си, имате по-голям шанс, ако се ангажирате с повече четене на книги, отколкото ако изтриете Instagram профила си. Започването на нова дейност е по-приятно от отказването на стара.
Всички знаем как устройствата в джобовете ни ни разсейват. По-малко известно е как те могат да ни помогнат да се съсредоточим. Това е феномен, който австралийският разработчик на софтуер Куентин Зерваас наблюдава всяка година. Той създава приложение, наречено Streaks, представляващо списък със задачи, който функционира като игра. Когато потребителите си възлагат ежедневни задачи, те изпитват желание и мотивация да ги изпълнят.
Такива приложения ви помагат да си напомняте, че малките постоянни стъпки правят значими промени в живота ви, казва Зерваас, според когото хората никога не се отказват да търсят начини да бъдат отговорни към своите новогодишни обещания.