ЕС планира нови санкции срещу Русия - конзоли за видеоигри
Въоръжените сили на страната използват оборудване за игри, за да управляват безпилотни самолети за нападения срещу украински цели, твърди Брюксел
&format=webp)
Брюксел предлага забрана за продажба на конзоли за видеоигри на Русия, за да спре въоръжените сили на страната да ги използват за управление на безпилотни самолети, изпратени в Украйна.
Кая Калас, ръководител на външната политика на ЕС, заяви, че продукти като PlayStation на Sony и Xbox на Microsoft ще бъдат включени в нов кръг от санкции, които имат за цел да съвпаднат с третата годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 22 февруари.
„Наистина проучваме всички видове неща, които помагат на Русия да води тази война, за да ги включим в списъка със санкции“, каза Калас, цитирана от Financial Times.
„Дори конзолите за видеоигри, защото очевидно с тях те управляват безпилотни летателни апарати“.
Русия е принудена да въвежда иновации, след като западните санкции ограничиха достъпа до военни и електронни части. Според западни и украински разузнавателни служби Москва е използвала основни полупроводници от хладилници и други домакински уреди за своите ракети и безпилотни самолети.
И трите най-големи производителя на конзоли - американската Microsoft и японските групи Nintendo и Sony - спряха продажбите си в Русия в началото на март 2022 г. Забраната на ЕС ще бъде насочена към търговците в блока, които изпращат конзоли в Русия, включително продавачите на втора употреба.
Калас добави, че химикалите, „необходими за руската военна промишленост“, също ще бъдат включени в списъка, както и ограниченията върху вноса на втечнен природен газ. ЕС забрани почти целия внос на газ и петрол по тръбопроводи след войната, но в резултат на това купува повече руски втечнен природен газ, като през 2024 г. той достига рекордно високи стойности.
Според данни на Европейската комисия през 2024 г. само около 10% от тръбопроводния газ в ЕС идва от Русия. Половината от тези обеми, които са били доставяни през Украйна, са спрени от 1 януари, когато изтече споразумението за транзит с руския държавен гигант Газпром.
ЕС си е поставил за цел до 2027 г. да се откаже от всички руски горива. Той вече е забранил вноса на въглища от Русия и е определил таван на цените на морския петрол с международни партньори.
Няколко държави членки от Скандинавия и Балтийския регион настояват за намаляване на тавана на цените на петрола. Г-7 наложи таван от 60 долара за застрахователите и търговците, за да намали приходите на Москва, и всяка стъпка ще трябва да бъде координирана с Обединеното кралство, САЩ, Япония и Канада.
Трима дипломати казват пред FT, че предложеният пакет ще включва и действия за ограничаване на вноса на руски алуминий. По данни на доставчика на информация Trade Data Monitor през първите 10 месеца на миналата година ЕС е внесъл над 130 000 тона алуминий от Русия, което представлява около 6% от общия му внос.
Санкциите изискват единодушно одобрение от 27-те държави-членки на ЕС. Съществуващите ограничения бяха близо до отмяна, когато Унгария заплаши да наложи вето на рутинно шестмесечно подновяване, тъй като Украйна прекрати споразумението си за транзит на газ с Москва.
В понеделник Унгария се оттегли, след като Комисията изготви изявление, в което се казва, че ще „продължи дискусиите“ с Украйна относно доставките на газ за Европа.
Олга Стефанишина, заместник министър на Украйна по въпросите на европейската интеграция, заяви в понеделник, че някои страни са станали „емоционални“ заради прекратяването на транзитната сделка на 1 януари, за което Киев е съобщил много по-рано.