Кендрик vs. Дрейк: Хип-хоп война или просто бизнес
От сцената на Super Bowl до съдебната зала – как музикалното съперничество между двамата рап титани се превърна в битка за душата на хип-хопа
&format=webp)
Кендрик Ламар превърна тазгодишния Super Bowl в своя сцена, за да отбележи победа – не само в музикалната си кариера, но и в битката си с Дрейк.
Докато 127 милиона зрители гледаха шоуто по време на полувремето, Ламар изпълни емблематичния си трак Not Like Us, а с усмивка на лицето си изрече реда, който е любим както на почитателите му, така и на социалните мрежи: “Tryna strike a chord and it's probably A-minor.”
Песента, която наскоро спечели няколко награди Грами, се смята за унищожителен удар срещу Дрейк, като намеква за скандални обвинения срещу него – връзките му с малолетни момичета, твърдения, които канадският рапър напълно отрича.
Но когато 70 000 души в Caesars Superdome с пълен глас запяха текста на песента в синхрон с Ламар, стана ясно, че това не е просто поредният diss track, а триумф за Кендрик.
Дрейк отдавна е най-комерсиалното лице на хип-хопа – най-стриймваният артист на 2010-те, с над 143 милиона последователи в Instagram и хитове, които доминират парти плейлистите по целия свят. Стилът му е мелодичен, достъпен и включва пеене, което, честно казано, го прави повече поп звезда, отколкото класически рапър.
„Много хора смятат, че точно Дрейк е виновен за размиването на жанра“, казва лондонският рапър Margs пред BBC.
„Има фенове, които просто искат да танцуват и да се забавляват, без да мислят за смисъла на музиката, но има и други, които държат на истинския хип-хоп.“
Точно Ламар се позиционира като защитник на автентичния стил и текстове. Още преди шоуто на Super Bowl той заявява, че „гръбнакът на рапа“ е изгубен и че жанрът се е превърнал в поредица от „запомнящи се рими, а не в истинско изкуство“.
За Кендрик „войната“ с Дрейк не е само лична – тя е символ и на една по-голяма битка в индустрията. Той критикува тенденцията рапът да бъде минимизиран до „запомнящи се песни и комерсиални хитове“, вместо да остане платформа за коментиране на социалните и политическите проблеми в света.
Това се вижда и в представянето му – с участието на Самюъл Л. Джаксън в ролята на Чичо Сам, което е препратка към движението за правата на чернокожите и визуализация на разделените в момента Съединени щати. Финалният надпис „Game Over“ накара мнозина да вярват, че това е последният ход в битката му с Дрейк.
Хип-хопът винаги е бил жанр с ясно политическо послание. Според Margs обаче, с времето голяма част от тази идентичност се е изгубила.
„Хип-хопът някога се използваше за протест. Изпълнителите използваха музиката, за да говорят за социални проблеми. Днес това послание се размива в комерсиалния успех“, казва той.
Ламар със сигурност обаче се опитва да върне „гръбнака“ на жанра. За него хип-хопът не е просто бизнес, а война с всичко, което не е наред в обществото ни.
Дрейк вече намеква за „примирие“ с новото си парче Gimme a Hug, но съдебното дело за Not Like Us все още е в ход, а възможността за още атаки между двамата остава отворена.
Margs смята, че Кендрик е поставил фокуса върху истинската същност на рапа – битки чрез текстове и артистично надмощие.
„Истинският хип-хоп е за думите, уменията и посланията. Социалните мрежи наистина промениха това, но Кендрик доказва, че класическият рап все още може да доминира.“
Дали Дрейк ще отговори или ще остави Кендрик да бъде победителят в тази битка? Този въпрос все още няма конкретен отговор.