Заканата на президента на САЩ Доналд Тръмп да се оттегли от Световната здравна организация миналия месец обърка целия свят - но никой не знае какво точно ще се случи след това.

В Аржентина президентът Хавиер Милей инициира изтегляне от здравната агенция на Организацията на обединените нации, докато унгарският му колега Виктор Орбан публично обмисля излизане, а италианските десни политици и министърът на здравеопазването се сблъскаха с въпроса дали да напуснат организацията.

На този фон действителното излизане може да не е толкова просто поради правната рамка, установена при основаването на организацията през 1946 г.

Почти всяка държава на Земята е член на СЗО.

При присъединяването си те подписват устав, в който се определят ролята и отговорностите на организацията, например да помага на правителствата да подобряват здравните си услуги и да се опитва да се противопоставя на различни болести.

Този документ, който е международен договор, не съдържа клауза, която да позволява оттегляне. Стивън Соломон, главен юрист на СЗО, казва пред Euronews, че това е така, защото съставителите му са смятали глобалното здравеопазване за критичен въпрос, който трябва да се решава по възможно най-всеобхватен начин.

Може ли ЕС да постигне паритет в агротърговията със САЩ? Не - и то по много причини

Когато обаче САЩ се присъединяват през 1948 г., те си запазват правото да излязат от организацията - условие, с което другите държави се съгласяват, но не договарят за себе си. Това би могло да усложни юридически напускането за Аржентина и други бъдещи дезертьори.

Въпреки това, „фактът, че даден международен договор не предвижда оттегляне от него, не означава, че държавите не могат да се оттеглят“, казва пред Euronews Педро Виляреал, който изследва световното здравно право в мозъчния тръст на Германския институт за международни отношения и сигурност.

Друго споразумение - Виенската конвенция от 1969 г. - дава някои насоки за това как може да се развие. В нея се казва, че ако държавите членки искат да се оттеглят от международни договори, в които липсват клаузи за оттегляне, те трябва да уведомят за това с едногодишно предизвестие.

Това би могло да забави сроковете, в които Аржентина и други страни ще могат да се откажат.

Оттегляне срещу „неактивно“ членство

Макар че напускането на САЩ е смущаващо, то не е напълно безпрецедентно. Съветският съюз, например, напуска СЗО през 1949 г., след което отново се присъединява към нея през 1956 г.

Организацията обаче не разглежда Съветския съюз като официално оттеглил се, а по-скоро като имащ „неактивен статут“, посочва Соломон.

Днес „въпросът дали оттеглянето е възможно, и ако е възможно, как то ще влезе в сила и при какви условия, е въпрос на тълкуване“, добавя той.

Идва ли краят на НАТО?

Не е ясно какво би се случило, ако СЗО договори неактивен статут за страните, които сега планират да се оттеглят. Но това би могло да означава, че ако по-късно искат да се присъединят отново, биха могли да прескочат някои от формалностите, като например да ратифицират устава за повторен път.

Задълженията им към организацията ще бъдат друг въпрос.

Всички държави членки са длъжни да плащат годишни вноски - САЩ са най-големият вносител - но ако не са активни и спрат вноските си, те ще загубят правото си на глас в Световната здравна асамблея - годишната среща, на която държавите вземат решения за СЗО.

Освен това те няма да могат да се възползват от глобални здравни проекти, което може да има най-големи последици за страни като Аржентина и Унгария, ако те изпълнят заплахите си за оттегляне, казва Виляреал.

Соломон добавя, че всички дебати относно напускането на СЗО от страна на държавите трябва да се проведат на Световната здравна асамблея, която ще проведе следващото си заседание през май.

Засега този въпрос не е включен в дневния ред.