Урсула фон дер Лайен завършва първите 100 дни от втория си мандат, които преминаха в истински вихър от събития.

Откакто председателят на Европейската комисия спечели втори мандат, завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом в Съединените щати преобърна трансатлантическите отношения, поставяйки под въпрос съществуването на НАТО, както и подкрепата за Украйна. Натискът, идващ от Вашингтон - който заплаши ЕС с 25-процентни мита и предупреди, че може да не защитава държави, които не харчат достатъчно за отбрана - принуди Комисията да ускори работата по реформите, целящи да подсилят отбраната на блока и да го направят по-конкурентоспособен на световната сцена.

„По всички тези въпроси посоката на движение винаги е била ясна“, заяви Фон дер Лайен на пресконференция в неделя. „Това, което се промени, е чувството за неотложност. Нещо фундаментално се е променило“.

Сред ключовите реформи, които Комисията на Фон дер Лайен трябва да представи този месец, е така наречената Бяла книга за отбраната, която трябва да очертае варианти за това как Европа може да финансира значително увеличаване на отбраната. Но действията на Тръмп придвижиха този график напред, а лидерите на ЕС одобриха плановете за харчене на 800 млрд. евро през следващите години по време на извънредна среща в Брюксел миналата седмица - изпреварвайки Бялата книга.

В допълнение към отбраната председателят на Европейската комисия изложи редица обещания, които изпълнителният орган на ЕС трябва да изпълни през първите 100 дни от мандата си. Но това беше преди Тръмп да бъде избран и да спре помощта за Украйна, да заплаши ЕС с мащабни мита и да постави под съмнение установения световен ред.

Ето как се е справила Фон дер Лайен с обещанията си през първите 100 дни, според авторите на POLITICO.

Ще дръпне ли Фридрих Мерц европейската корона от главата на „кралица Урсула“?

1. Clean Industrial Deal

„Съществува еднакво спешна необходимост от декарбонизация и индустриализация на нашата икономика едновременно“, пише тя в манифеста си за втория мандат и дава решение: „Сделка за чиста промишленост (Clean Industrial Deal)“, която трябва да съживи изпитващите затруднения, силно замърсяващи промишлености на ЕС - например стоманодобивната и циментовата. Същевременно тя трябва да намали въглеродния им отпечатък и да стимулира производителите на нови технологии, щадящи климата, като например електрически термопомпи.

Сделката за чиста промишленост беше приета на 26 февруари и отговори на много от исканията на индустрията. Стратегията очертава стъпки за намаляване на цените на енергията, снабдяване със суровини и създаване на търсене на нисковъглеродни продукти.

Но остава нестабилна по отношение на финансирането - новият фонд от 100 млрд. долара се основава главно на съществуващи или вече заделени парични средства. Той залага на това, че правителствата ще предоставят доброволно повече пари и на справянето с търговския натиск.

Clean Industrial Deal ще се развива през следващите години с повече от две дузини законодателни предложения, правни реформи и специфични за сектора „планове за действие“. Най-важните предложения за тази година включват реформирана рамка за държавна помощ, която ще бъде приета през лятото и която ще изпълни някои от обещанията за инвестиции и цени на енергията, както и „Акт за ускоряване на декарбонизацията на промишлеността“ към края на годината. Той ще въведе етикет за нисковъглеродни продукти и екологични изисквания за държавните разходи за продукти, произведени в ЕС.

2. Европейски план за действие относно киберсигурността на болниците и доставчиците на здравни услуги

Европа „трябва да направи повече“, за да защити здравната си система от все по-нарастващия поток от кибератаки, които могат да извадят от строя жизненоважни системи или да блокират достъпа на лекарите и медицинските сестри до чувствителни данни за пациентите, докато престъпниците не получат откуп, посочи наскоро Фон дер Лайен.

Отговорът на ЕС? По-голяма техническа помощ, система за ранно предупреждение и екипи за бързо реагиране.

Донякъде целта е постигната. ЕС публикува плана си на 15 януари и той получи топъл прием. С една голяма уговорка обаче: всичко зависи от парите, а той не споменава почти нищо за това. Търговската организация Digitaleurope смята, че планът е „добра отправна точка“, но акцентира за липсата на яснота по отношение на конкретното финансиране.

ЕК ще съживява индустрията на блока със стратегия „Купувай европейско“

Оттук нататък се очаква Комисията да проведе консултации по плана, като през тази и следващата година ще бъдат спазени различни крайни срокове. Въпросът за паричните средства трябва да бъде решен от столиците на ЕС.

„Разбирам, че това е повсеместен проблем в Европа, че няма достатъчно средства, отделени за защита на данните. Но с това предложение ние изтъкваме, че би трябвало да има“, казва комисарят по здравеопазването Оливер Вархели.

По думите му успехът на плана „разбира се, ще зависи от подкрепата на европейските държави членки“.

3. Инициативата AI Factories

Фон дер Лайен обеща да осигури на европейските стартиращи предприятия достъп до необходимата изчислителна мощност, за да се конкурират в ускоряващата се глобална надпревара за изкуствен интелект, като „изгради“ огромни AI суперкомпютри, известни още като фабрики за изкуствен интелект (AI Factories). Тъй като много европейски стартъпи понастоящем разчитат на изчислителната мощ на САЩ, този ход може да се тълкува и като стремеж за постигане на по-голяма технологична независимост.

На 11 декември Европейската комисия обяви, че ще допринесе с половината от планираната инвестиция от 1,5 млрд. евро в седем европейски локации. Но победата беше краткотрайна: Президентът на САЩ Доналд Тръмп встъпи в длъжност през януари и обяви план за хардуерно оборудване за изкуствен интелект на стойност 500 млрд. долара.

Така че Комисията отново се задвижи. На 10 февруари, на срещата на върха AI Action Summit в Париж, Фон дер Лайен представи план за мобилизиране на 200 млрд. евро за хардуер, включително фонд от 20 млрд. евро за изграждане на четири гигафабрики за изкуствен интелект, насочени към обучение на най-сложните модели.

Очаква се през март Комисията да отпусне финансиране на още пет AI фабрики. Пътят до гигафабриките е още по-дълъг: Няма ясна разбивка за това колко средства ще бъдат предоставени, нито подробности за това каква част от тях ще дойдат от бюджета на ЕС.

4. Бяла книга за отбраната

В своите политически насоки председателят на Комисията заяви, че ще представи Бяла книга за бъдещето на европейската отбрана, за да определи нуждите от инвестиции. През последните месеци Комисията даде да се разбере, че политическият документ ще включва и варианти за финансиране, които да помогнат на блока да увеличи масово разходите за въоръжение.

Фон дер Лайен технически все още не е представила своята Бяла книга, като публикуването ѝ е насрочено за 19 март. На 4 март обаче тя представи план за отпускане на заеми в размер до 150 млрд. евро на правителствата, за да им помогне да увеличат военните си разходи. Парите могат да бъдат похарчени за артилерия, ракети, боеприпаси, безпилотни самолети и системи за борба с дронове, както и за оръжия за Украйна.

Новата Урсула: Колективното начало и прозрачността стават жертва на дерегулациите

Ръководителят на ЕК също така заяви, че ще задейства националната предпазна клауза на ЕС - механизъм, който предотвратява включването на разходите за отбрана в наказателния механизъм за страните, нарушаващи правилата на блока за дефицита.

Нейните планове бяха одобрени от лидерите на ЕС на 6 март. Сега Комисията трябва да превърне предложенията за финансиране в реални законодателни инструменти.

5. Визия за селското стопанство и храните

Фон дер Лайен обеща да представи Визия за селското стопанство и храните, която да се основава на кръглата маса, проведена през първата половина на миналата година.

„Трябва да преодолеем противоречията. Затова започна стратегическият диалог за бъдещето на земеделието“, каза тя пред депутатите през юли. „Обещах да слушам внимателно и да си извадя важни поуки“.

На 19 февруари комисарят по земеделието Кристоф Хансен изложи недотам убедителна визия, която се опита да угоди на всички с по-добри условия за земеделските производители, по-справедливи вериги за доставки и преосмисляне на политиките за устойчивост. Но за мнозина тази голяма, фантастична визия, която трябва да замени предишната стратегия „От фермата до вилицата“, се оказа по-скоро програма, изпълнена с много обещания, но с малко пари.

Очаква се Комисията да пристъпи към изпълнение на първата част от плана през април: да намали бюрокрацията по отношение на бюджета на земеделските стопанства, възлизащ на над 300 млрд. евро, като облекчи изискванията за достъп до парите. До края на годината Хансен иска да ограничи други правила, засягащи земеделските стопани, извън Общата селскостопанска политика (ОСП) - като например политиките в областта на околната среда и безопасността на храните.

Иновации вместо регулации: ЕК променя подхода си към изкуствения интелект

6. Преглед на политиката на разширяване

Преди няколко месеца, очертавайки приоритетите си, Фон дер Лайен се спря на разширяването на членството в блока - както и на необходимостта от промяна на правилата на ЕС, за да се освободи място за нови членове. Париж и Берлин твърдят, че ако ЕС се разрасне до 30 или 35 членове, ще трябва да се променят правилата за селскостопанска помощ, например, за да се гарантира, че съществуващите членове няма да бъдат санкционирани.

Това даде повод на фон дер Лайен да призове за задълбочен „преглед на политиката“, в който да се разгледат всички аспекти на разширяването. Като предвкусване на този сложен процес, който може да включва промени в основните договори на ЕС, публикуваният през юли подготвителен документ е с обем от 22 страници. Но това е един от случаите, в които променящата се геополитика вероятно ще отклони естественото бюрократично темпо на ЕС.

Фон дер Лайен вече отбеляза, че Украйна може да се присъедини към блока до 2030 г., а може би и по-рано. Нейният комисар по разширяването Марта Кос предложи възможността за предоставяне на по-бърз достъп до части от единния пазар на ЕС на Киев като част от ускорен процес на присъединяване.

„Работим също така по планове за ускоряване на интеграцията на Украйна в много повече части на единния пазар - за привличане на повече инвестиции, за укрепване на общоевропейските вериги за създаване на стойност и за създаване на нови възможности както за украинските, така и за европейските предприятия“, заяви Кос миналата седмица, цитирана от POLITICO.