Хедж фондове и брокери се стремят да спечелят от Русия, докато Тръмп демонстрира сближаване
Инвеститорите следят корпоративните облигации на страната и рублата
&format=webp)
Инвеститорите се обръщат към устойчиви на санкции активи като руски облигации и валута, залагайки, че сближаването на Доналд Тръмп с Владимир Путин ще изпрати вълна от капитали обратно в руската икономика, пише в анализ Financial Times.
Хедж фондове и брокери обмислят как да търгуват с руски активи, които досега бяха отбягвани от Запада, но за които смятат, че могат рязко да поскъпнат, ако президентът на САЩ смекчи санкциите като част от сделка за посредничество при прекратяване на огъня във войната на Русия срещу Украйна, казват пред FT инвеститори и трейдъри.
Тръмп и Путин трябва да проведат разговор относно руско-украинската война във вторник. Киев подписа 30-дневно примирие, но Москва даде знак за нежелание да го приеме незабавно.
Рублата е поскъпнала с почти една трета спрямо долара тази година, отразявайки надеждите за край на тригодишния конфликт. Инвеститорите обаче гледат отвъд това – към възможно по-мащабно премахване на санкциите.
Докато за западните фондове остава трудно да залагат директно на руски активи, някои търсят облигации на руски компании, които бяха смятани за почти безполезни след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г., но които сега започват да се появяват във вътрешните оценки на инвеститорите.
„Определено има известно вълнение, предимно в общността на хедж фондовете“, казва пред FT Роджър Марк, анализатор на дългови инструменти в инвестиционната компания Ninety One. Въпреки това рублата все още се търгува слабо извън Русия, а облигациите остават предимно недостъпни за чуждестранни институционални инвеститори поради санкции и вътрешни ограничения, добавя експертът.
От 2022 г. санкциите забраниха търговията с руски държавен дълг, а много корпоративни емитенти не могат да намерят банки или посредници за обработка на плащанията към кредиторите. Директната търговия с рубли също е силно затруднена заради санкциите срещу руските кредитори и вътрешните правила на западните банки.
Международните обеми на търговия с рубли са спаднали до едва 50 милиона долара на седмица в сравнение с милиардите долари преди войната.
Трейдърите използват казахстанското тенге като заместител на рублата поради икономическите връзки на Казахстан с Русия, като обемите достигат 100–200 милиона долара на седмица. Тенгето се е повишило с около 5% спрямо долара тази година. Въпреки това разширяването на тези сделки в по-голям мащаб остава трудно.
Някои банки и брокери предлагат залози върху движенията на рублата, които се уреждат в долари, така че инвеститорите да избегнат пряка експозиция към Русия. Това се осъществява чрез валутни форуърдни контракти, наречени NDF (non-deliverable forwards), които се използват за търговия с трудно достъпни валути като нигерийската наира или египетския паунд.
Луис Коста, глобален ръководител на стратегията за нововъзникващи пазари в Citi, казва пред FT: „Западните банки очевидно са обвързани със санкции. NDF е инструмент, при който не е необходимо да притежавате валутата или каквито и да било руски активи.“
„Със сигурност напоследък има по-голям интерес към NDF, а банките започнаха да котират по-активно“, добавя Игор Нартов, ръководител на търговията с развиващи се пазари в инвестиционната банка KNG.
Международните пазари за руски активи се сринаха след нахлуването в Украйна, тъй като санкциите откъснаха руските банки от глобалната финансова система и доведоха до масово изтичане на капитали.
Руската централна банка повиши лихвените проценти заради нарасналите разходи за внос и недостига на работна ръка, особено след като Кремъл започна мащабната си програма за военно производство.
Търговията с рубли е залог, че тази динамика може да се промени, особено ако руснаците, които са избягали от страната поради опасения от мобилизация, се върнат със спестявания, които са скрили в Грузия, Армения и други близки държави.
Според Коста от Citi, именно това е фокусът сега – потенциалът за подобряване на капиталовите потоци към Русия.
Търговията обаче остава подложена на огромни рискове – например ако САЩ вместо да смекчат санкциите, ги затегнат още повече в случай, че Москва отхвърли условията за прекратяване на огъня.
Дори ако санкциите бъдат облекчени, руските инвеститори със заседнали средства в страната може да се възползват от възможността да изнесат капитала си, докато много емигранти може изобщо да не се върнат, коментира анализаторът на Ninety One Роджър Марк.
„Ако сте руснак, който е напуснал система, станала все по-репресивна, и сте го направили, защото сте били призовани да се биете, бихте ли се върнали в страната си, за да се изправите срещу обществено остракизиране?“, пита Марк.
Скорошното поскъпване на рублата повиши оценките на руските облигации, които бяха блокирани в портфейли на чуждестранни инвеститори след инвазията.
„В момента не можете да купите много, тъй като притежателите на облигации обикновено не искат да ги продават“, посочва пред FT Игор Нартов от KNG. По думите му обаче сделки все пак се случват, а на пазара се появяват все повече запитвания относно потенциалните последици от премахването на санкциите.
Американският президент Доналд Тръмп заяви, че планира да разговаря с руския си колега Владимир Путин във вторник.
„Искаме да видим дали можем да сложим край на тази война“, каза Тръмп пред журналисти на борда на Air Force One в неделя вечерта, според видео, публикувано от Associated Press. „Може би ще успеем, може би не, но смятам, че имаме много добър шанс.“
Той допълни, че през уикенда е свършена „много работа“ в подготовка за разговора във вторник, който ще включва обсъждане на условията за прекратяване на конфликта, навлязъл вече в четвъртата си година.
„Ще говорим за територии. Ще говорим за електроцентрали“, заяви Тръмп, попитан какви отстъпки САЩ биха поискали от Русия в рамките на мирно споразумение.
„Мисля, че вече сме обсъдили много неща – и от двете страни, както Украйна, така и Русия“, добави той. „Вече говорим за разпределение на определени активи.“
Междувременно Русия продължава да постига стабилни успехи на бойното поле и до голяма степен е изтласкала Украйна от Курска област – територия, която Киев завзе през август миналата година с надеждата да си осигури допълнителен лост в преговорите.
Москва досега категорично изключва временно примирие, като подчертава, че трайно споразумение за спиране на бойните действия ще изисква продължителни преговори. Русия настоява да запази най-малко 18% от украинската територия, която вече контролира. Освен това Кремъл изразява намерение да обърне политиките, които са отслабили руското културно влияние в Украйна, и да предотврати членството на страната в НАТО.