По-опасната сестра на дезинформацията: Как грешните изводи подкопават доверието във фактите

На 30 октомври 1938 г. американска радиостанция излъчва драматизация на „Война на световете“ - апокалиптичния роман на Хърбърт Уелс. Според широко разпространената легенда част от слушателите се паникьосват, като приемат предаването за реална новинарска емисия, пише The Guardian.

Според академично проучване над един милион души наистина са повярвали, че Земята е нападната от марсианци.

Класически пример за силата на дезинформацията, нали? Само че тази история не е съвсем достоверна.

Реалните данни сочат, че масовата паника почти сигурно не се е случила. Според национално проучване на радио аудиторията по време на излъчването само 2% от американците са слушали предаването, а тези, които са го чули, веднага осъзнават, че става въпрос за художествено произведение.

Повечето дори споменават „пиесата“ или нейния водещ Орсън Уелс, без да вярват, че става въпрос за истински новини.

Интелектуалният спад на човечеството се задълбочава

Анализът, който твърди, че хората са били безкрайно изплашени, грешно интерпретира отговорите на слушателите. Да изпиташ страх от драматизация не означава да вярваш, че събитието е реално.

Почти век по-късно страхът от масова дезинформация е дори по-силен. Това може би се дължи на факта, че постоянно четем заглавия за милиони хора, подвеждани от фалшиви новини в социалните мрежи.

Според проучване на Gallup от 2018 г., американците смятат, че две трети от новините в социалните мрежи не са достоверна информация.

По време на пандемията от COVID-19 посещенията на новинарски сайтове, считани за ненадеждни - като Breitbart или Daily Wire - се увеличават от 163 млн. на 194 млн. месечно.

В същото време обаче достоверни източници, като BBC, нарастват от 5 млрд. на 8 млрд. посещения. С други думи, през този период сериозните медии са били 40 пъти по-посещавани от съмнителните.

Фактите сочат, че дезинформацията може и да е доста по-рядко срещана, отколкото ни се струва.

WEF: Дезинформацията е най-големият краткосрочен риск за света

Най-големият проблем, до който води дезинформацията, е опасността да започнем да се съмняваме във всичко, което четем и гледаме.

Ако се съсредоточим само върху елиминирането на фалшивите новини, можем да подкопаем доверието в достоверната информация.

Най-лесният начин никога да не станем жертви на дезинформация е просто да не вярваме в нищо.

И да, признайте си, че и вие сте разсъждавали по този въпрос.

Това е добре познат феномен сред учените. Новите изследователи често започват с вярата, че академичните статии са безспорен източник на истина.

С времето обаче те стигат до извода, че много проучвания са непълни, отчасти погрешни или дори изцяло манипулирани. В един момент идва краен скептицизъм - не можем да вярваме на абсолютно нищо.

Глобално проучване: Gen Z подкрепя насилието и дезинформацията за постигане на промяна

Още в началото на 20-ти век математикът Анри Поанкаре предупреждава за опасностите от прекаленото доверие и прекомерния скептицизъм.

„Да се съмняваш във всичко или да вярваш във всичко са две еднакво удобни решения; и двете ни освобождават от необходимостта да мислим.“

Днес този проблем е по-актуален от всякога. Информацията е изключително леснодостъпна, но често подвеждаща, а най-голямото предизвикателство не е просто да отсеем истината от лъжата, а да разпознаваме грешните интерпретации.

През 1969 г., когато все повече изследвания доказват вредата от тютюнопушенето, вътрешен доклад на тютюневата индустрия гласи:

„Нашият продукт е съмнението, защото това е най-добрият начин да се конкурираме с ‘тялото от факти’, което съществува в съзнанието на обществото.“

Те не се опитват да наложат нови „факти“, а просто да подкопаят доверието в съществуващите.

Същият принцип се използва и днес - не чрез откровени лъжи, а чрез селективно представяне на истини, които подвеждат.

TikTok започва да обозначава съдържание, генерирано от изкуствен интелект

През 2021 г. изследване на Facebook показва, че само 0,3% от връзките, свързани с ваксините, са били маркирани като подвеждащи от фактчекърите.

Най-споделяният линк е заглавието на Chicago Tribune:

„Здрав лекар почина две седмици след ваксинация срещу Covid; CDC разследва причините“

Технически погледнато, това е достоверна информация. Заглавието обаче не дава достатъчно контекст, за да може читателят да прецени относителния риск на ваксинацията спрямо самия вирус.

Да, това не е класически пример за дезинформация, но ефектът му върху доверието във ваксините е по-голям от този на всички фалшиви новини, взети заедно.

„Времето изтича“: Можем ли да избегнем бъдеще, в което AI-генерираните изображения са неразличими от реалността?

Едно от най-изненадващите неща при конспиративните теории е, че много от доказателствата, които техните поддръжници използват, са технически верни.

Проблемът идва от погрешните изводи, направени вследствие на представените факти.

Често при тези теории се срещат логически грешки, извадени от контекста данни или подвеждащи причинно-следствени връзки, които поддържат тези вярвания.

Това означава, че борбата с дезинформацията не може да се ограничи само до развенчаване на фалшиви новини. По-важно е хората да имат достъп до инструменти за разпознаване на грешна интерпретация.

Конспирации, пропаганда, омраза: Зад кулисите на социалните медии

Ако гледаме на интернет като на цунами от лъжи, рискуваме да подкопаем доверието дори и в достоверната информация.

Да наричаме технически верни твърдения „лъжи“ само засилва скептицизма.

Затова истинският проблем е много по-дълбок - не е в самите факти, а в грешните интерпретации и изгубеното доверие.