Заплахи, киберпреследвачи, съдебни дела: Как дезинформацията отвръща на удара

През 2020 г. Нина Янкович е назначена за директор на правителствения борд за борба с дезинформацията в САЩ. Тя е подготвена за длъжността – автор е на книги за руската дезинформация и фалшивите новини в интернет, специалист по руска политика, работила е в Украйна.

Днес тази „работа-мечта“ се е превърнала в кошмар. Причината – непрекъснат тормоз и заплахи от хората, които изобличава, разказва CNBC.

Създаването на борда през пролетта на 2022 г. се оказва провал на администрацията на президента Джо Байдън. Тази структура мигом събира критиките и на републиканци, и на демократи. Първите, естествено, атакуват президента, но и вторите не го хвалят. В САЩ, страна със силни традиции по отношение на свободата на словото, веднага се появяват притеснения как така държавна структура ще казва кое е пропаганда и кое не. Не е ли това цензура? Само четири месеца по-късно бордът е разпуснат.

ЕК: Европейските избори се оказаха устойчиви на заплахите от дезинформация

Това е само част от историята. Преди да бъде назначена на тази позиция Янкович е прекарала десет години в битка с дезинформацията в интернет. Явно си е спечелила достатъчно врагове – днес срещу нея се водят дела и постоянно получава заплахи. Казва, че живее в постоянно безпокойство. Наскоро сънувала, че някой е нахлул с пистолет в къщата ѝ. Насън започнала да удря, а се оказало, че е блъснала бебефона на малкото си дете. Тя стои настрана от публични изяви, а когато все пак ѝ се налага да отиде на някакво събитите, не обявява предварително, че ще се присъства.

„Не искам да се появи някой, който ми желае зло. Трябваше да променя изцяло начина си на живот“, казва тя.

Янкович далеч не е единствената. Само до преди няколко години т.нар. фактчекъри или хората, които изобличаваха фалшиви новини и пропаганда онлайн бяха възхвалявани и в САЩ, и в други западни страни.

Но 2024-та е различна година. Предстоят президентски избори, но с проявите на влиятелни хора като Илон Мъск в X, някои разследвания на Конгреса и все по-нарастващия брой тролове ситуацията се променя. А атаките все повече се насочват към хора като Янкович.

„Атаките и съдебните дела са се превърнали в рискове на професията за тях“, казва Алекс Абдо, директор на института, който се занимава със съдебните дела покрай първата поправка в конституцията, гарантираща свободата на словото.

Над 20 са хората като Янкович, оплакали се от тормоз, пише CNBC. Повечето искат да останат анонимни, защото се боят за себе си и близките си. Всички разказват, че бумът на конспиративните теории онлайн е започнал през първата президентска кампания на Доналд Тръмп и оттогава тенденцията само се засилва.

Бъфет е все по-притеснен от имитатори, одобряващи инвестиционни съвети или политици от негово име

Настоящето е вероятно най-неподходящият момент такива хора да бъдат сплашвани.

Днес дезинформацията онлайн е по-силна от всякога. Особено след възхода на изкуствения интелект разпознаването ѝ става още по-трудно. Представете си, че някой уволнява всички полицаи докато броят на престъпленията не спира да расте.

В момента сме в период, в който дезинформацията е в безопасност, казва Джеф Хенкок, директор на интернет обсерваторията в Университета Станфорд. Той говори като човек с опит. След като организацията му разобличава случаи на фалшиви новини покрай президентските избори в САЩ през 2020 г. срещу нея са заведени три граждански дела. Ищците са консервативни групи, които обвиняват обсерваторията, че се е сговорила с правителството, за да налагат цензура. Станфорд харчи милиони за съдебни разноски, а през това време много от работещите в обсерваторията са съкратени.

„Много хора загубиха работата си и това важи с особена сила за нашия персонал. Такива атаки взимат жертви“, казва Хенкок по време на събитие през септември.

Няма официална позиция на организацията какво е наложило съкращенията. Но пък има и други показателни събития.

Преди месец Google уволни служители от собствения си отдел за безопасност само дни преди да участват в събитието на станфордската обсерватория. Компанията не уточни причините, но твърди в своя позиция, че заради „повече отговорности около новите продукти се правят промени в екипите“.

AI, дезинформация, телекомуникации: Докъде стигна Брюксел в големите си дигитални амбиции

Янкович си спомня, че атаките срещу нея се засилват след назначаването ѝ начело на борда срещу дезинформацията. Започва кампания в консервативно настроени медии, както и от представители на Републиканската партия. Обвиненията са в налагане на цензура. Впоследствие бордът е закрит без обяснения. После Янкович е привикана като свидетел пред подкомисия в Камарата на представителите. Там трябва да дават обяснения дали е участвала в заговор за налагане на цензура.

„Трудно е да се справиш с това“, казва тя.

След изслушването, разказва Янкович, започнало „киберпреследване“. Неизвестен публикува онлайн информация за нея и детето ѝ и тя била принудена да търси съдебна защита. В прословутия форум 4chan нейна снимка е използвана за корица на наръчник как сам да си направиш огнестрелно оръжие. С помощта на изкуствен интелект е създаден порнофилм като е използвано лицето ѝ.

Telegram поднесе извинения за дийпфейк порно материали

Друга изследователка на онлайн пропагандата, говореща анонимно, разказва, че тормозът срещу нея се засилил след като през 2022 г. Мъск купи Twitter (в момента X). Тя показва съобщение, изпратено ѝ от потребител на социалната мрежа. В него е написан домашният ѝ адрес и има директна заплаха срещу семейството ѝ. Седмица след получаването му те се местят в друго жилище.

При изследване на дезинформация през каналите на X хора като Янкович не получават съдействие. Тъкмо обратното, компанията е завела няколко дела срещу отделни хора и организации, които са я критикували, че не се справя с ограничаването на речта на омразата.

X съди НПО-то Media Matters след като публикуваха доклад, според който постове, насаждащи омраза, се появяват редом с реклами на компании като Apple, IBM и Disney. Те спряха рекламите си, а X заведе дело.

После дойде историята с Джим Джордан, председател на комисията по правосъдие в Камарата на представителите. Джордан поведе война срещу Global Alliance for Responsible Media (GARM), съюз на множество компании, подозирайки, че заговорничат, за да спрат рекламата в медии и платформи, подкрепящи консервативни политически идеи. Мъск се присъединни към Джордан, завеждайки дело срещу организацията. Организацията спря дейност заради иска на X. Случаят демонстрира нагледно как мощна компания може да накара критиците си да млъкнат чрез съдебни процедури.

„Времето изтича“: Можем ли да избегнем бъдеще, в което AI-генерираните изображения са неразличими от реалността?

Но това не е всичко. X вече не предоставя безплатно данни на хората, които изследват дезинформация и пропаганда. Вместо това им иска по 42 хиляди долара за абонамент за минимални количества информация. Аргументът на Мъск е, че с безплатната информация се злоупотребява.

Преди това усилията на хората, работещи в областта, бяха концентрирани върху X, казва Кейт Старбърд, доцент във Вашингтонския университет. Причината е именно безплатният достъп до милиони туитове. Сега обаче изследователите рискуват да бъдат глобени, ако надвишат лимита си.

„Новите условия на X ще задушат работата им точно когато е най-нужна“, каза наскоро Абдо.

Но проблемът не е само в X. През август Meta, собственик на Facebook и Instagram, спря инструмента CrowdTangle, чрез който се проследяваха популярни теми в двете мрежи. Вместо това се появи Meta Content Library, който уж трябва да дава достъп пълния архив на двете платгформи. Но според експертите така ситуацията значително се влошава. От Meta твърдят, че новия инструмент е по-подходящ за наблюдение в предизборни времена.

Наред с това други платформи като Tik Tok и YouTube затрудняват наблюдението като ограничават обема на данните, които могат да се анализират от външни изследователи. Затова наблюдателите често са принудени да преглеждат съдържание ръчно – клип след клип.

„Знаем само това, което можем да намерим. А намираме само това, което е достъпно“, казва Рейчъл Гилман от британската организация The Global Disinformation Index.

Социалните медии през 2024: В окото на перфектната буря от дезинформация

Има дори случаи, в които платформите улесняват разпространяването на лъжи.

You Tube спря да премахва съдържание с твърдения, че изборите в САЩ през 2020 г., когато Тръмп загуби, са били нечестни. Едновременно с това твърди, че не могат да дадат по-пълен достъп до данните си, защото това създава рискове за поверителността на потребителите.

Периодът между изборите и встъпването в длъжност на новия президент е изключително важен от гледна точка на дезинформацията. Всички помнят бунтовете и нахлуването в Капитолия на 6 януари 2020 г. Част от организацията за погрома бе направена чрез Facebook. Ето защо някои се опасяват от подобно развитие.

„Има един период, в който не знаем кой е следващият президент. Тогава не е ясно какво правят платформите с дезинформацията – маркират ли я като такава, премахват ли я, действат ли изобщо“, казва Кейти Харбат, директор на консултантска фирма в техсектора Anchor Change.

Дезинформацията по време на изборите в САЩ е проблем за Sora на OpenAI, призна Мира Мурати

И макар че ситуацията не изглежда розова, невинаги платформите печелят.

През февруари съдия от Калифорния отхвърли иска на X срещу неправителствена организация, постановявайки, че това е опит да се запуши устата на критици на компанията. Три месеца по-късно Върховният съд на САЩ излезе с решение, според което правителството може да изисква от платформите да премахват дезинформацията.

На този фон Янкович казва, че няма да се предаде. Преди няколко месеца тя основа проекта American Sunlight с идеята да гарантира достъп до надеждни източници на информация. През CNN тя обяви, че е готова подкрепи и други, които са били заплашвани и тормозени.