Изпадналата в затруднение турска икономика се очаква да преживее още повече сътресения и отлив на инвеститорите, след като редица спорни арести, извършени от правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган, доведоха до избухването на многохилядни протести. Демонстрациите са в отговор на задържането на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, водещ опонент на Ердоган, само няколко дни преди той да бъде номиниран за кандидат на неговата партия за президентския пост.

Миналата сряда турските пазари потънаха най-много в света след новината за задържането на Имамоглу, а лирата достигна рекордно ниско ниво спрямо долара. Това накара централната банка на Турция да продаде рекордно количество чуждестранна валута - близо 10 млрд. долара според изчисления на банкери, цитирани от Reuters - за да подкрепи застрашената лира. Тя е поевтиняла с 15% спрямо долара през последната година и с 83% през последните пет години.

Имамоглу, който спечели кметския пост на най-многолюдния град в Турция през април 2024 г., беше арестуван по обвинения за тероризъм и организирана престъпност. Той и неговите поддръжници ги отхвърлят категорично. Прокурорите издадоха заповеди за арест и на още 100 души, включително журналисти, бизнесмени и членове на Републиканската народна партия (РНП) на Имамоглу, която е основната опозиционна група в Турция. Лидерите ѝ определят ареста като „преврат“.

Властите в Истанбул наложиха забрани за протести и наредиха затваряне на метрото и пътищата, а социалните медии и достъпът до интернет в страната остават силно ограничени. В отговор на това демонстранти се събраха на барикадите в града и в университетските кампуси, за да изразят гнева си.

Пред CNBC Министерството на вътрешните работи на Турция отрича арестите да са политически мотивирани и настоява, че съдилищата работят независимо. В четвъртък турският министър на вътрешните работи Али Ерликая написа в X, че властите са задържали 37 души за публикации в социалните медии, които се считат за „провокативни“ и попадат в класификацията на „подбуждане към извършване на престъпление“.

Популярният 53-годишен кмет, който спечели поста си с убедителна победа на местните избори през пролетта на 2024 г., беше смятан за най-сериозния съперник на Ердоган за президентския пост в Турция. Партията му трябваше да проведе първични избори на 23 март, по време на които се очакваше Имамоглу да се превърне в кандидат за президент на групата. Критиците на арестите твърдят, че това е най-явното нарушение на демокрацията от страна на правителството на Ердоган.

„Турция и преди е била в упадък, но това е политическо свободно падане“, коментира пред CNBC Арда Тунка, независим икономист и консултант, базиран в Истанбул. „Днешният ден е исторически и е ново измерение в откъсването на Турция от демокрацията“.

Риск за пазарите и инвестиционните потоци

Опасенията за стабилността и икономическата сигурност в Турция могат да навредят на финансовите потоци в момент, когато доверието на инвеститорите вече е разклатено. И след като ръководителите на паричната политика в страната работиха усилено почти две години, за да обърнат ситуацията с инфлацията в Турция, предупреждават икономистите.

„Притесненията относно върховенството на закона ще продължат да съществуват и това вероятно ще навреди на дългосрочните потоци от преки чуждестранни инвестиции, които и без това са ниски. Това може да бъде предотвратено само ако администрацията успее да представи убедителни аргументи срещу Имамоглу“, смята Тимъти Аш, стратег за развиващите се пазари в BlueBay Asset Management.

Инфлацията в Турция продължава да е висока - за последно достигна 39,05% през февруари - и е ключов проблем, който опозицията планираше да използва в кампанията си срещу Ердоган. Продължаващите разпродажби на лирата от страна на инвеститорите биха могли да я задълбочат, принуждавайки Турската централна банка да повиши лихвените проценти. В момента те са на главозамайващите 42,5%.

„Развитието на ситуацията ще срине доверието на инвеститорите и лирата, а това ще доведе до ново покачване на инфлацията“, посочва пред CNBC Джордж Дайсън, старши анализатор и специалист по Турция в Control Risks.

Въпреки това както той, така и други анализатори не предвиждат централната банка да се откаже от икономическата ортодоксалност и да намали лихвите. По-скоро те смятат, че може да има нови повишения на лихвите, ако слабостта на лирата се задълбочи, тъй като фокусът на банката е върху борбата с инфлацията.

Турция „се чувства сигурна в геополитически план”

Следващите президентски избори в Турция трябва да се проведат през 2028 г., но се очаква парламентът да поиска предсрочен вот, когато времето би било благоприятно за Имамоглу. Според последните проучвания на общественото мнение той с лекота би победил Ердоган.

„Социологическите проучвания, представени на Ердоган, вероятно са показвали, че дори и с предимствата си на действащ президент и пълния си контрол върху институциите и медиите, Имамоглу все пак ще го победи с голяма разлика на президентския вот“, предполага Сонер Чагаптай, турски историк и старши сътрудник във Вашингтонския институт, в публикация в социалната медийна платформа X. „Ето защо Ердоган избра ядрения вариант срещу Имамоглу“.

Неотдавнашните геополитически събития обаче укрепиха силата на Ердоган, когато става въпрос за международни реакции. Завръщането на американския президент Доналд Тръмп в Белия дом окуражи лидерите на други държави да нарушават демократичните норми, твърдят някои политически анализатори.

„Едно правдоподобно обяснение защо правят това сега, толкова далеч от изборите, е, че турското правителство се чувства сигурно в геополитически план“, казва Дайсън. „САЩ дават знак, че няма да имат нищо против подобни действия, а ЕС се нуждае от Турция по отношение на Украйна и Сирия, така че турското правителство се възползва от момента, в който очаква минимална международна реакция“.