AI чипове, а не безглутенов сладолед иска министър от стартъпите в Индия
Сравнение с технологичния напредък на Китай и критика по отношение на потребителски ориентираните компании разпалиха дискусия между предприемачите в най-населената държава в света
&format=webp)
Индийският министър на търговията Пиюш Гоял разпали сериозна дискусия с разнопосочни реакции, след като направи противоречив коментар за екосистемата на стартъпите, съобщава BBC.
По време на второто издание на Startup Mahakumbh – форум за стартиращи предприятия, организиран от правителството миналата седмица, той призова предприемачите да проучат повече иновации в технологиите, за да помогнат на Индия да напредне.
Иронизирайки възхода на приложенията за доставка на храна, занаятчийските марки и приложенията за онлайн залози, той ги сравни с иновациите, които се правят от „другата страна“, което мнозина възприеха като Китай.
Според министъра, докато „те“ правят скок в машинното обучение, роботиката и изграждането на „фабрики от следващо поколение, които могат да се конкурират с останалия свят“, индийските стартъпи все още са съсредоточени предимно върху лайфстайл продукти като безглутенови сладоледи.
Коментарите му предизвикаха бурни реакции от най-добрите индийски иноватори, като някои са на мнение, че той само насърчава създателите да бъдат още по-амбициозни, а други заявиха, че това е несправедлива критика към екосистемата на стартиращите предприятия, която има основен принос за икономиката на Индия.
Гоял все пак похвали темпото, с което се появяват нови предприятия, като обяви Индия за третата по големина екосистема за стартъпи в света и призова индийските инвеститори да подкрепят повече новите предприемачи.
„Трябва да сме готови да се развиваме и да се учим. Ако искаме да бъдем по-големи и по-добри, трябва да сме по-смели и да не се борим плахо с конкуренцията“, подчерта министърът.
В един момент той попита аудиторията:
Искаме ли да правим сладолед или полупроводникови чипове?
Аадит Палича, съосновател на приложението за бърза търговия Zepto, реагира остро на провокативния въпрос.
В публикация в X той заяви, че именно потребителски компании като неговата са водещи в иновациите в технологичното пространство в Индия и в световен мащаб.
Изтъкна, че Amazon - първоначално потребителска компания - е увеличила мащаба на изчислителните облаци, докато големите играчи в изкуствения интелект като Facebook и Google, също са били потребителски интернет компании в началото си.
Мохандас Пай, известен ангел инвеститор, коментира пред новинарския канал Economic Times Now, че има проблем с недостиг на капиталови инвестиции в стартъпи в дълбоките технологии от страна на правителството и частните играчи. Според него инвеститорите се насочват към стартиращи предприятия, ориентирани към начина на живот, тъй като те осигуряват бърза възвръщаемост, докато разработването на дълбокотехнологични иновации отнема много време и изисква скъпа инфраструктура.
„Хората не са склонни да поемат дългосрочни рискове. Нуждаем се от дългосрочни „търпеливи“ пари, за да процъфтяват стартиращите предприятия в областта на дълбоките технологии.“
Инвеститорът допълни, че регулаторните ограничения върху чуждестранните инвестиции в индийски стартъпи също вредят на иновациите.
„Стартиращите предприятия в дълбоките технологии също се борят да намерят пазар“, обясни още той, като даде пример с индийска компания, която е била пионер в областта на бързо зареждащите се батерии за автобуси, но не е намерила купувачи за своя продукт.
Много потребители в социалните медии споделиха за предизвикателствата, с които са се сблъскали, когато са се опитали да започнат свой собствен технологичен бизнес.
Някои от тях са имали трудности с получаването на заеми, други изтъкват високите данъци върху вноса на някои чуждестранни суровини и оборудване, а трети говорят за ненужната бюрокрация, която превръща получаването на документи и одобрения в кошмар.
Но някои предприемачи защитиха министъра, като заявиха, че коментарите му са били добронамерени и са много необходима проверка на реалността за екосистемата на стартиращите предприятия.
Индийският инвеститор Кушал Бхагия заяви в в X, че Гоял е прав по отношение на амбицията и липсата на задълбочени технологични стартъпи в Индия.
„Просто не срещаме достатъчно основатели, които правят нещо наистина дълбокотехнологично или се занимават с големи амбициозни проблеми“, написа той и обясни това с напускането на Индия от технологични таланти, които работят в американски компании, както и с липсата на основатели, от които хората да се учат и вдъхновяват.
Коментарите на министъра предизвикаха медиите да анализират различните пътища на индийските и китайските стартъпи.
Журналистът Абхиджит Кумар отбелязва в статия в Business Standard, че през 2023 г. само 5% от финансирането на индийските стартиращи предприятия е насочено към дълбокотехнологични сектори в сравнение с 35% в Китай.
Той също така посочва как Пекин активно насърчава високотехнологичните иновации - през 2024 г. е намалил данъците и таксите за високотехнологични компании на 361 млрд. долара, включително 80,7 млрд. долара за приспадане на разходи за научноизследователска и развойна дейност.
Вестникът отбелязва, че индийските стартъпи са по-скоро ориентирани към потреблението, фокусирани върху използването на технологиите за решаване на местни проблеми в голям мащаб, а не на глобални такива, като създават новаторски основополагащи модели.
Изданието посочва, че в момента в Индия има 4000 стартиращи предприятия в дълбоките технологии и че се очаква техният брой да нарасне до 10 000 до 2030 г., като цитира доклад на Nasscom, според който през 2024 г. индийските стартъпи в дълбоките технологии са привлекли финансиране в размер на 1,6 млрд. долара, което представлява 78% увеличение на годишна база.
Но все още предстои дълъг път.
„Тъй като надпреварата в дълбоките технологии се засилва в световен мащаб, ясно е, че Индия ще трябва да направи много, за да настигне тези страни“, се казва в статията, а коментарите на Гоял трябва да „послужат като призив за действие“ за стартъпите и инвеститорите, както и за правителството.
„Това включва фондове за дълбокотехнологични иновации, изграждане на силни мостове между академичните среди и стартъпите, предлагане на стимули за по-бързо развитие в областта на хардуера, AI, биотехнологиите и чистата енергия“, допълва изданието.