Съосновател на Tesla смесва „черно злато“ в пустинята в Невада
Redwood Materials, която се управлява от съоснователя на Tesla Джей Би Страубел, е построила най-голямото предприятие за рециклиране на батерии в САЩ, но това не е достатъчно. Затова се насочват и към добива. Но не чрез копаене, а чрез смесване
&format=webp)
На около 40 километра от Рино, в прашната пустиня на щата Невада може да се открие изоставена златна мина. Допреди 35 години там е кипяла бурна дейност.
В наши дни обаче около мястото отново се забелязва раздвижване. Миналата пролет група хора са допуснати до малка, импровизирана химическа лаборатория. Там са им показали малки капсули с черен материал. С усмивка един от работещите там ги описва така:
„Черно злато“.
Това е именно един от ръководителте на проекта Redwood Materials, разказва Business Insider.
А черното вещество се класифицира под абревиатурата CAM (Cathode Active Material) или по-просто казано – комбинация от метали и минерали, които съставляват около 60% от стойността на всяка батерия за електрически автомобил и 15% от общата цена на такова превозно средство.
Разбира се, в оригинал изразът „черно злато“ се използва за петрол. Но времената се менят. Електрическите коли са напът да изместят тези с двигатели с вътрешно горене. А компании като Tesla на Илон Мъск се надяват, че техният продукт ще е алтернативата на бъдещето.
За да се случи това обаче трябва да се рециклират огромно количество батерии. Redwood Materials, която се управлява от съоснователя на Tesla Джей Би Страубел, отдавна е в този бизнес. Те са построили най-голямото предприятие за рециклиране на батерии в САЩ, но това не е достатъчно. Затова са се насочили и към добива. Но не чрез копаене, а чрез смесване.
Страубел се занимава с тази тема повече от десетилетие. От 2017 г., когато Redwood се повявява като стартъп, са събрани почти 2 млрд. долара от инвеститори като Fidelity, Goldman Sachs, Baillie Gifford и Amazon. Днес те рециклират около 70% от батериите в САЩ.
Технологията следната – те се загряват до определена температура, за да се извлекат вещества като никел, магнан, кобалт и литий. Следва миксирането им в това, което се нарича CAM, т.е. комбинация от няколко съставки, за да се получи нужният за батерии материал. Иначе казано вместо да изкопава тези вещества Redwood си ги произвежда.
За целта обаче са нужни много батерии и, още по-важно, място за съхранението им. Затова компанията строи нова производствена база на терена на някогашната мина около Рино. Мащабите на начинаението им са почти стряскащи. Става дума за милиарди долари инвестиции и висококвалифицирани кадри, които да движат процеса.
В момента площадката им за съхранение в Невада напомня почти на сметище с огромните количества батерии, струпани там и чакащи рециклиране. За разлика от други материали (като петрола) тези в литиево-йонните батерии могат да се използват отново и отново. Това е ключовото в бизнес модела на Redwood.
В момента те успяват да извлекат около 98% от материалите в стари батерии. Тук обаче се появява следващата спънка. Количествата трябва да бъдат изпратени в чужбина, предимно Китай, за допълнителна обработка и смесване, за да се получи крайният резултат – CAM.
Всичко това оскъпява процеса, а с въвеждането на мита за стоки от Китай – още повече.
Решението на Redwood е да затворят процеса в собственото си производство. Според тях никой в западния свят в момента не работи в такива мащаби. Те започват да събират огромно количество стари батерии. Това означава договори с компании като Panasonic (за да съберат боклука им, образно казано), но не само.
Те взимат стари батерии и от Toyota, VW, Ford, GM, Amazon и BMW. Поставили са дори кутии в офисите си, в които всеки посетител или служител може да остави батерия, лаптоп или телефон. До момента са събрали батерии, с които могат да се захранят 1.6 млрд. телефона. Резултатът е площадка за съхранение, която стига до хоризонта.
В пълен мащаб процесите по смесване на извлечените вещества трябва да започнат в началото на следващата година. Тогава трябва да е завършена тази част от предприятието, която се строи в момента. Плановете са да стигнат годишно производство на CAM, което би било достатъчно за батерии на 1.3 млн. електрически коли.
Но това не е само технически сложен процес. Както стана ясно напоследък, тук е важна и геополитиката, особено когато се опитваш да си конкурент на Китай в толкова печеливш бизнес. Източните компании нямат никакъв проблем да вдигнат рязко производството и така да свалят цената на продукцията само и само да убият конкуренцията. А провали не липсват – най-пресният пример е фалиралият европейски производител на батерии Northvolt, на когото се възлагаха големи надежди.
Роля тук играе и протекционистичната политика с мита на Доналд Тръмп. Същевремнно обаче неговите действия поставят под въпрос структурата на световната търговия като цяло. Затова и Redwood се надява да се превърне в надеждния американски източник на един изключително ценен материал. Но за да се случи им трябват две неща – конкуретна цена и мощна производствена база.