Поредицата от смъртоносни престрелки, свързани с наркотици, в сърцето на града, в който се намират институциите на ЕС, показва в колко дълбока криза е изпаднал Брюксел: фалирал, измъчван от насилие и престъпност и политически разрушен.

Само през първия месец и половина на тази година 11 престрелки са отнели живота на двама души и са ранили други четирима. И не спират. Немислими само допреди няколко години, нападенията обрисуват един град в рязък упадък и разкриват отчаяната нужда от силно политическо ръководство, пише в свой анализ POLITICO.

Но Брюксел няма такова.

Сложната политическа структура на Белгия съдържа многопластова система на управление, като всеки пласт има свои собствени правомощия и често е обхванат от вътрешни борби. Когато те работят в синхрон, нещата са добре, но когато не работят, настъпва парализа. Пример за това е региона на Брюксел, където девет месеца след изборите политиците все още спорят, а правителство не се вижда на хоризонта.

Политическата бъркотия излага на риск не само координацията на борбата с престъпността в Брюксел. Има опасност да се забави и изграждането на социални жилища и големи инфраструктурни проекти. Субсидиите за благотворителни и неправителствени организации, както и за културни проекти, са замразени. Финансирането на центровете за социално подпомагане, полицията и местните власти е забулено в несигурност. Публичният дълг се трупа почти толкова бързо, колкото и торбите с боклук по мръсните улици.

„Залогът наистина е оцеляването на Брюксел като град“, посочва пред изданието Кристоф Де Бьокелер, депутат от центристката партия.

4 млн. евро на ден

Извън туристическите райони, сладките магазинчета за шоколад и пищните бирарии, Брюксел е град на ръба. Ако белгийската столица имаше правителство, овладяването на разходите щеше да бъде предизвикателство №1 за него.

Дългът ѝ възлиза на над 14 млрд. евро, без да се смятат 1,6 млрд. евро, които се очаква да бъдат добавени тази година. Белгийският вестник Bruzz изчислява, че дефицитът - разликата между разходите и приходите на града - се увеличава с 4 млн. евро всеки ден.

LinkedIn за млади престъпници - шведската социална система като донор за бандите

Де Бьокелер, който се опитва да рестартира коалиционните преговори миналия месец, е скептичен и язвителен.

„През всичките месеци след изборите политиците дори не са стигнали до това да говорят по същество”, казва той пред POLITICO. „Виждаме само политическа поза, която блокира Брюксел. Ти си ми приятел. Ти не си. Искам да работя с теб. Но не и с теб. Това е незряло“.

Капиталова отговорност

Прекалено сложната политическа архитектура обърква и разочарова дори самите белгийци. Казано (сравнително) просто, Брюксел е един от трите региона на Белгия, заедно с френскоговорящата Валония на юг и фламандската Фландрия на север, които обграждат града. И трите региона имат свои собствени правителства, които отговарят за въпроси като жилищното строителство, транспорта и икономическата политика.

Тъй като Белгия се бори да изпълни предписаните от ЕС съкращения на разходите, дългът на столицата е „отговорност за цялата страна“, казва Дейв Синарде, професор по политически науки в Свободния университет в Брюксел.

Нещата могат да се влошат: до лятото кредитният рейтинг на региона може да бъде понижен, което ще оскъпи заемите и ще увеличи допълнително дълга му, предупреждава служебният министър на бюджета Свен Гац.

Според Синарде това би могло да създаде поне известен натиск за окончателно сформиране на правителство. Но други са по-малко оптимистично настроени. Центристката партия Les Engagés предложи да се намалят заплатите на брюкселските политици с 30% до съставянето на правителство и с 40%, ако такова не бъде съставено до юни.

Французи срещу нидерландци = патова ситуация

Засега дори възможността за правителство на малцинството изглежда съмнителна, като се има предвид, че то също се нуждае от одобрението на парламентарното мнозинство, за да започне работа, а и за всяко следващо решение.

Макар че това няма да е идеалният вариант за справяне с предизвикателствата пред Брюксел, „едно правителство на малцинството все пак би било по-добро, отколкото никакво правителство“, смята Де Бьокелер.

Но как се стигна до тази патова ситуация? Докато в страната като цяло нидерландците са повече от френскоговорящите валонци, в Брюксел е обратното. Така че, за да се гарантира нидерландскоезичното представителство, правителството на белгийската столица трябва да включва мнозинство от двете езикови групи. И от двете страни, преди да сключат пълно коалиционно споразумение, определен брой партии трябва да се съгласят да работят една с друга.

След изборите през юни споразумението от френскоговоряща страна беше сравнително лесно постигнато. Дясноцентристката партия MR стана най-голямата френскоезична партия в Брюксел и бързо сключи споразумение със социалистите и Les Engagés.

Промяна на парадигмата: Обратният завой на Швеция по отношение на мигрантите

От другата страна на езиковото разделение фламандските Зелени спечелиха нидерландските гласове и през ноември сключиха споразумение със социалистическата Vooruit, либералната Open VLD и фламандско-националистическата N-VA, от която е и новият министър-председател на Белгия Барт де Вевер.

Но победните викове бяха краткотрайни. Френскоговорящите социалисти отказаха да управляват заедно с фламандските националисти. Либералите от Open VLD на свой ред отказаха да управляват без тях.

Френскоговорящите „се самозалъгват“, ако смятат, че могат да решат проблемите на Брюксел, без да си сътрудничат с фламандските националисти, които оглавяват федералното правителство, категоричен е главният преговарящ на Open VLD Фредерик де Гухт.

Ахмед Лауедж, председател на Социалистическата партия в Брюксел, обаче нарича фламандските националисти „сепаратистка, антибрюкселска партия, която е против разнообразието“ и заявява, че ако те участват в брюкселското правителство, ще покажат „презрение към брюкселския регион и неговите интереси“.

И никой не отстъпва.

Ядрена опция

Докато Белгия е разделена на три региона, самият Брюксел е разделен на 19 общини. Всяка от тях има свой собствен кмет. Те управляват шестте полицейски служби в региона. Тъй като престъпността и насилието се увеличават, федералното правителство на Белгия иска да обедини тези отделни сили в една структура. Но брюкселските политици заклеймяват това решение. Те твърдят, че истинският проблем на полицията не е в сложната ѝ организация, а в липсата на национално финансиране, и че сливането рискува да отчужди униформените от гражданите на Брюксел.

Някои се опасяват, че в тази патова ситуация самоопределението на Брюксел е под заплаха. Председателят на партията MR, Жорж-Луи Буше, дори смята, че ако столицата не се съвземе, може да бъде поставен под контрола на федералното правителство. Това е равносилно на ядрена опция и не е много сигурно дали е възможно въобще.

От правна гледна точка идеята е „фикция“, според Синарде. Но на теория федералното правителство би могло да обвърже допълнителните плащания към Брюксел с определени мерки, подобно на начина, по който ЕС накара Гърция да се реформира в замяна на спасителния заем.

Какво ще се случи не е ясно, но е ясно друго - столицата на ЕС е обхваната от хаос, който трябва да бъде преустановен възможно най-бързо.