С оглед на продължителната надпревара за геополитическо надмощие, която се очертава след обявената от Тръмп търговска война с Китай, Америка все по-силно зависи от съюзниците и партньорите си. Но мнозина от тях не бързат да избират страна, пише The Wall Street Journal.

Проблемът е, че много европейски и азиатски партньори вече не са сигурни доколко все още могат да се смятат за съюзници на Вашингтон.

Още преди т. нар. "Ден на освобождението" Тръмп бе предизвикал възмущение сред европейските лидери заради с прегръдката си с Русия, натиска върху Украйна, претенциите към Гренландия и Канада и описанието на Европейския съюз като „организация, създадена да ни прецака“. Според президента на Франция Еманюел Макрон, дори след частичното спиране, митата върху ЕС възлизат на 59 милиарда долара годишно – почти колкото военната помощ от САЩ за Украйна от началото на войната насам (66.5 милиарда долара).

Тръмп твърди, че тарифната му политика ще възроди американското производство, но икономистите са скептични

Как САЩ загубиха позицията си на световна производствена сила и къде са сега

Разногласия в Европа и Азия

Вместо да се придържат по-тясно към американската линия, в Европа нарастват гласовете за преосмисляне на политиката спрямо Китай.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разговаря с китайския премиер Ли Цян малко след въвеждането на новите мита, като се подготвя и среща на високо равнище между ЕС и Китай през юли. Миналата седмица двете страни се договориха да възобновят разговорите за разрешаване на търговския спор около китайските електрически автомобили, върху които ЕС наскоро наложи мита.

Премиерът на Испания Педро Санчес, преди посещението си в Пекин миналата седмица, призова Европа да преразгледа отношенията си с Китай, адаптирайки се към новата реалност. Финансовият министър на САЩ Скот Бесънт реагира остро, предупреждавайки, че сътрудничеството с Китай би било „все едно да си прережеш гърлото сам“.

Китайският лидер Си Дзинпин, посрещайки Санчес, реагира различно: „Европа и Китай трябва заедно да защитават икономическата глобализация и международната търговска среда, и заедно да се противопоставят на едностранните и насилнически действия.“

Китайският лидер се стреми да засили връзките си със зависими от износа икономики, изправени пред високи мита от САЩ

Си Дзинпин предупреждава, че „няма победители“ от търговската война на Тръмп

Несигурност сред азиатските съюзници

Макар и зависими от САЩ в сферата на сигурността, много страни в Азия вече не приемат американското приятелство за даденост.

„Това е най-лошото време да си съюзник на САЩ, защото Тръмп и обкръжението му вярват, че съюзниците ги ограбват повече от противниците“, казва пред WSJ Титиниан Понгсудирак, професор по международни отношения в университета „Чулалонгкорн“ в Банкок. „В краткосрочен план САЩ може да се измъкнат, но в дългосрочен – се отчуждават от партньорите си. Тръмп подарява златна възможност на Китай“, добавя той.

Си Дзинпин тази седмица посещава три държави от Югоизточна Азия, включително Виетнам – близък съюзник на САЩ, който въпреки това бе ударен с едни от най-високите мита.

Агресивните мита на президента на САЩ провалят амбициозната цел за растеж на страната и поставят много въпросителни пред нейните лидери

Виетнам се сбогува със статута си на основен бенефициент на глобалната търговия

Дори за държави като Австралия, които са културно и политически близки до САЩ, отношенията стават все по-прагматични.

„САЩ сами нарушават отношенията си със съюзниците“, казва бившият премиер на Австралия Малкълм Търнбул. „Може вече да не споделяме едни и същи ценности, но ще продължим да имаме общи интереси. Все още е рано да обявим края на съюзническата система“, посочва той.

Междувременно по света нараства страхът, че новата търговска война между САЩ и Китай може да ескалира до военно противопоставяне.

„Икономическите връзки бяха стабилизиращ фактор в тази все по-напрегната връзка“, казва Робърт Уорд от Международния институт за стратегически изследвания в Япония. „Симбиозата между двете страни е разрушена.“

Някои анализатори не са убедени, че САЩ ще спечелят в тази надпревара, особено ако продължават да разрушават собствената си мрежа от съюзници. „Като автокрация, Китай може да поиска от народа си жертви за по-дълго време – нещо, което демокрациите не могат“, казва Еторе Секи, бивш посланик на Италия в Пекин.

Разривът между двете икономики има дълбоки последици за бизнеса и потребителите в двете страни, както и за останалия свят

САЩ и Китай са в търговска война - и всички ще пострадат

Китайските мостовете и американските стени

Днес за повечето страни Китай е по-голям търговски партньор от САЩ. Австралийският износ към Америка, например, представлява едва 15% от този към Китай – връзка, която трудно ще бъде прекъсната заради променливи американски политики.

„САЩ строят стени, Китай - мостове“, казва пред WSJ Шън Шъйвей, създател на бюлетина China Briefing.

За разлика от Вашингтон, Китай не изисква страните да избират страна. „Никой не е глупав. Днес държавите не избират между Китай и САЩ, а между конкретни въпроси“, казва полковник от резерва Джоу Бо, преподавател в Пекинския университет Цинхуа.

Отношенията между Китай и Европа бяха сериозно увредени от подкрепата на Пекин за Русия, но напоследък се наблюдава дипломатическо раздвижване – Китай се въздържа при гласуване на резолюция в ООН, противопоставяйки се на Русия и САЩ.

„Тази резолюция ни поставя на пътя към мира. Това е първа стъпка, но решаваща, с която всички трябва да се гордеем“, каза представителят на САЩ в ООН Дороти Шей.

Още един удар върху западното единство: Съветът за сигурност на ООН одобри резолюцията на САЩ за войната в Украйна

Нови баланси в глобалната архитектура

Световният ред след Втората световна война преминава в нова ера на сфери на влияние. Европа може да се окаже в позиция да балансира не само Русия, но и Америка – а Китай е потенциална противотежест.

„Напрежението с Америка обаче не означава, че трябва веднага да се облегнем на Китай“, предупреждава Николас Ципелиус от германската партия ХДС. За предпочитане би било ЕС да диверсифицира търговията си чрез партньорства с държави като Япония или страните от Персийския залив.

„Но ще бъде изключително трудно“, признава той.