Устойчивото потребление помогна на развиващите се икономики в Източна Европа и Централна Азия да се стабилизират миналата година, но сегашната токсична комбинация от слабо външно търсене, постоянна инфлация и структурни слабости заплашва да вкара региона в опасна тенденция на нисък растеж.

Според публикуваната в сряда икономическа актуализация на Световната банка за пролетта на 2025 г. се очаква растежът да се забави до средно 2,5% за 2025 г. и 2026 г.

Ако се изключи Русия, прогнозата ще се подобри до 3,3%, което е доста под средните 4%, отчетени в периода 2010-2019 г., отбелязва в анализ Euronews.

Международният валутен фонд запазва прогнозата си за 2,5% ръст на българската икономика през тази година на фона на намалени очаквания за ЕС и света

МВФ: Търговската война ще забави глобалния растеж с 0,5% за 2025 г.

От възстановяване след пандемията към нестабилна основа

След като през 2024 г. развиващите се икономики от региона на Европа и Централна Азия преживяха глобалните шокове със стабилизиран темп на растеж от 3,6% - главно благодарение на устойчивите потребителски разходи, нарастващите парични преводи и увеличаването на реалните заплати, сега пред тях се открива по-мрачен хоризонт.

Голяма част от регионалното забавяне се дължи на съвкупност от глобални и вътрешни неблагоприятни фактори.

По-слабите търговски потоци с Европейския съюз, несигурността в глобалната политика и общото забавяне на ключови пазари оказват силен натиск върху отворените икономики с ограничени буфери.

„Глобалната несигурност, геоикономическата фрагментация и слабата експанзия сред ключовите търговски партньори правят по-трудно поддържането на този растеж“, коментира Антонела Басани, вицепрезидент на Световната банка за Европа и Централна Азия.

Според председателя на ЕК в това „няма победители, а само губещи“. „Днес виждаме цената на хаоса. Цената на несигурността ще бъде висока“

Фон дер Лайен за търговската война на Тръмп: Никога повече няма да се върнем към статуквото

Кои държави забавят растежа си и защо

Данните на Световната банка показват, че Централна Азия, най-бързо растящият подрегион, не е имунизирана от слаби резултати.

Според прогнозите растежът в нея ще се забави от силните нива през 2024 г. до 4,7% през 2025-2026 г., предвид намаленото разрастване на петролния сектор в Казахстан, спадащия износ и намаляването на притока на парични преводи.

Русия е изправена пред рязък спад, като прогнозираният растеж е само 1,3% - почти три пъти по-бавен от този през 2024 г. Затягането на санкциите, нарастващите разходи по заеми и по-ниските цени на енергията засилват структурните ограничения, заплашвайки да отдалечат икономиката ѝ от траекторията преди пандемията.

Изненадващата мярка дойде след като годишната инфлация достигна 38,1% през март. Страната се бори с икономически сътресения заради митата и политически след ареста на кмета на Истанбул

Турската централна банка повиши лихвения процент с 350 базисни пункта

Турция, която се движи по пътя на деликатно икономическо ребалансиране, ще нарасне с 3,3%, което е значително подобрение в сравнение с последните години, но все още изостава от дългосрочната средна стойност.

Перспективите за Полша остават малко по-оптимистични, като се предвижда растеж от 3,1%, насърчаван от инвестиции, подкрепени от фондовете на ЕС, макар и да е под средната стойност за периода преди 2020 г. поради слабостта на еврозоната и продължаващите рискове, свързани с търговската политика.

Очаква се растежът в Западните Балкани и Южен Кавказ да се забави съответно до 3,4% и 3,5%, докато възстановяването на Украйна вероятно ще се забави значително, като прогнозите са за растеж от 2% в условията на продължителни предизвикателства, свързани с войната.

Световният икономически растеж ще се забави – от 3,2% през миналата година до 3,1% през 2025 г. и 3% през 2026 г. В същото време инфлацията ще остане по-упорита от очакваното, посочва базираната в Париж организация

Търговската война застрашава глобалната икономика, предупреждава ОИСР

Инфлационният натиск променя паричната политика

Ценовият натиск се завръща. До февруари 2025 г. инфлацията в региона нараства до 5% на годишна база спрямо 3,6% в средата на 2024 г.

Причините за това? Цените на храните и услугите, свитите пазари на труда и силното потребителско търсене. Това принуди няколко централни банки да преустановят намаляването на лихвените проценти или дори да обърнат курса, което усложнява всяко подкрепящо растежа парично облекчаване.

Световната банка предупреждава, че инфлацията може да остане лепкава, подхранвана от вътрешни рискове като твърди фискални политики и ръст на кредитирането.

Смущенията в предлагането - от нестабилността на стоковите пазари до свързаните с климата шокове, могат допълнително да засилят тази динамика.

Неблагоприятната и нестабилна реакция на пазарите към търговското напрежение вероятно ще окаже затягащо въздействие върху условията за финансиране, заявиха от централната банка

ЕЦБ намали лихвените проценти и предупреди за „влошени“ перспективи за растеж

Защо реформите имат значение повече от всякога

Освен на цикличните предизвикателства, в доклада е отделено значително място на структурните реформи, необходими за възстановяване на дългосрочния растеж.

„За да се постигне по-силна икономическа експанзия в дългосрочен план, от решаващо значение е страните от региона да ускорят вътрешните структурни реформи, които насърчават динамичния и иновативен частен сектор, предприемачеството и внедряването на технологии“, обяснява Басани.

Основна тема е решаващата роля на бизнес иновациите, производителността и динамиката на младите компании.

„Иновациите и експериментите в бизнеса са от съществено значение за повишаване на производителността и са предпоставка за постигане и поддържане на статут на предприятие с високи доходи“, коментира Ивайло Изворски, главен икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия.

Непредсказуемите тарифни политики на Доналд Тръмп разтревожиха света на рисковия капитал, като допълнително влошиха и без това мрачните перспективи за първичните публични предлагания

Новият търговски ред чертае „изпълнен с болка свят“ за стартъпите

Банката твърди, че трябва да се обърне по-голямо внимание на иновативните стартъпи, а не на по-широкия сектор на малките и средните предприятия (МСП).

Тези компании създават работни места и притежават потенциал за растеж, но са изправени пред трудна среда с недостатъчно развити капиталови пазари и ограничен достъп до дългосрочно финансиране.

Липсата на конкуренция също възпрепятства напредъка. Държавните предприятия все още доминират в много сектори, като изтласкват по-гъвкавите частни компании.

Световната банка отбелязва, че политиците трябва да дадат приоритет на премахването на бариерите пред навлизане на пазара, да увеличат разходите за научноизследователска и развойна дейност и да интегрират глобалните технологии, за да дадат възможност на бизнеса да излезе извън обикновените производствени центрове за чуждестранните вериги за доставки.

Това е един от вариантите, препоръчан в доклада на Марио Драги. Но не всички лидери са съгласни с него - особено на водещите икономики

Нов съвместен дълг: Залогът на ЕС в името на конкурентоспособността

В капана на средните доходи

Без спешни реформи рискът е стагнация.

Световната банка предупреждава, че страните, които не успеят да модернизират икономическите си рамки, да разширят данъчната си основа и да инвестират в човешкия капитал, могат да се затруднят да поддържат дори скромен растеж.

За много от тях фискалното пространство се свива, което ограничава възможностите за стимулиране, тъй като нуждите от публични разходи нарастват.

За да се избегне стагнацията и да се доближи до статута на държавите с високи доходи, регионът трябва да даде приоритет на бизнес иновациите, конкурентните пазари и реформите за повишаване на производителността.

Без тях перспективата за сближаване с по-напредналите икономики рискува да се отдалечи още повече, се казва в заключението на Световната банка.