Руските въоръжени сили ще спрат военните действия в Украйна от хуманитарни съображения от полунощ на 8 май до полунощ на 11 май.

Това обяви пресслужбата на Кремъл, цитирана от ТАСС и БТА. „Въз основа на хуманитарни съображения през дните на отбелязването на 80-годишнината от Победата (във Втората световна война – бел.ред.) от 00 часа на 7 срещу 8 май до 00 часа на 10 срещу 11 май Русия обявява примирие“, се казва в изявлението на Кремъл.

За този период всички военни действия ще бъдат преустановени.

Часове по-късно от Белия дом отговориха, че президентът на САЩ е бил пределно ясен, че иска трайно спиране на огъня. 

Президентът на САЩ Доналд Тръмп иска постоянно спиране на огъня, което слага край на войната между Русия и Украйна, а не само временно примирие

заяви прессекретарят на Белия дом Каролайн Левит, предадоха световните агенции, цитирани от БТА. По думите ѝ,  Тръмп все повече се разочарова от президентите Владимир Путин и Володимир Зеленски, и двамата трябва да седнат на масата преговори, за да договорят прекратяване на конфликта.

Реакция на новината дойде и от Украйна, която призова Русия да се съгласи на пълно и незабавно примирие за срок от най-малко 30 дни. "Ако Русия наистина желае мир, тя трябва незабавно да спре бойните действия", написа в X украинският външен министър Андрий Сибига, цитиран от БТА.

Защо да се чака 8 май?

попита той и добави, че Украйна е готова да подкрепи пълно и трайно примирие. "И това е наше постоянно предложение, за поне 30 дни."

Ден по-рано президентът на САЩ заяви, че според него украинският му колега Володимир Зеленски е готов да предаде окупирания Крим на Русия - идея, която украинското правителство отдавна отказва да приеме.

На неофициална пресконференция на летището в Ню Джърси, Тръмп беше попитан директно дали украинският президент е готов да се откаже от полуострова, който Русия за пръв път завзе през 2014 г. - действие, което беше осъдено от международната общност като незаконно нахлуване.

„Мисля, че е така“, отговори Тръмп на директен въпрос за отвореността на Зеленски към идеята за цялостно предаване на Крим и допълни:

Не говорете с мен за Крим, говорете с Байдън и Обама.

Доналд Тръмп неведнъж е обвинявал предшествениците си от Демократическата партия за двете нахлувания на Путин в Украйна, въпреки че през първия му президентски мандат отношенията на Вашингтон с Москва се размразиха и не бяха предприети никакви действия срещу непризнатата от Русия окупация на Крим и части от украинските Луганска и Донецка област, отбелязва Euronews.

Териториалните въпроси за Украйна бяха коментирани от президента на САЩ и по време на пресконференция в Овалния кабинет в петък с гостуващия норвежки премиер Йонас Гар Стрьоре и бившия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, отбелязва още

„Когато казвате Крим, той беше предаден по време на президентството на човек на име Барак Хюсеин Обама. Това няма нищо общо с мен, Крим беше преди 11 години при Обама.

И те взеха решение, не беше изстрелян нито един куршум, нямаше бой, нямаше нищо, просто го предадоха.

Сега казват: „Може ли да си го върнете?“. Мисля, че това ще бъде много трудно.

Германският министър на отбраната Борис Писториус обаче разкритикува предложенията на САЩ за предаване на Крим като „капитулация“, допълва CNN.

Украйна е знаела, че може да се наложи да пожертва някои територии, за да постигне трайно споразумение за прекратяване на огъня, „но те със сигурност няма да стигнат толкова далеч - или не трябва да стигат толкова далеч, колкото последното предложение на американския президент“, заяви той пред обществената телевизия ARDи допълни:

„Украйна можеше да получи още преди година това, което беше включено в предложението на Тръмп, на практика чрез капитулация. Не виждам никаква добавена стойност.“

„Ново ниво“ на връзките между Москва и Пхенян

Междувременно, по-рано украински официални лица и западни разузнавателни доклади оцениха, че около 12 000 севернокорейски войници са били изпратени да се бият в Русия.

През март южнокорейските военни заявиха, че са изпратени още 3000 севернокорейски войници, както и „значително количество“ балистични ракети с малък обсег и стотици бройки 170-милиметрови самоходни гаубици и 240-милиметрови реактивни системи за залпов огън.

В понеделник Северна Корея потвърди за това за първи път публично: „Операциите по освобождаването на района на Курск за отблъскване на авантюристичното нахлуване на украинските власти в Руската федерация приключиха победоносно“, съобщи държавната информационна агенция KCNA.

Миналата година Путин и Ким Чен Ун подписаха в Пхенян забележителен отбранителен пакт, като двете автократични държави повишиха връзките си до „ново ниво“ и се ангажираха да предоставят незабавна военна помощ в случай на нападение срещу другата страна.

През уикенда Русия съобщи, че нейните сили са си върнали Курск - граничен регион, в който Украйна започна изненадваща офанзива миналата година, въпреки че Киев настоява, че войските му водят ожесточени битки, за да запазят позициите си на територията, допълва CNN.

Украинските военни вложиха ценни ресурси, за да запазят територията си там, с цел да я използват като ключова разменна монета при евентуални мирни преговори. Операцията беше стартирана и с цел да се намали натискът върху оспорваната източна фронтова линия.

Дебатът за мир

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че предстоящата седмица ще бъде „много критична“ за определяне на това дали САЩ могат да продължат да се опитват да посредничат за постигане на мир между Русия и Украйна, което подсказва, че крайният срок на президента Доналд Тръмп за постигане на споразумение бързо наближава.

„Близо сме, но не достатъчно“, заяви Рубио пред NBC. Той допълни, че Москва и Киев са по-близо от всякога до постигането на споразумение, но смекчи очакванията за пробив.

По-късно Рубио разговаря с руския външен министър Сергей Лавров за „консолидиране“ на предварителните условия за преговори, според външното министерство в Москва, което определи разговора като „продуктивна размяна на мнения“.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви в понеделник, че Русия е готова да започне мирни преговори с Украйна без предварителни условия. Според него, това, което Кремъл нарича „специална военна операция, продължава, а САЩ продължават усилията си да доведат процеса до мирен ход“.

Той заяви, че Путин „многократно е потвърждавал, че руската страна е готова да започне преговорен процес с Украйна без никакви предварителни условия“ и допълни, че е необходимо да има сигнали от Украйна, за да бъдат възобновени преките преговори.

„Най-малкото Киев трябва да предприеме някакви действия в това отношение. Но досега не сме видели такива действия.“

В събота украинският президент Володимир Зеленски призна, че Украйна не разполага с необходимата военна мощ, за да си върне Крим със сила, но териториалните отстъпки са червена линия. Признаването на Крим за руски също би било незаконно според конституцията на Украйна.

След забележителната среща на Тръмп и Зеленски на четири очи във Ватикана преди погребението на папа Франциск в събота, президентът на САЩ заяви, че са обсъдили накратко въпроса за Крим и че според него Зеленски „иска да сключи сделка“

Тръмп също така разкритикува Путин в едни от най-силните си коментари срещу руския лидер досега.

„Искам той да спре да стреля, да седне и да подпише сделка“, заяви Тръмп в неделя. „Вярвам, че имаме рамките на сделка и искам той да я подпише, да приключим с нея и просто да се върнем към живота.“