Приличаме си във всичко... дори по кихането. Имат ли близнаците еднакви алергии?
Гените, средата и начинът на живот определят дали близнаците споделят не само външни черти, но и чувствителност към алергени
&format=webp)
Ако един от двама близнаци има алергия, дали това автоматично означава, че и другият може да прояви същата чувствителност?
Отговорът на този въпрос може би ще ви заинтригува: не винаги, но вероятността всъщност е по-голяма, отколкото при други хора.
Да, алергиите. Независимо дали става въпрос за сезонни кихавици, предизвикани от полени, или за животозастрашаващи реакции към определени храни, те са резултат от сложна комбинация между гени и фактори на средата, в която живее един човек, пише BBC.
Колкото повече прилики споделят двама души, толкова по-голяма е вероятността и алергиите им да съвпадат. По тази причина близнаците, особено еднояйчните, са по-склонни да имат сходни реакции. Историята обаче не свършва дотук.
Какво всъщност представляват алергиите?
Имунната система произвежда антитела – специални протеини, които атакуват опасни чужди организми в тялото ни. Алергията възниква, когато системата допусне грешка и сбърка обикновено безвредно вещество със заплаха.
Така наречените алергени предизвикват реакция, при която антителата се „залепват“ за тях и задействат отговор в имунната система – независимо дали става въпрос за кихане или за по-сериозни симптоми като задух.
В по-тежки случаи алергията може да доведе до анафилаксия – животозастрашаваща реакция, която изисква незабавна медицинска помощ, като лечението включва инжектиране на епинефрин (адреналин) в мускула на крака.
Алергиите могат да бъдат причинени от външни фактори като полени и ухапвания от насекоми, както и от вътрешни като домашни любимци и акари. Често се срещат и хранителни алергии, които засягат между 4% и 5% от населението.
Какво определя кой ще развие алергии?
Не всеки човек реагира на едни и същи алергени, защото всяко антитяло има специфична цел.
Интересното е, че антителата, които са отговорни за алергичните реакции, някога са защитавали организма от паразити. Днес, когато паразитите се срещат по-рядко, тези антитела понякога „атакуват“ безобидни вещества като цветен прашец или определени храни.
Ранният контакт с разнообразна микрофлора намалява риска от развитие на алергии. Децата, които имат постоянен достъп до природа, домашни любимци или са част от многодетни семейства, са по-защитени.
Обратно – животът в градове с високо замърсяване и честото излагане на тютюнев дим повишават риска от развитие на алергии.
Генетиката, естествено, също играе важна роля. Ако родител има алергия към околната среда или определени храни, детето е с повишен риск. При алергия към фъстъци например, шансът е седем пъти по-голям, ако родител или брат/сестра също имат подобна алергия.
Близнаците и алергиите: какво показват проучванията?
Когато става дума за близнаци, ситуацията е особено интересна. Еднояйчните близнаци, които споделят 100% от гените си, са много по-склонни да развият сходни алергии в сравнение с двуяйчните близнаци, които споделят около 50% от гените си – същото като обикновени братя и сестри.
Австралийско проучване установява, че при около 60–70% от еднояйчните близнаци и двамата развиват алергии към фактори, свързани с околната среда. Специално при алергията към фъстъци, проучванията показват, че вероятността тя да е обща за двама идентични близнаци е значително по-висока.
Все пак, въпреки общите гени и сходните условия на живот, няма гаранция, че близнаците ще имат идентични алергии.
Представете си двама близнаци, отгледани в различни среди – единият във ферма с домашни животни, другият в голям град с високи нива на замърсяване. По-вероятно е единият да развие алергии, а другият – не.
Въпреки всичко науката продължава да търси отговори за сложния свят на алергиите. Всеки нов открит фактор приближава учените към разбирането защо някои хора развиват алергии, а други остават защитени.