Професор Юджийн Фама създава Хипотеза за ефективния пазар още в края на 60-те години на 20 век, която намира множество поддръжници и критици. Според твърдението му цената на търгуваните активи към определен момент отразява цялата налична информация, до която инвеститорите имат достъп.

Според хипотезата не е възможно да се надмине пазарната доходност с информацията, която вече е известна, освен чрез късмет. Хипотезата изисква участниците да имат рационални очаквания и групата като цяло да реагира правилно при поява на нова информация.

Има три форми на хипотезата за ефективния пазар:

1. Слаба форма - отстоява, че всички минали ценови движения и информация са отразени в настоящите стойности. С други думи, техническият анализ е безполезен.

2. Полусилна форма - поддържа, че цялата публично достъпна информация е напълно отразена в цените. С други думи, фундаменталният анализ е безполезен.

3. Силна форма - определя, че абсолютно цялата информация е отразена в цената. С други думи, дори вътрешната информация е безполезна.

Разбира се, когато има нов факт някои инвеститори могат да му предадат по-голяма важност, други по-малка. Инвеститорските реакции са произволни, като имат равно разпределение, като нетният резултат върху пазарната цена не може да се използва да се направи свръх печалба (особено като се имат предвид транзакционните разходи).

И така, дори и отделните индивиди да грешат за пазара, наистина всеки може, но пазарът като цяло е винаги прав.

Разбира се има много критики към теорията. На първо място твърдението, че инвеститорите възприемат цялата налична информация по един и същ начин. Има разнообразни методи за оценка на компании, които инвеститорите прилагат и биха определили различна справедлива цена на акциите.

Също така, според хипотезата, отделният инвеститор не може да постигне по-висока печалба от друг - тяхната равна достъпност до информация определя еднаква доходност. В реалността това не е точно така.

На трето място, според теорията, никой инвеститор не би могъл да победи пазара в дългосрочен план на база средна доходност или средната такава на всички участници. До голяма степен тази слабост е свързана с горната, като за пример може да се вземе Уорън Бъфет, който успява година след година да побеждава средните стойности на пазара.

Въпреки многото критики, отправени към хипотезата за ефективния пазар, нейната уместност може би все повече нараства. С разпространението на компютърните системи, анализиращи инвестициите, търговията става все по автоматизирана на база определени математически и фундаментални методи.

Въпреки все по-голямото използване на техниката обаче, най-важните решения се правят все още от хората, което ги прави предмет на грешки. Със сигурност пазарът няма да постигне перфектна ефективност в близко бъдеще.

Опонентите на хипотезата дават примери и на пазарни движения, които изглеждат необяснимо като борсовия крах през 1987 г. На практика е невъзможно да се определи срива на повечето световни пазари на база някаква новина или събитие по него време - по-скоро е въпрос на човешката природа.