През първата половина на годината 268 хил. туристи са посетили Рилския манастир
През първата половина на годината Рилския манастир и територията на едноименния природен парк са посетили 268 000 туристи с 52 150 превозни средства. Това показват данните от мониторинга на туристическия поток, осъществяван от дирекцията на парка в гр. Рила, както съобщи на БТА нейният директор инж. Вангел Аврамов.
”Провеждаме този мониторинг от началото на годината и целта е да установим каква е посещаемостта на манастира и защитената природна територия на парка, за да се предвидят необходимите действия за опазване на околната среда и на биоразнообразието в района, където се намира и резерватът "Риломанастирска гора", поясни инж. Аврамов. Освен туристите, наблюдаваме какви превозни средства пристигат до манастира и навлизат на територията на природния парк, дали хората идват само като богомолци, за пикник, краткотраен отдих или по-дълга почивка.”
Зимните месеци посетителите са били сравнително малко. През второто тримесечие значително се е увеличило числото на чуждестранните туристи - над 24 000. През този период е нараснал и броят на децата и учениците - над 100 000, посетили в организирани групи манастира и територията на природния парк "Рилски манастир".
”Това лято беше много горещо и повече хора потърсиха прохладата на планината”, коментира още директорът на парка. Това показват и данните за посетителите в района през юни, юли и август. Само през първата половина на август броят на туристите е достигнал 150 000. Рекорден е бил броят им на 15 август - деня на църковния празник в чест на Успението на Света Богородица (Голяма Богородица), когато Рилския манастир и околностите му са посетили близо 18 000 души. Те са пристигнали с общо 4366 автомобила, от които 4280 леки коли.
”Мониторингът ще продължи до края на тази година, за да се види как потокът от хора и превозни средства влияе върху растителния и животинския свят, какво е нивото на вредните емисии”, каза още Вангел Аврамов. Изследването и анализът ще позволят да се направят точни изводи и дадат верни отговори на въпросите как да се съхрани великолепната природа в района на един от най-ценните паметници на българската духовност и вяра.