Здравейте отново и тази седмица, скъпи читатели!

Искрено се надявам, че тези пет дни са били много успешни за вас в работата. А пък в личен план дано са били още по-успешни! Всъщност, успешни не е подходящата дума. По-скоро си мечтая да сте имали достатъчно поводи за усмивки, вечери, в които да не сте успели да заспите от нежния трепет, завладял сърцето ви, както и вълнения от неочаквана приятна изненада, а защо не и радостни сълзи. Ето на това му казвам аз "успехи" в личен план.

Ако пък ви е било напрегнато, ако ви се е налагало да си късате нервите за разни глупави и не чак толкова глупави неща, ще ви разбера и ще ви съчувствам. Защото в крайна сметка живеем в едно толкова "коварно" ежедневие, в което никога не знаеш откъде ще ти изскочи някоя неприятност... Всичко, което ни заобикаля е ужасно, биха казали някои. Работа няма, пари няма, не знаеш с какво да платиш наема, с какво да нахраниш децата, не знаеш дали утре няма някой пиян шофьор да те блъсне на улицата... Да спра дотук, защото има още много неща, за които можете да се тревожите почти денонощно. Но... СТОП! Както ви бях писала в една от предишните си статии, не забравяйте, че да се нервирате, означава да наказвате себе си заради другите. Е, защо пък ви е тогава да го правите?! А и ... ако си спомняте (всъщност аз май се оказах с по-слаба памет, но ви моля да ми простите за което) бях ви писала и друго нещо, при това миналата седмица. Помните ли??? За онези малките неща, почти незабележимите, които правят живота ни толкова вълнуващ. Ето сега например,... едва ли някой от вас придава кой знае какво значение на телефона си, на телевизията, на това, че има до себе си близки хора, които са готови да му подадат ръка, независимо от всичко, а защо не и на свободата, която има. Но ако ей сега някой ви каже, че от утре няма да ги има, убедена съм, че веднага ще им обърнете внимание и ще разберете колко са важни всъщност и как всички някак сме свикнали да не им обръщаме кой знае какво внимание в напрегнатото ежедневие.

Защо ви споделям всичко това ли?! Защото ми се иска винаги когато се почувствате отчаяни, изнервени или... просто самотни, да се сетите за тези мои редове и да си кажете: "Тя все пак има право". Знам какво е да усетиш дори просто една усмивка, която трае точно миг, в момента, в който имаш най-голяма нужда от нея. Убедена съм, че и вие го знаете! Именно затова ви говоря по този начин.

И сега, за да ви разсея и да ви накарам да се почувствате още по-добре и да засияе усмивка на лицето ви, приготвила съм ви една изненада. Този уикенд ще ви отведа на едно приказно местенце.

Държа да отбележа, че ... незнайно как... мястото, което съм избрала отново се намира в Родопите. Вече ще вземете да ме намразите заради тези Родопи, но пък.. замислете се, вероятно наистина е изключително омайно, щом всеки път, когато си харесам място, където да ви отведа, без да зная, то се оказва в Родопите.

И така, били ли сте в Широка лъка? Ако отговорът е не, то сега ви давам чудесната възможност да я посетите, защото очарователната къща, за която ви говоря се намира само на 4 км от Широка лъка и ви е на път. За какво говоря? За китното родопско селце с интересното име Солища, в което ви очаква Къщата с червените врати. У-а-у, звучи доста загадъчно, нали? Нека ви разкажа малко повече за нея. Тя е съвсем новичка, построена е през 2007 година, а архитектурата й е изцяло съобразена с терасовидната планинска местност и предлага уникална панорамна гледка не само от просторния хол, но и от всяка от шестте спални. Къщата предлага за гостите си всякакви удобства - от уютна камина, през модерно обзаведена кухня, спортна зала със сауна и, разбира се, просторна тераса с барбекю.

А ако и вас името на самото село ви е заинтригувало, както се случи с мен, то нека ви кажа нещо повече... За произхода на името му има няколко версии: една от тях е, че когато дошли първите му жители и започнали да строят, намерили на това място останки от предишни тракийски селища (селища - солища). Друга версия е, че тъй като Солища е разположено на южният склон на Солийски връх, където през пролетта снега се стопява най-бързо, старите овчари оставяли на това място буци сол, за да “кърмят” с тях стадата си. Тази стара родопска романтика ще почувствате и днес във всеки миг от спокойното и наситено с изкушения за всички сетива време, прекарано там.

И ... какво повече да ви кажа за цялото това удоволствие, освен да стегнете багажа си и да идете да го видите лично. А това мисля да направя и аз при първа възможност, защото изглежда доста съблазнително. Зная, че не съм ви споменавала за стаите и вкусотиите, които предлага къщата, но пък това ще го видите на място, какво да ви говоря празни приказки.

Просто запомнете две неща: Къщата разполага с не повече от 10 стаи, а паричките, които трябва да носите в портфейла си са от 30 до 60 евро, разбира се, в зависимост от това до колко сте решили да се поглезите, както редовно обичам да казвам.

И сега, пожелавайки ви една много успешна седмица не само в личен, но и в професионален план, а и понеже съм на подобна вълна, казвам "Обичам ви!" и ви завещавам ето това:

"Научих, че ... Добрият приятел ще те измъкне от затвора... А истинският ще стои до теб и ще ти повтаря: НИЕ я оплескахме..."