Напоследък все повече инвеститори си задават въпроса как се представят родните индекси, в сравнение с останалите световни такива и по-специално развиващите се индекси и тези на страните от Централна и Източна Европа?

Силната корекция, наблюдавана на БФБ, стартира в края на ноември и се обясняваше от специалистите основно с лошата макросреда, както и като нормално явление, последвало значителното им повишение през изминалата година.

Така логично идва и въпросът дали наблюдаваното възстановяване на развитите и развиващите се пазари оказва въздействие върху родните такива и по-добре ли се представят родните индекси от тези на останалите развиващи се пазари.

Много инвеститори са на мнение, че лошите новини, свързани с международните пазари, оказват въздействие в отрицателна посока, а положителните имат твърде слабо въздействие.

Инвеститорите на БФБ, в известна степен "разглезени" от постигнатата историческа доходност, която в пъти надминаваше тази на голяма част от развиващите се пазари, изразяват недоволство от дълбочината на корекцията, както и от темпа на "отласкване" от постигнатите дъна.

Така например за последните четири седмици индексът на развиващите се пазари MSCI се е повишил с 10.5% в доларово изражение, докато индексът на сините чипове SOFIX е нараснал за същия период близо наполовина - или с 5.3%.

От началото на годината разглежданият международен индекс, който използваме като база за сравнение, се е понижил с 7.65%, докато родният такъв се е понижил отново над два пъти, или с 19.3%.

Логично е родната борса да отбележи по-дълбока корекция от средната такава за развиващите се страни поради значително по-високия си от средния темп на нарастване през изминалата година, но това, което е притеснително, е "стерилното» представяне по време на възходящо движение на световните борсови индекси.

Като още по-фрапиращ пример може да се посочи силното повишение на румънските индекси вчера, повишили се с по над 4%, срещу които стои повишение на индексите у нас от под 1%.

А какви са причините за това? Може да се каже, че мнозинството от тях са чисто специфични, свързани с родната фондова борса.

Като една от водещите причини можем да посочим изтеглянето на чуждестранните инвеститори от родната фондова борса. След постигната добра доходност за последните 12 месеца голяма част от чуждестранните инвеститори явно решиха да "търсят късмета си» на други развиващи се пазари.

Изтеглянето на средства от относително големи чуждестранни инвеститори на фона на ниската ликвидност на родната борса се оказа по-голям от очакванията проблем, довел и до една по-дълбока корекция.

Голяма част от тях са или в изчаквателна позиция да видят какво ще се случи на международните пазари преди да се върнат на БФБ, или пренасочват ресурсите си към други пазари. И в двата случая едва ли средствата, които ще се върнат от тях на борсата, ще са в същия размер с изтеглените такива в краткосрочен аспект.

Друг ключов момент бе изтеглянето на значителен по размер средства от родните фондове, което, съчетано с понижението при акциите на позициите им, ги постави в не особено благоприятно положение.

Ръстът на активите на фондовете, което за изминалата година бе в пъти и се предопределяше, от една страна, от прилив на свеж ресурс от населението, както и след поскъпването на акциите на държаните от тях дружества, значително се забави. Силно намаля и размерът на свободните средства на фондовете, които биха били основна стопираща сила на корекцията, както и в основата на едно по-стабилно връщане при цените на акциите на "сините чипове".

Паричните средства на десетте най-големи фонда по активи у нас в края на януари наброяваха 81.439 млн. лв., сочи направената от Profit.bg справка, въз основа на предоставените отчети на фондовете към 31 януари.

Това ще рече, че при сума на активите им от 413 млн. лв. паричните средства на десетте колективни инвестиционни схеми съставляват близо 20% от цифрата.

Като трети фактор, който възпира по-значителното повишение при акциите на родните компании, може да се посочат не особено убедителните резултати, изнесени от българските дружества за четвъртото тримесечие на годината, както и като цяло за изминалата година.

Въпреки че средното повишение в печалбите на компаниите от SOFIX за цялата изминала година бе в размер на 70%, през четвъртото тримесечие на годината се наблюдава значително забавяне в повишението им, в сравнение с предходната година, според изнесените неконсолидирани отчети на дружествата.

Не бива да се подценява като фактор и така нареченият "margin squeeze", принудил голяма част от инвеститорите, ползващи заемни средства, да закрият част от позициите си или да внесат допълнително средства, допълнително намалил разполагаемите от инвеститорите средства.

Това, което би могло в известна степен да подобри нещата за борсата у нас, е едно средносрочно добро представяне на международните пазари, което да възстанови доверието, както на българските, така и на международните инвеститори.

Въздействие в положителна посока е възможно да се даде и след изнасянето на консолидираните отчети на холдинговите компании в края на този месец, като осезателно то ще се усети, само ако съвпадне с положително настроение на световните борси.