"Времето между две войни“ е едно от определенията за думата "мир“. Както знаете, в цените на активите, търгувани на капиталовите пазари, са калкулирани бъдещите очаквания. Но на какво може да се надяваме, когато в днешния свят е активно не едно огнище на напрежение. Наскоро дори регионален конфликт в Латинска Америка можеше да ескалира в поредната регионална война (в ядрото се оказаха проамериканска Колумбия, потърпевшия Еквадор и антиамериканска Венецуела).

Става дума за постоянни регионални огнища на напрежение (Близкия Изток), продължителни вътрешнодържавни безредици (Ирак и Афганистан). Тук влиза разделението на държави по етнически модел (Кипър, Косово), както и противоречия по различни външнополитически въпроси и въпроси, свързани със сигурността на отделни международни играчи.

Напоследък възникна и териториално напрежение на самия континент Европа, а това в пограничните територии на бивша супер сила са открай време. Развитието там е приобщаването на Украйна към западните ценности.

Наскоро национална държава предприе военна инвазия на територията на съседна страна (Турция и Ирак). От своя страна, определяната като „арогантна“ американска политика (незачитане на международното право и заобикаляне на международните организации), възпламени и поддържа нова вълна на антиамериканизъм (особено в Латинска Америка и Близкия Изток). През миналата година Фидел Кастро обяви, че е време да се поставят основи на нова цивилизация, в която място за САЩ няма.

И този път антиамериканизмът е различен от идеологическото разделение и е обединител на страни, придобили самочувствие и желание да станат фактор в международната политика. Независимо от териториалната им и религиозна отдалеченост, което може да изиграе лоша шега впоследствие. Не е изключено новите играчи да имат свои виждания за функционирането на световния ред, а защо не и на световните организации, в частност ООН, например.

И ако Западът предприе своя кръстоносен поход на Изток, то източните капитали поеха в обратна посока.

Не на последно място са и успешните изпитания през последните месеци на военни технологии от държави (Русия и Иран), които не се причисляват към съюзниците на САЩ.

Тук трябва да добавим и екологичните проблеми на планетата, евентуална причина за провокиране на т. нар. войни на бъдещето в търсене на по-благоприятни климатични условия за живот - противостоене между бедния Юг и богатия Север.

Не е тайна и друга определяща функция на държавата - стремежът й към сигурност като желано благо в един несигурен свят. Нерядко обаче сигурността на една страна е заплаха за суверенитета на друга.

Не е тайна, че и днес с пълна сила действа старото римско правило - „Разделяй и владей“. В подобна обстановка доверието, върху което лежат добрите взаимоотношения, е трудно постижима цел. Особено когато военният и икономически потенциал на все повече държави нараства.

Актуален пример за това е напрежението между Русия и САЩ, което ескалира през последната една година. То бе породено от намерението на Щатите за разполагане на елементи от противоядрената си защитна система в Полша и Чехия.

Руските опасения произтичат от непосредствената заплаха на националната сигурност, позицията на САЩ отново е резултат от подобна гледна точка - превантивни мерки спрямо предстоящи опасности, идващи от Иран и други вражески страни.

Всъщност радарът и ракетите в Европа са само част от глобална американска система за противоядрена защита. Според някои анализатори подобен щит ще обезсмисли потенциала на другите ядрени сили.

Други са на мнение, че от спора между двете сили печеливши ще се окажат държави като Китай, Индия, Иран и др., които мълчаливо стоят и наблюдават процеса, независимо, че щитът засяга и техните интереси.

Интересното е, че тук не може да става въпрос за погрешна или правилна позиция, защото е въпрос на гледна точка.

Всичко това предшества настъпването на един глобален свят и опитите за налагане на единни стандарти и модели за повсеместно държавно, политическо, военно и икономическо функциониране по западен образец (демокрация, човешки права, пазарна икономика, върховенство на светските закони и др.).

Не е тайна, че всяко значимо обществено развитие на Земята става реалност след също толкова значими въоръжен конфликт.