Аз рядко гледам новини, но повечето хора в България го правят често. Въпросът, който си поставям напоследък е: какво ни се поднася и с каква цел?

През последните години се нагледахме на житейски драми, директно от малкия екран.

Темата за медиците преди година-две бе изкарана, така да се каже, от нафталина и зае централно място във всяка новинарска емисия.

През това време, настоящото правителство правеше каквото си реши, разпредели доста пари. Говореше се за корупция и кражби, но е факт, че никой политик не влезе в затвора. Факт е, че само един бе изправен пред съд изобщо и то неуспешно.

Историята с медиците приключи благополучно, след което всички забравихме за тях.

Също забравихме и за двете момичета, загинали под срутила се сграда в центъра на София. Прокуратурата явно също забрави да търси отговорност от виновниците.

Но животът си продължава. Корупцията продължава. За да се измести от фокуса от новини, подобно на тази как правителство разпредели 1.4 млрд. лв. от бюджетния излишък, е нужно да се говори за нещо друго.

Днес са децата от Могилино – те станаха медийни звезди през последните месеци, а до скоро никой не беше чувал за това малко, обезлюдено селце в русенска област. Днес дори и в Лондон го знаят.

В допълнение изникна и историята за Трън, филмът "Баклава" и т.н. Смятате ли, че тези проблеми са от вчера, или че няма други подобни житейски драми? Едва ли.

А спомняте ли си, че медиците 7 години бяха прекарали в затвора, преди българските политици да се активизират?!

Интересен е фактът, че въпроси, стояли в забвение с години, се изкарват на преден план в един момент (в случая с Могилино вероятно условията са такива от 20 години).

Защо се прави това? За да се разсейва публиката от по-важните проблеми, които не са удобни за някой, чрез поднасяне на „другите“ новини?!

А преразпределението продължава и целта е ясна – това да продължи колкото се може по-дълго. Лошото е само, че Европейският съюз взе, че развали купона.